"Разбирането е отразена светлина на творчеството."
Вильо дьо Лил-Адан

В началото на своето художествено произведение "Ад", Данте Алигиери запознава читателя с една особена категория осъдени души - тези от преддверието на ада. Самият Данте пояснява в произведението си, че те са духове, които нямат място нито в ада, нито в аая. Причината е, че тези души както не са съгрешили в земния си живот, така и не са направили нито една добрина.

"Прогна ги Бог от Небесата ясни,
но и самият пъкъл ги не ще,
защо не са били и в злото страстни."

Дали мястото на преддверието в пъкъла е само плод на предположение и авторова фантазия на Данте? Не е ли тази художествена ситуация плод на мъдро Дантево прозрение и пророкуване за съществуваща реалност, която наистина се намира между горе и долу, между рая и ада - в едно адско преддверие, където не царуват нито животът, нито смъртта.

"Надежда нямат те за смърт,
кат сянка техният живот минава."

Според официалната литературна критика, анализирала Дантевия "Ад", поетът е поставил в преддверието на пъкъла души, "които са мислели само за себе си, били са равнодушни към всичко, живели са без "позор и хвалба", като сянка е протекъл живота им, спомен не са оставили след смъртта си". Критиците тълкуват, че Данте пише "с презрение" за тези духове, претърпели неуспех и в извисяването, и в падението. Според него човек трябва да бъде "не само мъдър и добродетелен, но и дейна личност", защото " делата украсяват човека". Аз приемам този литературен анализ и съм съгласна, че когато у човек липсват дела, у него липсват постъпки, които да го повдигнат или да го подхлъзнат.
Обаче тези тълкувания за преддверието на ада не дават достатъчно задълбочена представа каква е причината хората, обрекли себе си на бездействие да са нито грешни, нито праведни. Защо след като не са сторили зло, не ги искат в рая? Защо след като не са направили добро, не ги допускат в ада?
Нека да "разчупим" парадигмата на християнската религия, за да проведем окултен прочит на представената от поета ситуация. Целта е да се опитаме да постигнем по-задълбочена представа за символа, който носи думата "преддверие" в това произведение, както и да определим смисъла на този символ в Ада като реалност; също в човешкото битие не само на земния живот, но и след физическата смърт - в отвъдния живот.
Според мен, от окултна гледна точка думата "преддверие" в творбата символизира духовен застой. Защо хората, непосветени ни в зло, ни в добро са в застой? Ще отговорим на този въпрос след като разясним каузите на душите, посветени в добро и каузите на душите, посветени в зло.
За всички ни е ясно, че добрият човек е добронамерен. Той излъчва и приема любов. Поел по светлата пътека на духовното извисяване, той се стреми да се прояви чрез своята същност в собственото си съвършенство като част от цялостта на Бога. Човекът на любовта е светъл, той познава и прилага изначалния закон на целокупната Вселена: "Всички сме Едно и Един е Всички." Добрият е в духовен прогрес като напредва целеустремено и непрекъснато. Такъв човек няма как да е в духовно неразвитие или в застой, защото непрекъснато се извисява в своя духовен напредък.
А какво е положението на адептите на злото? И последовател на мрака не се става лесно. За целта трябва да си способен да причиняваш толкова дълбоки мъка и страдание на обикновените хора, че да разтърсваш техния вътрешен мир; да пробождаш сърцата им до кръв; да изпепеляваш човешката същност с най-жарък огън, от който чрез нетърпима болка черните въглени в помрачените души да изкристализират в диамантено съвършенство. Диамантената душа блести със светлината на Слънцето и поема по светлия друм на радостта, като нищо не е в състояние да я завърне в мрака.
Ето какво правят образцовите тъмни адепти - те превръщат нашите овъглени души в диаманти с блясък, отразил светлината. Поради тази причина Бог е създал злото - чрез него доброто се въздига. Когато някой върши зло, този който страда от причиненото зло, чрез страданията си напредва духовно. Затова на практика зло в света не съществува. То е илюзия на ограниченото човешко съзнание. Всичкото зло, което се случва е в услуга на доброто. Сатана е подчинен на Бог. Черните адепти са подвластни на белите ангели. Дейността на тъмните ложи се превръща в благоприятни последствия за светлите общества.
Ако трябва да обобщим казаното по-горе виждаме, че злото е обречено да повдига и градира доброто. Следователно лошите хора също не са в духовен застой. И те правят стъпки, макар да крачат назад и да падат все повече и повече. Но когато злото пада, тогава доброто се повдига. От споделената информация става ясно, че и адът, и раят са обречени на движение. Душите в рая вървят напред, а душите в ада отстъпват назад. Но и тези от рая, и тези от ада имат посока на движение, цел, направление. Нито за райските, нито за адските души е възможен застой.
Да спреш на едно място, да се застоиш духовно - означава да нямаш цел, нито посока, нито направление, нито движение. Оставаш неподвижен, защото не знаеш накъде искаш да вървиш. Тогава не си способен да извършиш добро дело, за да повдигнеш себе си. Тогава не си способен и да се проявиш силно в злото, толкова че някой друг да го заболи достатъчно силно и в страданието, което той изпитва да се повдигне. Ето защо душите в преддверието на ада не са мъртви, но не са живи; не са зли, но не са добри. Проявяват се като души на безличността, апатията, равнодушието, утвърждават се като души на нищото. Ничии души.
Може би от днес повече ще се замислям да не оставам безлична в моя живот. И понеже как протича собственият ми живот зависи само от мен, аз избирам място в рая. Но ако не успея да заслужа рая, за нищо на света не искам да попадна в застоя на адовото преддверие. Защото сетивата ми усещат, че да пребиваваш в преддверието на духовния застой означава да останеш в забрава. А настоящият живот на всеки от нас придобива смисъл, когато след смъртта ни все още си спомнят за нас. Тогава споменът за нашето приключило земно съществуване бие в пулса на поне едно сърце.


Послеслов: Приживе Данте Алигиери е бил смятан за луд, защото е твърдял, че всичко, което е написал в "Божествена комедия" не е плод на неговото въображение, а наистина го е видял.