Не устоя сърцето ми и поболя се
от хорската злоба.
Тя се разстла над мен като тежка мъгла
и премаза духа ми до болка.
Умори се същността ми да се доказва
пред наглед не тъй дребни душици
на хора, които се зъбят фалшиво,
забравили да се усмихват красиво.
Как да нарека нормално сега,
че не ме правят щастлива материални неща;
та нали тежест имат в света
ланеца златен и портфейла с парите?!
Как да кажа, че съм нормална,
щом в най-силната ми скръб,
докато плача - се радвам, че не аз,
а друг е щастлив и обичан?!
До безпределен егоизъм,
как винаги за себе си само да мисля,
щом ми е трудно да се утеша,
ако и другите, като мен,
не носят в сърцата си
поне една широко скроена усмивка?!
Затова са ми ценни приятелите
и всичките до един се усмихват.
Не търгувам душата си с мрачни предатели,
не им продавам усмивки.
Вечно търся поводи за веселие -
от това боледувам,
не спирам да съм весела -
с това се лекувам.
Умея да нося най-голямото богатство -
обичам без да преставам.
Мога да изпитвам най-голямото щастие -
обичам да живея без да се предавам.
Имам най-щурите добри приятели,
а всичките намръщени предатели -
първа преди тях ги предавам.