Като децата в смеха им игрив
с аромат на май е напоена кръвта ми,
сладост от зрели ягоди
тръпне пак в плътта ми.
В душата ми пролет е,
прегръща ме лятото
с топлина от най-слънчеви ласки.
Пролетни шарки в крилата ми
ме издават с летни въздишки,
че непринудено е в душата ми.
Тези пъстри криле не са ангелски –
хладни от белота в своя праведен повей.
Те са усмихнати, весели, радостни
и на щастие – издръжливи.
Сякаш не криле пъстроцветни,
а хвърчило мило
наивно кръжи и намига с багри,
че от детството спомен най-съкровен,
подпечатан с любов ми изпрати.