Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: окултизъм, изкуство, философия, езотерика, религия, история
Автор: vedra79sineva Категория: Други
Прочетен: 237781 Постинги: 256 Коментари: 51
Постинги в блога от 18.08.2017 г.
2  >  >>
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 233 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.01.2021 10:11
"Религията е част от идеала в човешкия живот."
Е. Ренан


Антихристите и сатанистите "се държат като удавници за сламка" за теорията, че Христос не е умрял на кръста, а след като е слязъл от него, е живял до естествена смърт. Но смисълът на Христовото Разпятие не е в това Той непременно да предаде Богу дух там. Не са и физическите болки, които е понесъл. Смисълът на Неговото Разпване е духовен и се съдържа в силната мъка, която е изпитал, заради жестокото отношение на хората към Него. По-задълбоченият смисъл от разпъването Му е, че е в момента на най-голямото Му душевно страдание, Неговата кръв е потекла от физическото Му тяло и е попила в почвата. По този начин информацията от ДНК клетките на Спасителя е достигнала до Всичко Живо в природата. Освен това кръвта съдържа голямо количество вода. Водата, като стихия и един от четирите елемента в природата, е жива; тя е интелигентна и има памет. Молекулата на водата има свойството да отразява и помни "видяното" от самата нея. При различните видове информация, тази молекула образува различни кристали. (Повече за паметта на водата можете да прочетете в книгата "Посланията на водата", написана от Масару Емото.)
Дали Възкресението е нелепица? Възкресението е едно от тайнствата на Христос и има своето научно обяснение от езотериката чрез закона за "структуриране и деструктуриране на материята". Този закон се състои в това, че Иисус е възкръснал, защото е умеел да материализира - структурира енергията в материя и дематериализира - разгражда материята в енергия. Тази трансформация се е осъществила по следния начин:
"1. Деструктуриране (смърт):
а) отделяне на етерното тяло от физическото;
б) трансформиране на физическото тяло (материята) до плазмено (огнено) ниво.
2. Извеждане на плазменото тяло извън гробницата.
3. Живот в огненото тяло.
4. Структуриране на ново физическо тяло - пълно възстановяване на физиологичните процеси."
До третия ден от смъртта клетките и тъканите на човешкия организъм пазят своята цялост и могат да бъдат възстановени. Спасителя възкръсва на третия ден от смъртта си.
Способността да възкръсва, доказва умението на Христос да животвори, докато светът го убива. Причината, поради която всички се стремят към Неговата гибел в този момент, е "примитивизма и идолопоклонничеството" на човечеството в периода. Тази е и една от причините Иисус да слезе в материята.
Спорен е въпросът за Христовото възнесение. Има поддръжници на идеята, че след разпването си, Христос не е починал, а е продължил да живее и проповядва Своето учение до старини. Тъй като Църквата и повечето религиозни учения приемат Възнесението на Христос, нека разгледаме смисъла на това тайнство.
Иисус се е възнесъл чрез своето плазмено тяло, в което се съдържали Неговият Дух и Душа. Издигането Си нагоре, Той е осъществил посредством завихряне на собственото си биополе в плазмата (огъня). Библията дава сведения, че се е качил на облак. Спорен е въпросът дали това действително е облак. Но е сигурно, че Той е достигнал конкретна среда, която да го приеме. Христос е оставил физическото си тяло на земята, като го е направил невидимо за хората. Като всички велики адепти, той е притежавал такова умение. (Повече за структурирането и деструктурирането на материята, както и за възкресението и възнесението на Христос, можете да прочетете в книгата "Дванайсетте тайнства на Христос" от Спас Мавров.)
Физическото тяло на Божия Син се е разградило, Неговата ДНК информация е попаднала в почвата, а от нея във всичко живо и цялата природа. Ето защо ние съдържаме не само Христовата кръв, но и Неговата плът. Този факт намира символичен израз в Евхарестията, която е пряко завещана от Него на Църквата. Евхарестията е причастяване с хляб и вино, като символи съответно на плътта и кръвта Иисусови.
Важно е, че същността на Божия Син се е запазила и ние трябва да я приемем, за да напредваме в духовната си еволюция. Душата на Христос в нашите сърца - това също е част от Възкресението и Вечния Живот чрез Неговото Слово.
Христос дойде на Земята, за да изкупи грешката си, че поиска от Бог свободна воля за хората. Затова докато Той беше жив, Бог даде свобода на хората. Благодарение на нея, те разпънаха Иисус на кръст. А чрез страданията си на кръста, Той се поучи от тази своя грешка, повдигна се, спаси човечеството от греха и свидетелства за Истината. Така чрез Божественото Учение, което Спасителя внесе в Света, Той успя да постави началото на Нова Религия на Свободната Воля. В никоя друга религия хората не са свободни да постъпват така, както те намерят за добре. Тази е основната причина Християнството да е най-еволюиралата световна религия до момента.
Друга важна причина за нейната напредничавост е Христовият призив за Всеобща и Всеобхватна Любов: "Обичай ближния като себе си" - "Не събожника си, не вярващия в този, в който и ти вярваш, а човека до тебе, какъвто и да е той, каквото и да е неговото вероизповедание." (Дванайсетте тайнства на Христос, Сп. Мавров)
Христос ни подари Божественото Учение, като предварително изкупи чрез кръвта си греховете на човечеството: Неговите Мъки са попаднали в гените на Всички нас. Сега, когато страдаме, нашата мъка се отразява в собствените ни гени, закодирали Мъките на Христос. Затова Страданията на Иисус са Наши Страдания. А когато страдаме, ние изкупваме собствените ни грехове.
Това е на практика физическото обяснение за нашето Духовно Усъвършенстване. А някои хора мислят, че духовно развитие е да се превърнеш в "книжен плъх" и да се информираш до безкрай. В действителност нашата духовна еволюция се основава на нашия личен житейски опит, мислите, постъпките и преживяванията ни.
В заключение бих допълнила, че страданията в нашия живот ни карат да се смирим, заради болката, която ни причиняват. Затова нашите мъки са правопропорционални на собствените ни духовно развитие и напредък. 
Категория: Изкуство
Прочетен: 429 Коментари: 0 Гласове: 0
18.08.2017 17:49 - Свободата

image

 „Свобода, равенство, братство чрез любовта.”
(Основен принцип на Богомилското учение, частично използван във Френската революция)

Свободата е широко понятие, което трудно се определя с единствена теза. Затова предлагам да разгледаме няколко проявления на този духовен феномен.
Най-разпространено е твърдението, че свободата е възможност да правим всичко, което искаме и считаме за добро в живота, но дотолкова доколкото не вредим на другите около нас. Само донякъде съм съгласна с тази теза. Причината е, че в целокупната природа и Вселената съществуват строги закони, неспазването на които води до грешки, грехове или деградация на човека. Основателно всеки добър християнин би възкликнал: „Как да живеем праведно, ако не спазваме Десетте Божи заповеди!” Ето защо възможността да правим това, което сами мислим за добро, граничи с понятието „анархия”, макар и в смекчен вариант. В крайна сметка, опирайки се на това виждане за свободата, не е сигурно дали ще си осигурим пълноценен живот според моралните норми на поведение, които са основa за смислено съществуване.
Други измерения за свобода са независимостта на родината, възможността да споделяме публично нашите убеждения, политически възгледи и религиозна принадлежност. Според мен, този вид освободеност е свързана с националните интереси, патриотизма, правата на човека и почти изцяло се базира на законите в конституцията. Мисля, че подобна проява на свободната воля е полезна, защото помага на личността да добие своя идентичност и да се чувства значима с идеалите си. Но какво да кажат по този въпрос хората, които притежават широк мироглед и се чувстват граждани на света или не изповядват определена религия, но вярват в доброто и обичта към ближния? Затова приемам нормите и правилата за независимост, идентичност и всякаква принадлежност като добре премерена „рамка”, в която е възможно да се „напъха” самочувствието на средно статистическия човек. Съществуват обаче уникални индивиди, които не са подвластни на стереотипа и тяхното светоусещане се разпростира извън стандартното мислене. Тази тяхна особеност не ги обезценява като личности, а дори ги допълва. Да вземем за пример най-известния човек в историята – Исус Христос: нима той не принадлежи на цялото човечество, макар че не е бил евреин; нима Той не е изповядвал любов, състрадание, милосърдие, без да е християнин; нима Христос не е свидетелствал за истината и не е спасил човечеството, без да е заемал висок пост в обществената йерархия? А дали Той не притежава най-свободния дух, когото човеците някога са познавали?
Стигаме до следващо становище относно свободата, което може да се определи чрез постулата „свобода, равенство, братство”. Всеизвестният девиз на френската революция се стреми да приобщи всички хора към равнопоставен старт в живота и да ги „уеднакви”. Девизът изразява стремежа всеки човек да бъде господар на себе си и никой никого да не притежава. Тази парадигма изключва робството,слугуването и подчинението спрямо висшите обществени класи. Застъпва се идеята, че на всички хора, без изключение, трябва да се дава шанс да планират и живеят живота си според личните намерения и цели. А когато всички имаме еднакви възможности за реализация, неминуемо се превръщаме в равни един пред друг. Следва, че личности с равни права и задължения, с еднакви шансове за проява на свободната воля задължително са братя. В случая думата „брат” е символично използвана и носи смисъл за близки хора с еднакви убеждения, които водят еднакъв начин на живот, дори споделят обща съдба.
Изключително ми харесва смисъла на този велик призив на Френската революция, както и нормата за свобода и независимост, която той поставя. Но ако обърнем поглед към начина, по който постулатът намира приложение сред народа, ще видим реки от кръвта на невинни хора. Дадено е огромно количество жертви в името на човешките права и интереси, в стремежа да се извоюва пълноценния живот на индивида, за да отпадне оцеляващото съществуване на скота. Възникват въпроси: „Къде в този велик идеал се намира хуманността? И липсата на хуманност не изключва ли свободата?” Трудно ми е да открия смисъл в борбата за по-добър живот, ако цената е утрото да не настъпи, дори лошият живот да приключи за нечия човешка душа. Оказва се, че красивите идеи на революциите се постигат с немиролюбиви подходи, сеещи разруха. Сякаш нещо не им достига… и това е любовта. Френската революция сама е отхвърлила основната „съставка”, чрез която трябва да се действа. По този начин се доказва, че без обич в сърцата, идеалът за свобода може да се опозори, щом тя се добива по пътя на разрушението, вместо да се приложи съзидателната сила на любовта.
Бих желала да интерпретирам последната теза за свобода, като съблюдавам тази сила. Парадигмата на идеята е вътрешно убеждение за мен, затова споделям и моята лична позиция. Следното виждане е присъщо за всички духовни учения: те считат, че свобода е способността на човек да преодолее всичките си низши желания, помисли, страсти, чувства. Когато чрез силата на волята успяваме да се освободим от тях, ние можем да прилагаме и развиваме основните човешки добродетели, заложени в нашите сърца. Тези добродетели са: добро, правда, любов, мъдрост, истина. Всеки, който носи и прилага изброените качества, е освободен от влияние на тъмните сили и злото в света. Истинската свобода е в умението да преодолеем всички низши прояви и пошли постъпки, които ни дърпат към деградация на духа и упадък на душата. Само при това положение можем да изявяваме творящата и съзидателна Божествена искра, която всички носим. А тя се проявява чрез силата на обичта между хората и народите. Човекът на любовта е непобедим в своята свобода, заради способността си да обича. Любовта е даване. Да обичаш, означава да даваш. Могат да се раздават само духовно богатите хора. Колкото повече дават, толкова по-богати се чувстват, а следователно и по-свободни. Защото духовното богатство се различава от материалното: когато раздаваме материалните си придобивки обедняваме, но когато споделяме нашите духовни ценности, вътрешно се обогатяваме още повече: на всеки, който прави добро, Бог отвръща с добрини; колкото повече защитаваме правдата, толкова по-праведно живеем; когато обичаме ближните, сме обичани най-малко поне от Господ; колкото повече споделяме житейската си мъдрост с другите, толкова по-мъдро живеем; колкото повече се застъпваме за истината, толкова повече истинно познание добиваме и по-истински живеем (защото истината не се формулира, нито се казва – тя се живее). Проявяването на човешките добродетели от нас ни дава свободата да бъдем, защото сме. Затова истинската свобода премахва границите, с които ни обезличават егото и самоличността. Тя ни подтиква да даваме, единствено защото сме човеци, а това е достатъчно, за да окажем съдействие на нуждаещ се, да зарадваме верен приятел, да се погрижим за нашите близки… Свободата е да даваме от себе си, като игнорираме личностните интереси. Тя не е в придобиването на някакви права, които да ни детерминират като защитени личности. Да вземем за пример всички велики хора, оставили собствена следа в човешката история чрез живота и дейността си. Преди всичко, те са утвърдени хуманисти, проявили своята човечност. По този начин са осъществили еволюция в собственото си развитие и с това са допринесли някакво благо за цялото човечество. Великите хора в нашата цивилизация са още едно доказателство, че свобода е възможността по собствена воля да дадеш или да допринесеш. Затова най-пълноценно осъществяваме нашата свобода, когато се стремим хуманно да израстваме в определена посока, за да постигнем дадено благо или полезна цел не само за нас, а в името на цялото общество, като за това използваме съзидателната сила на любовта. По този начин постигаме истинност в живота, а само истината може да ни направи свободни. Когато съчетаем придобитите истина и свобода с обичта, която излъчваме към ближния, тогава всички сме равни и се обичаме като братя.
Категория: Изкуство
Прочетен: 359 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.01.2021 10:13
18.08.2017 17:43 - Трети март
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.01.2021 10:18
"Разбирането е отразена светлина на творчеството."
Вильо дьо Лил-Адан

В началото на своето художествено произведение "Ад", Данте Алигиери запознава читателя с една особена категория осъдени души - тези от преддверието на ада. Самият Данте пояснява в произведението си, че те са духове, които нямат място нито в ада, нито в аая. Причината е, че тези души както не са съгрешили в земния си живот, така и не са направили нито една добрина.

"Прогна ги Бог от Небесата ясни,
но и самият пъкъл ги не ще,
защо не са били и в злото страстни."


Дали мястото на преддверието в пъкъла е само плод на предположение и авторова фантазия на Данте? Не е ли тази художествена ситуация плод на мъдро Дантево прозрение и пророкуване за съществуваща реалност, която наистина се намира между горе и долу, между рая и ада - в едно адско преддверие, където не царуват нито животът, нито смъртта.

"Надежда нямат те за смърт,
кат сянка техният живот минава."


Според официалната литературна критика, анализирала Дантевия "Ад", поетът е поставил в преддверието на пъкъла души, "които са мислели само за себе си, били са равнодушни към всичко, живели са без "позор и хвалба", като сянка е протекъл живота им, спомен не са оставили след смъртта си". Критиците тълкуват, че Данте пише "с презрение" за тези духове, претърпели неуспех и в извисяването, и в падението. Според него човек трябва да бъде "не само мъдър и добродетелен, но и дейна личност", защото " делата украсяват човека". Аз приемам този литературен анализ и съм съгласна, че когато у човек липсват дела, у него липсват постъпки, които да го повдигнат или да го подхлъзнат.
Обаче тези тълкувания за преддверието на ада не дават достатъчно задълбочена представа каква е причината хората, обрекли себе си на бездействие да са нито грешни, нито праведни. Защо след като не са сторили зло, не ги искат в рая? Защо след като не са направили добро, не ги допускат в ада?
Нека да "разчупим" парадигмата на християнската религия, за да проведем окултен прочит на представената от поета ситуация. Целта е да се опитаме да постигнем по-задълбочена представа за символа, който носи думата "преддверие" в това произведение, както и да определим смисъла на този символ в Ада като реалност; също в човешкото битие не само на земния живот, но и след физическата смърт - в отвъдния живот.
Според мен, от окултна гледна точка думата "преддверие" в творбата символизира духовен застой. Защо хората, непосветени ни в зло, ни в добро са в застой? Ще отговорим на този въпрос след като разясним каузите на душите, посветени в добро и каузите на душите, посветени в зло.
За всички ни е ясно, че добрият човек е добронамерен. Той излъчва и приема любов. Поел по светлата пътека на духовното извисяване, той се стреми да се прояви чрез своята същност в собственото си съвършенство като част от цялостта на Бога. Човекът на любовта е светъл, той познава и прилага изначалния закон на целокупната Вселена: "Всички сме Едно и Един е Всички." Добрият е в духовен прогрес като напредва целеустремено и непрекъснато. Такъв човек няма как да е в духовно неразвитие или в застой, защото непрекъснато се извисява в своя духовен напредък.
А какво е положението на адептите на злото? И последовател на мрака не се става лесно. За целта трябва да си способен да причиняваш толкова дълбоки мъка и страдание на обикновените хора, че да разтърсваш техния вътрешен мир; да пробождаш сърцата им до кръв; да изпепеляваш човешката същност с най-жарък огън, от който чрез нетърпима болка черните въглени в помрачените души да изкристализират в диамантено съвършенство. Диамантената душа блести със светлината на Слънцето и поема по светлия друм на радостта, като нищо не е в състояние да я завърне в мрака.
Ето какво правят образцовите тъмни адепти - те превръщат нашите овъглени души в диаманти с блясък, отразил светлината. Поради тази причина Бог е създал злото - чрез него доброто се въздига. Когато някой върши зло, този който страда от причиненото зло, чрез страданията си напредва духовно. Затова на практика зло в света не съществува. То е илюзия на ограниченото човешко съзнание. Всичкото зло, което се случва е в услуга на доброто. Сатана е подчинен на Бог. Черните адепти са подвластни на белите ангели. Дейността на тъмните ложи се превръща в благоприятни последствия за светлите общества.
Ако трябва да обобщим казаното по-горе виждаме, че злото е обречено да повдига и градира доброто. Следователно лошите хора също не са в духовен застой. И те правят стъпки, макар да крачат назад и да падат все повече и повече. Но когато злото пада, тогава доброто се повдига. От споделената информация става ясно, че и адът, и раят са обречени на движение. Душите в рая вървят напред, а душите в ада отстъпват назад. Но и тези от рая, и тези от ада имат посока на движение, цел, направление. Нито за райските, нито за адските души е възможен застой.
Да спреш на едно място, да се застоиш духовно - означава да нямаш цел, нито посока, нито направление, нито движение. Оставаш неподвижен, защото не знаеш накъде искаш да вървиш. Тогава не си способен да извършиш добро дело, за да повдигнеш себе си. Тогава не си способен и да се проявиш силно в злото, толкова че някой друг да го заболи достатъчно силно и в страданието, което той изпитва да се повдигне. Ето защо душите в преддверието на ада не са мъртви, но не са живи; не са зли, но не са добри. Проявяват се като души на безличността, апатията, равнодушието, утвърждават се като души на нищото. Ничии души.
Може би от днес повече ще се замислям да не оставам безлична в моя живот. И понеже как протича собственият ми живот зависи само от мен, аз избирам място в рая. Но ако не успея да заслужа рая, за нищо на света не искам да попадна в застоя на адовото преддверие. Защото сетивата ми усещат, че да пребиваваш в преддверието на духовния застой означава да останеш в забрава. А настоящият живот на всеки от нас придобива смисъл, когато след смъртта ни все още си спомнят за нас. Тогава споменът за нашето приключило земно съществуване бие в пулса на поне едно сърце.


Послеслов: Приживе Данте Алигиери е бил смятан за луд, защото е твърдял, че всичко, което е написал в "Божествена комедия" не е плод на неговото въображение, а наистина го е видял. 
Категория: Изкуство
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08.2017 17:34
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 200 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.01.2021 10:20
Звъни една камбанка в утрото

и буди ме на ранина.

Изтичвам във градината

и що да видя!

Не камбанка,

а кокиче с беличка премянка

известява ми, че идва...

(пролетта) 
Категория: Изкуство
Прочетен: 215 Коментари: 0 Гласове: 0
По форма е сълза обикновена

и пие в нея мляко смок.

Тя дава сянка на тревицата зелена

и плод дарява без да се отрупва с цвят.

Що е то?

(смокинята)
Категория: Изкуство
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08.2017 17:12
Път й сторете -

да лети връз цветовете!

Като нея работете -

сливи, ябълки и круши

тя в стомаха ви ще сгуши!

Що е то?

(пчелата) 
Категория: Поезия
Прочетен: 178 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08.2017 17:15
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.01.2021 10:22
"Ние сме достатъчно религиозни, за да се мразим един друг, но не сме достатъчно вярващи, за да се обичаме." Дж. Суифт

Бог казва да не съдим другите, защото ще бъдем съдени ние.

Предателството на Юда е послужило за духовното повдигане на Христос и оттам за повдигането на човечеството. Така че, ако Юда не беше предал Исус, греховете ни нямаше да са изкупени. Ако Юда не беше предал Христос, Божественият план сигурно щеше да намери друг предател. Мисля, че на Христос Му е било предопределено разпятие, защото това е начинът Той да изкупи греховете ни. Постъпката на Юда трябва да ни послужи като материал, от който да се поучим как да не ставаме предатели. А ние хората възприемаме себе си за "безгрешни", започваме да съдим всички останали "грешни", вглеждаме се в "треските" в чуждите очи, а не виждаме "гредите" в своите.

Постъпката на Юда е още едно доказателство, че злото е подчинено на доброто и му служи. Това е още едно доказателство, че зло в света няма. Всичко, което се случва, е за да станем по-добри. Колкото Христос ни е помогнал да изкупим греховете си, толкова и предателството на Юда е съдействало за това. Защото, ако не беше Юда, щеше ли да има разпятие?

Според мен, и Христос, и Юда имат заслуги за повдигането на човечеството. Христос е действал за това чрез светлото начало в света. Юда е съдействал за това чрез тъмното начало в света. Вселенски закон е доброто и злото съвместно да взаимодействат за повдигане на човеците; когато злото спъва доброто, то кара това добро да положи усилия, за да върви напред.

В нашия свят границата между добро и зло понякога е толкова размита и неразличима, че е трудно да се определи къде свършва доброто и започва злото. Зло е Юда да предаде Христос, зло е заради това предателство Христос да се мъчи на кръста, но всичкото това зло води до следното добро: чрез своите мъки Христос повдигна духовно себе си, а след това повдигна човечеството. Затова Бог казва да не съдим, защото с "каквато мярка" мерим, "с такава" ще ни се отмери.

Всеки постъпва според духовното си ниво на развитие. И Юда е постъпил според своето ниво. Не можем да изискваме от хората да надскачат собственото си ниво и да ги съдим, че те не постъпили по начин, правилен според нас. За нас е правилно едно, за другия човек - друго. Не всички праведни постъпки водят до добро и не всички неправедни постъпки водят до зло.

Предателите, както и праведните имат своето място в света. А всичко, което се случва в света става, защото Бог го е допуснал. Във всяко наше действие има пръст Божият промисъл.
Ако Бог не допуска нещо, то няма да се случи. Бог е допуснал Юда да предаде Христос. Затова ако съдим постъпката на Юда, всъщност съдим Бог.

Да, Юда е грешник. Но грешната му постъпка доказва, че и извисяването, и падението служат на доброто. Грехът на Юда спаси душата на Исус, а Исус спаси човечеството. Идеята ми е, че дейностите на злото повдигат духом добрите хора. Злото искаше да убие Исус, но вместо да го убие Го извиси във вечен живот. Ето колко е силно доброто.

Ако официалните световни религии признаят, че чрез Юда Христос се повдигна, тогава няма ли цялата световна политика и всички религии да се обърнат с главата надолу?! Затова моето твърдение за ползата от предателството на Юда, е окултно твърдение и съм убедена, че противоречи на религиите и политиката. Защото до днес всички религии в света действат като наказват и осъждат злото. По този начин самите те нарушават Божия закон, според който не бива да осъждаме постъпките на другите.

Според окултните учения светът ще се оправи, когато започнем да награждаваме и поощряваме доброто, вместо да съдим злото. Наградата притежава голяма морална сила и подкрепа. А ние какво правим: в постъпките си постоянно разпъваме Христос, а в мислите си непрекъснато разпъваме Юда. Може би последиците в нашия живот могат да са коренно различни, ако в нашите постъпки непрестанно награждаваме Христос като вършим само добрини.

Още в миналото, ако хората бяха дали награда на Христос за Божествената мъдрост в неговото учение, тогава Юда нямаше как да го предаде. Юда нямаше да падне. Ние хората никак не умеем да спасяваме ближния като му помагаме и прилагаме доброто. Ето затова Бог допусна злото да спаси душата на Христос. Законът е такъв: каквото и зло да прави злото, то винаги се обръща в добро. Това е така, защото Бог е творец на всичко и всички, създал е даже Юда.  
Категория: Изкуство
Прочетен: 282 Коментари: 0 Гласове: 1
18.08.2017 00:33 - Майчини очици
На моята баба,
която ме отгледа и възпита


Греят ми в небето,

греят ми в звездите

твоите зеници –

топли, ласкави и мили,

Бога съхранили.

Твоите очици, мале,

са ми две луници,

поглед вплели в образа ми,

като две свещици.

Искам слънцето да видят

във деня ми всеотдаен,

да ме греят и да светят

в моя мир всетраен!


Категория: Поезия
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08.2017 00:39
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237781
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Август, 2017  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031