Лазурът слънчев е обяздил на небето ведрината
и светли тайни замечтано ѝ нашепва.
Погалва той с усмивка облака,
преди дъждът да заръми
и в миг протяга се веселието на дъгата.

Светът се ободрява обновен
от свежи капки и игри на светлината.
Една дъга разплисква и у мен
на чувствата ми светли щастливината.

Аз вярвам – всеки има си дъга,
в сърцето надълбоко, съкровено скрита.
Като парица във кесийка чака тя миг откровен,
за да прошари с ласка своята отплата.

Такава е дъгата – шарения,
надиплена в хармония от багри.
А всеки път, когато с поглед уловя
на нечия дъга шаренината,
си мисля: "Тоз човек е сътворен
във Обич да живее на Земята."