На моята баба,
която ме отгледа и възпита

Греят ми в небето,

греят ми в звездите

твоите зеници –

топли, ласкави и мили,

Бога съхранили.

Твоите очици, мале,

са ми две луници,

поглед вплели в образа ми,

като две свещици.

Искам слънцето да видят

във деня ми всеотдаен,

да ме греят и да светят

в моя мир всетраен!

Не разплаквай залеза по здрач

с бури във очите нажалени!

На тъга обречен е не заникът,

а души човешки в мъката пленени.


Не упреквай ангел в утрина

за бедите хора сполетели,

а в палитра изсипи росата!

Нарисувай във сълза дъгата

и в усмивка превърни тъгата! 

Мракът във живота ми е пепел.

Замени го избуяла ръж.

Слънце пее в цветовете й,

то въздига ме на шир и длъж!