Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: изкуство, философия, езотерика, религия
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство
Прочетен: 8962 Постинги: 84 Коментари: 12
Постинги в блога
<<  <  3 4 5 6 7
"Разбирането е отразена светлина на творчеството."
Вильо дьо Лил-Адан

В началото на своето художествено произведение "Ад", Данте Алигиери запознава читателя с една особена категория осъдени души - тези от преддверието на ада. Самият Данте пояснява в произведението си, че те са духове, които нямат място нито в ада, нито в аая. Причината е, че тези души както не са съгрешили в земния си живот, така и не са направили нито една добрина.

"Прогна ги Бог от Небесата ясни,
но и самият пъкъл ги не ще,
защо не са били и в злото страстни."


Дали мястото на преддверието в пъкъла е само плод на предположение и авторова фантазия на Данте? Не е ли тази художествена ситуация плод на мъдро Дантево прозрение и пророкуване за съществуваща реалност, която наистина се намира между горе и долу, между рая и ада - в едно адско преддверие, където не царуват нито животът, нито смъртта.

"Надежда нямат те за смърт,
кат сянка техният живот минава."


Според официалната литературна критика, анализирала Дантевия "Ад", поетът е поставил в преддверието на пъкъла души, "които са мислели само за себе си, били са равнодушни към всичко, живели са без "позор и хвалба", като сянка е протекъл живота им, спомен не са оставили след смъртта си". Критиците тълкуват, че Данте пише "с презрение" за тези духове, претърпели неуспех и в извисяването, и в падението. Според него човек трябва да бъде "не само мъдър и добродетелен, но и дейна личност", защото " делата украсяват човека". Аз приемам този литературен анализ и съм съгласна, че когато у човек липсват дела, у него липсват постъпки, които да го повдигнат или да го подхлъзнат.
Обаче тези тълкувания за преддверието на ада не дават достатъчно задълбочена представа каква е причината хората, обрекли себе си на бездействие да са нито грешни, нито праведни. Защо след като не са сторили зло, не ги искат в рая? Защо след като не са направили добро, не ги допускат в ада?
Нека да "разчупим" парадигмата на християнската религия, за да проведем окултен прочит на представената от поета ситуация. Целта е да се опитаме да постигнем по-задълбочена представа за символа, който носи думата "преддверие" в това произведение, както и да определим смисъла на този символ в Ада като реалност; също в човешкото битие не само на земния живот, но и след физическата смърт - в отвъдния живот.
Според мен, от окултна гледна точка думата "преддверие" в творбата символизира духовен застой. Защо хората, непосветени ни в зло, ни в добро са в застой? Ще отговорим на този въпрос след като разясним каузите на душите, посветени в добро и каузите на душите, посветени в зло.
За всички ни е ясно, че добрият човек е добронамерен. Той излъчва и приема любов. Поел по светлата пътека на духовното извисяване, той се стреми да се прояви чрез своята същност в собственото си съвършенство като част от цялостта на Бога. Човекът на любовта е светъл, той познава и прилага изначалния закон на целокупната Вселена: "Всички сме Едно и Един е Всички." Добрият е в духовен прогрес като напредва целеустремено и непрекъснато. Такъв човек няма как да е в духовно неразвитие или в застой, защото непрекъснато се извисява в своя духовен напредък.
А какво е положението на адептите на злото? И последовател на мрака не се става лесно. За целта трябва да си способен да причиняваш толкова дълбоки мъка и страдание на обикновените хора, че да разтърсваш техния вътрешен мир; да пробождаш сърцата им до кръв; да изпепеляваш човешката същност с най-жарък огън, от който чрез нетърпима болка черните въглени в помрачените души да изкристализират в диамантено съвършенство. Диамантената душа блести със светлината на Слънцето и поема по светлия друм на радостта, като нищо не е в състояние да я завърне в мрака.
Ето какво правят образцовите тъмни адепти - те превръщат нашите овъглени души в диаманти с блясък, отразил светлината. Поради тази причина Бог е създал злото - чрез него доброто се въздига. Когато някой върши зло, този който страда от причиненото зло, чрез страданията си напредва духовно. Затова на практика зло в света не съществува. То е илюзия на ограниченото човешко съзнание. Всичкото зло, което се случва е в услуга на доброто. Сатана е подчинен на Бог. Черните адепти са подвластни на белите ангели. Дейността на тъмните ложи се превръща в благоприятни последствия за светлите общества.
Ако трябва да обобщим казаното по-горе виждаме, че злото е обречено да повдига и градира доброто. Следователно лошите хора също не са в духовен застой. И те правят стъпки, макар да крачат назад и да падат все повече и повече. Но когато злото пада, тогава доброто се повдига. От споделената информация става ясно, че и адът, и раят са обречени на движение. Душите в рая вървят напред, а душите в ада отстъпват назад. Но и тези от рая, и тези от ада имат посока на движение, цел, направление. Нито за райските, нито за адските души е възможен застой.
Да спреш на едно място, да се застоиш духовно - означава да нямаш цел, нито посока, нито направление, нито движение. Оставаш неподвижен, защото не знаеш накъде искаш да вървиш. Тогава не си способен да извършиш добро дело, за да повдигнеш себе си. Тогава не си способен и да се проявиш силно в злото, толкова че някой друг да го заболи достатъчно силно и в страданието, което той изпитва да се повдигне. Ето защо душите в преддверието на ада не са мъртви, но не са живи; не са зли, но не са добри. Проявяват се като души на безличността, апатията, равнодушието, утвърждават се като души на нищото. Ничии души.
Може би от днес повече ще се замислям да не оставам безлична в моя живот. И понеже как протича собственият ми живот зависи само от мен, аз избирам място в рая. Но ако не успея да заслужа рая, за нищо на света не искам да попадна в застоя на адовото преддверие. Защото сетивата ми усещат, че да пребиваваш в преддверието на духовния застой означава да останеш в забрава. А настоящият живот на всеки от нас придобива смисъл, когато след смъртта ни все още си спомнят за нас. Тогава споменът за нашето приключило земно съществуване бие в пулса на поне едно сърце.


Послеслов: Приживе Данте Алигиери е бил смятан за луд, защото е твърдял, че всичко, което е написал в "Божествена комедия" не е плод на неговото въображение, а наистина го е видял. 
Категория: Изкуство
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08 17:34
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
Звъни една камбанка в утрото

и буди ме на ранина.

Изтичвам във градината

и що да видя!

Не камбанка,

а кокиче с беличка премянка

известява ми, че идва...

(пролетта) 
Категория: Изкуство
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
По форма е сълза обикновена

и пие в нея мляко смок.

Тя дава сянка на тревицата зелена

и плод дарява без да се отрупва с цвят.

Що е то?

(смокинята)
Категория: Изкуство
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08 17:12
Път й сторете -

да лети връз цветовете!

Като нея работете -

сливи, ябълки и круши

тя в стомаха ви ще сгуши!

Що е то?

(пчелата) 
Категория: Поезия
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08 17:15
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 0
"Ние сме достатъчно религиозни, за да се мразим един друг, но не сме достатъчно вярващи, за да се обичаме." Дж. Суифт

Бог казва да не съдим другите, защото ще бъдем съдени ние.

Предателството на Юда е послужило за духовното повдигане на Христос и оттам за повдигането на човечеството. Така че, ако Юда не беше предал Исус, греховете ни нямаше да са изкупени. Ако Юда не беше предал Христос, Божественият план сигурно щеше да намери друг предател. Мисля, че на Христос Му е било предопределено разпятие, защото това е начинът Той да изкупи греховете ни. Постъпката на Юда трябва да ни послужи като материал, от който да се поучим как да не ставаме предатели. А ние хората възприемаме себе си за "безгрешни", започваме да съдим всички останали "грешни", вглеждаме се в "треските" в чуждите очи, а не виждаме "гредите" в своите.

Постъпката на Юда е още едно доказателство, че злото е подчинено на доброто и му служи. Това е още едно доказателство, че зло в света няма. Всичко, което се случва, е за да станем по-добри. Колкото Христос ни е помогнал да изкупим греховете си, толкова и предателството на Юда е съдействало за това. Защото, ако не беше Юда, щеше ли да има разпятие?

Според мен, и Христос, и Юда имат заслуги за повдигането на човечеството. Христос е действал за това чрез светлото начало в света. Юда е съдействал за това чрез тъмното начало в света. Вселенски закон е доброто и злото съвместно да взаимодействат за повдигане на човеците; когато злото спъва доброто, то кара това добро да положи усилия, за да върви напред.

В нашия свят границата между добро и зло понякога е толкова размита и неразличима, че е трудно да се определи къде свършва доброто и започва злото. Зло е Юда да предаде Христос, зло е заради това предателство Христос да се мъчи на кръста, но всичкото това зло води до следното добро: чрез своите мъки Христос повдигна духовно себе си, а след това повдигна човечеството. Затова Бог казва да не съдим, защото с "каквато мярка" мерим, "с такава" ще ни се отмери.

Всеки постъпва според духовното си ниво на развитие. И Юда е постъпил според своето ниво. Не можем да изискваме от хората да надскачат собственото си ниво и да ги съдим, че те не постъпили по начин, правилен според нас. За нас е правилно едно, за другия човек - друго. Не всички праведни постъпки водят до добро и не всички неправедни постъпки водят до зло.

Предателите, както и праведните имат своето място в света. А всичко, което се случва в света става, защото Бог го е допуснал. Във всяко наше действие има пръст Божият промисъл.
Ако Бог не допуска нещо, то няма да се случи. Бог е допуснал Юда да предаде Христос. Затова ако съдим постъпката на Юда, всъщност съдим Бог.

Да, Юда е грешник. Но грешната му постъпка доказва, че и извисяването, и падението служат на доброто. Грехът на Юда спаси душата на Исус, а Исус спаси човечеството. Идеята ми е, че дейностите на злото повдигат духом добрите хора. Злото искаше да убие Исус, но вместо да го убие Го извиси във вечен живот. Ето колко е силно доброто.

Ако официалните световни религии признаят, че чрез Юда Христос се повдигна, тогава няма ли цялата световна политика и всички религии да се обърнат с главата надолу?! Затова моето твърдение за ползата от предателството на Юда, е окултно твърдение и съм убедена, че противоречи на религиите и политиката. Защото до днес всички религии в света действат като наказват и осъждат злото. По този начин самите те нарушават Божия закон, според който не бива да осъждаме постъпките на другите.

Според окултните учения светът ще се оправи, когато започнем да награждаваме и поощряваме доброто, вместо да съдим злото. Наградата притежава голяма морална сила и подкрепа. А ние какво правим: в постъпките си постоянно разпъваме Христос, а в мислите си непрекъснато разпъваме Юда. Може би последиците в нашия живот могат да са коренно различни, ако в нашите постъпки непрестанно награждаваме Христос като вършим само добрини.

Още в миналото, ако хората бяха дали награда на Христос за Божествената мъдрост в неговото учение, тогава Юда нямаше как да го предаде. Юда нямаше да падне. Ние хората никак не умеем да спасяваме ближния като му помагаме и прилагаме доброто. Ето затова Бог допусна злото да спаси душата на Христос. Законът е такъв: каквото и зло да прави злото, то винаги се обръща в добро. Това е така, защото Бог е творец на всичко и всички, създал е даже Юда.  
Категория: Изкуство
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 1
На моята баба,
която ме отгледа и възпита


Греят ми в небето,

греят ми в звездите

твоите зеници –

топли, ласкави и мили,

Бога съхранили.

Твоите очици, мале,

са ми две луници,

поглед вплели в образа ми,

като две свещици.

Искам слънцето да видят

във деня ми всеотдаен,

да ме греят и да светят

в моя мир всетраен!


Категория: Поезия
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08 00:39
18.08 00:28 - Цветлина
Не разплаквай залеза по здрач

с бури във очите нажалени!

На тъга обречен е не заникът,

а души човешки в мъката пленени.


Не упреквай ангел в утрина

за бедите хора сполетели,

а в палитра изсипи росата!

Нарисувай във сълза дъгата

и в усмивка превърни тъгата! 
Категория: Поезия
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
18.08 00:24 - Въздигане
Мракът във живота ми е пепел.

Замени го избуяла ръж.

Слънце пее в цветовете й,

то въздига ме на шир и длъж!
Категория: Поезия
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.08 00:36
<<  <  3 4 5 6 7
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Изкуство
Прочетен: 8962
Постинги: 84
Коментари: 12
Гласове: 44
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930