Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: изкуство, философия, езотерика, религия
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство
Прочетен: 24072 Постинги: 144 Коментари: 30
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Сватбена поздравителна картичка
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
Поздравителна картичка и разделител за книги (миниатюри) в ориенталски стил, за подарък.
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка
Кликнете върху изображението, за да видите цялата снимка.
image 
image


image



Категория: Изкуство
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.10.2017 12:34
"Каквото и да се казва от защитниците на народа, тълпата е сбор макар и от добри хора, но общуващи като животни само с гнусните си страни, които изразяват слабостта и жестокостта на човешката природа."
Л. Н. Толстой 

image

Настоящето още помни зверствата и ужасите, извършвани на ешафодите, кладите, бесилките. Историческите хроники предават подробна информация как пред народа по площадите зрелищно са се извършвали публични убийства на хора, обвинени в престъпления. Фактологията обикновено се подкрепя от идеята, че подобна практика на отнемане живот на провинени, е служила в миналото за назидание и подчинение на масите, също за вменяване у тях на страх от правосъдието и закона.
Действително тази цел за публично възмездяване на престъпна дейност звучи правдоподобно, тя дори изглежда нравствена и справедлива. Но дали властимащите тогава, са се стремили само към тези резултати? Защото всички хроники подминават и мълчат относно една съществена подробност в поведението на тълпата, негодуваща срещу престъпниците и техните престъпления. Но тази особеност е забелязана и "уловена" в творчеството на хора на изкуството. Художниците от времето на Средновековието и Инквизицията са виждали и рисували в картините си как много хора наблюдават зрелищните убийства като джвакат, мляскат, предъвкват с уста от удоволствие, вперили заинтригуван и съсредоточен поглед в "жертвите" на закона. По този начин не историците, а артистите на миналото са онагледили и запечатали значим факт относно простолюдието: как то изпитва жажда за кръвопролитие, настървява се, когато гледа публичната смърт и нескрито изпитва злоба и удоволствие от случващото се по ешафодите, кладите и бесилките.
Картините на творците, изобразяващи тълпата, са свидетелство, че целта на властта някога не е била само да назидава, а и да задоволява низшите страсти, пориви, жестокост на простолюдието. Затова тя му е създавала зрелищни "арени" на садистично кръвопролитие.
В наши дни битува мнение, че оттогава са изминали векове, затова човечеството, което се стреми непрекъснато да се развива, вече е доста еволюирало. Твърди се, че съвременните народи имат по-дълбоки морални устои, отколкото в миналото. Днес уредите за изтезание не се ползват и отдавна са излезли от употреба. Днешните властимащи сполучливо ни убеждават в напредничавостта на масите, понеже отдавна е отпаднала нуждата от публично назидание чрез гилотини, ешафоди и клади. Дори законът, който съблюдава смъртното наказание си служи с евтаназията като хуманен метод за отнемане на живот. Последният парадокс не ви ли звучи крайно лицемерно и фалшиво?
Именно под прикритието на хуманността, съвременните медии непрекъснато бълват информация за убийства, изнасилвания, масови кръвопролития, катастрофи с много жертви и т. н. Мислите ли, че някой от властта го е грижа вие дали сте добре информирани и защитени от негативните прояви в света? Днес няма уреди за изтезание, но има медии,... подкрепяни от киното - така се постигат старите "отживели" резултати. Пресата и телевизията предават действителна информация за престъпна дейност, но те не могат достатъчно добре и подробно да визуализират случилото се. Затова на помощ идва киното, в което екшънът е еталон за успешен жанр. Екшън героите за секунди пръсват черепи и разфасоват тела зад бляскавата заблуда, че всички тези садистични прояви се вършат съвсем оправдано, в името на заслужаваща си труда благородна кауза. А понеже съвременното човечество "няма" афинитет към насилие, народът най-много си пада по касови екшъни и всякакви филми за масово изтребление в името на опазване живота и мира на планетата.
Надявам се, че благодарение на гледната точка, която споделям, читателят разбира, че в настоящето примитивните уреди за зрелищно изтезание и изтребление, "цивилизовано" са подменени със съвременни средства като медии и садистични филми в медийното пространство.
И отново стигаме до основния въпрос: А дали това се върши само за информиране, назидание и протекция на масите?
Защо хората, които се възмущават от престъпността и от журналистите, които пишат за нея, най-много четат и гледат криминалните хроники в медиите? Защо зрителите критикуват жестокостта във филмите, а продължават да гледат същите филми? Защото тълпата се срамува да си признае, че обича подобна информация и изпитва удоволствие от възприемането ѝ. Оказва се, че криминалните хроники със съдържащите се в тях жестокост, насилие, тормоз са най-"екзотичната" информация в медийното пространство.
В съвременния свят не се събира тълпа по площадите, която художниците да изобразяват как удоволства пред жестокостта и смъртта. Но съществува рейтинг. Той показва, че на фона на огромното количество културна информация в Интернет (книги, музика, театрални и балетни постановки, изложби на картини, стойностни филми...), възприемането на която култивира човешката природа като обогатява душевността, развива добродетелите и хуманността, народът предпочита да се "информира" за престъпността и да се "обогатява" с кино от Холивуд. Всъщност рейтингът красноречиво установява, че за тълпата от хилядолетия не се е осъществил никакъв духовен напредък и всичко си е по старому. Масите винаги са предпочитали и стремили да удовлетворяват своите низши страсти и примитивни инстинкти. Днес продължават да го правят, а властимащите наготово им създават лесни и бързи условия за това.
Категория: Изкуство
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 0
23.10.2017 10:20 - Кралско цвете
Кликнете върху изображението, за да видите цялото пано.
декоративно пано
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.10.2017 10:23
"Много хора идват и гледат, гледат. Други идват и... виждат."
Дава Тенцинг, шерп 

image
рок група Дийп Пърпъл

1. Скрити послания в текста на песента "Дете на времето":

Мило дете, след време,
ти ще видиш линията...
Линията, която е начертана
между доброто и злото.

Ще видиш слепеца,
стрелящ по света...
Летящи куршуми,
вземащи жертви...

Ако си бил лош,
О, Боже,
обзалагам се, че си бил,
а не си бил улучен
от летящо олово...

По-добре затвори очи,
наведи глава,
очаквайки рикошета.
Плача за теб денем и нощем.
(Строфата е изпълнявана на концерти.)
Искам да те чуя как пееш.
Трябва да те чуя как пееш!
О, Боже, недей!
Не ще го направя!


Преди да прочетете настоящата статия, желателно e да гледате видеото на песента на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=K7JL1nDHoEY Проследете превода на текста и си припомнете в детайли мелодията и аранжимента.
Вероятно, според обикновения човек с масово съзнание (на пръв поглед) тази песен съдържа жесток текст с убийци и жертви, който някак на фона на ужас, престрелки и рикошети, нелепо завършва с фразата "Трябва да те чуя как пееш!". Текстът е също така "подплатен" с подходяща музика. За средно статистическия слушател, той сигурно звучи като мелодия на ужасите, особено с пресъздаването на звуците от остриета и неистови писъци - ефект, наподобяващ психиделичен рок.
Нека да разгледаме по-задълбочено тази песен, за да се опитаме да вникнем в нейните философски послания; да разберем дали творбата е само шедьовър на ужасите или е носител на съществена информация, забележима единствено за слушатели, които се стремят към познанието, активно търсят и следват Вечната Истина.
Да пристъпим към анализ на текста. Този, който го е написал, го е създал доста кратък, но побиращ огромно количество информация. Тя обаче не е директно изразена, а косвено - на базата на сравнения и метафори. Затова знанието тряба да се открие между редовете от четящия.
"Мило дете, след време,
ти ще видиш линията...
Линията, която е начертана
между доброто и злото."

В първия куплет се използва обръщението "мило дете", защото всички сме деца на Бога. Също се пее, че след време, линията между добро и зло ще бъде видяна. Има се предвид, че за да напредне човешката душа достатъчно, за да разграничава тези две прояви, е нужно известно време, в което да се осъществи съответен духовен напредък - натрупване на известен житейски опит чрез претърпяване на трудности и страдания, възходи и падения.
Вече намекнахме, че "линията" между" добро и зло стои в умението да се разграничават проявите на едното от тези на другото, а те понякога са доста преплетени. Но с натрупването на житейска опитност, неминуемо човек започва да разбира къде свършва доброжелателната подбуда и започва користната. Какво конкретно стои на тази отличителна "линия"? - Истината. Защото доброто и злото са две крайности, които трябва да се преодоляват чрез стремеж към истинност и истинен живот. Разковничето явно не е само в преодоляване на злото и вършене на добро, а в запазване на духовен баланс. Само човек, който силно се стреми към Истината, може да се избави от всяка корист. Истинният човек винаги твори безкористни добрини и не прави добро само за собствени облаги, защото всяка корист е в противоречие с истинността. Затова "ще видиш линията... между доброто и злото" означава "ще видиш истината".
Продължаваме със следващия куплет:
"Ще видиш слепеца,
стрелящ по света...
Летящи куршуми,
вземащи жертви..."

"Ще видиш слепеца" означава, че когато човек напредне духовно, вече може да различава добро от зло, но също така той може да разпознава и хората, които не различават доброто от злото, т. е. са "слепци". Такъв човек проглежда, в смисъл осъзнава на по-високо ниво, защото започва да развива и добива свръхсъзнание. То му създава по-силна връзка с Бога. Духовният човек, прогледнал за Истината, живее по-пълноценно, защото мисли правилно, понеже притежава права мисъл и вижда с разума си. Когато човек живее в своето свръхсъзнание, като спазва Божествените закони и произтичащите от тях нравствени норми, той вижда всички слепци и техните спящи души, в които духовното или никога не е било пробуждано, или е закърняло понастоящем.
Именно хора, носещи мъртви души или непробудени съзнания са склонни да сеят конфликти и раздори, да измъчват околните. Злодеите са неспособни да виждат и живеят в Истината, да повярват в духовното начало и могъществото на Бога, да се обърнат към добро. Затова злите са "слепци", които "стрелят по света" и "вземат жертви". А всеки духовно прогледнал е праведен.
В словосъчетанието "летящи куршуми" откриваме намек за безразборни изстрели, хаотично блуждаещи в пространството, напълно произволно избиращи жертвите си. Причината е, че духовно незрящият произволно създава и хаотично направлява своите лоши постъпки и поведение. Този процес обикновено е лишен от логика, затова всеки човек може да се окаже жертва, да бъде измъчван и тормозен, без конкретни поводи, предпоставки и обстоятелства. Казано накратко - злото се извършва заради самото зло.
Следва стихът:
"Ако си бил лош,
О, Боже,
обзалагам се, че си бил
и не си бил улучен
от летящо олово..."

Смисълът на този куплет означава, че ако човек е имал лоши прояви, но разплащателната карма не го е застигнала - "и не си бил улучен от летящо олово", все пак някога в бъдеще, дори при осъществена духовна еволюция, грешките и греховете от стария неосъзнат живот, трябва да се изкупят със съответни страдания. И тук се вмъква всеизвестното твърдение, че "В хаоса има ред." Защото се оказва, че хаотично летящите куршуми, макар на пръв поглед да са произволни, улучват точно според Божествения план, изчислен до минимум: жертвата става такава, защото в миналото сама е стреляла по жертви.
Въпреки информацията по-горе, съществува една особеност: когато човек е обърнат към доброто, следва истината и се стреми да живее според Божествения порядък, Бог проявява милостта Си към него. Тогава дори страдащият да изплаща тежка карма, той няма да бъде оставен да се превърне в произволна жертва на нечий слепец. Господ бди над праведните и добродетелните, дори когато са подложени на страданията на злото, за да заплащат грешно минало. Той им праща сили, подходящи условия и добри помагачи, за да издържат изпитанията с тяхна помощ, като съхранят душите си.
Последният куплет съдържа определен Вселенски закон, чрез който на практика се осъществява ситуацията, описана в горния абзац:
"По-добре затвори очи,
наведи глава,
очаквайки рикошета.
Искам да те чуя как пееш.
Трябва да те чуя как пееш!..."

"Затвори" очите си за злото, за да виждаш доброто. Ясно е, че праведният трябва както да не върши злини, така и да не забелязва лошите прояви на другите. "Затвори очи" означава и "спри да се страхуваш от злото", то е толкова незначително, че ако спреш да му обръщаш внимание, даже ще те подмине.
"Наведи глава", тоест "смирѝ се". Смирението и търпението са основоположни за духовния прогрес и духовното извисяване. Ако човек не прояви воля да се пречисти от своето его и светските си амбиции, той не може да постигне смиреност и да признае, че без помощта на Божествената мощ не може да се превърне в еволюирала същност.
Словосъчетанието "очаквай рикошета" е носител на уникално послание. Следва да обясним защо: Вече споделихме в настоящата разработка, че Бог е милостив спрямо човешката добронамереност и не оставя праведните да бъдат пожертвани.
(Изключение правят случаите, когато благородна душа иска или трябва да се извиси, като понесе страдания и се пожертва за свое или нечие духовно повдигане.) Рикошетът, за който се пее всъщност връща изстреляния от слепеца куршум обратно към същия слепец и той, без да иска, сам се застрелва. По този начин духовно незрящият ще се самопожертва, за да се съхрани другата душа, в която доброто е покълнало. За да се избегне рикошета обезателно се изисква пробудено съзнание, защото само зрящият може да види, че срещу него летят куршуми. Следователно "рикошетите" са "спасителни сламки" за будни умове.
Метафората "рикошет" е много сполучлива и умело употребена. Тя илюстрира реален Вселенски закон. Той гласи, че "това, което мислим и правим се връща към нас" или казано на народен език - "каквото повикало, такова се обадило".
Духовното познание разглежда този закон, наричайки го "ефектът на огледалото". Според него, нашите помисли и постъпки се отразяват в информационното поле на Земята и отново се връщат към нас. Затова човек е всичко онова, което мисли, чувства и действа. Ето защо, в разгледания от нас случай, определенията "ефект на огледалото" и "рикошет" са синоними.
Силно послание носи строфата "Плача за теб денем и нощем". Според мен плачещият е Господ. Той плаче, понеже страда за хората, докато те се подвизават в греховната заблуда на злото и са под властта на падението. Докато човек се осъзнае, докато тръгне в пътя на доброто, Бог непрекъснато плаче за него, заради Милостта Си.
Странни са думите "Искам да те чуя как пееш." / "Трябва да те чуя как пееш!" Те също съдържат метафора, защото имат предвид, че пеещият човек е щастливият човек. Ако той успее да изчака рикошета в смирението си, ще бъде съхранен и спасен. В стремежа си да отстрани доброто, злото се погубва от собствения си рикоширал изстрел. Тогава човешката душа се освобождава от спънките на мрака и се чувства окрилена, за да продължи по-нататъшната си еволюция. Този факт трябва да я зарадва. Затова "пеенето" в текста е израз на безгранична радост, неспирна благодат, вътрешна хармония, които преживяват всички истинни хора, когато са победили злото, благодарение на несломимия си дух. Духовните Учители твърдят, че Господ може всичко да прости, но не може да ни прости, когато не се радваме на дара на живота.
Накрая, нека да обърнем внимание на името на песента, защото то не е случайно избрано и също носи определен философски замисъл. Заглавието "Дете на времето" е интересно хрумване, тъй като творбата описва основен закон, който съхранява по детски чистите души. А има ли нещо по-невинно и чисто от детското сърце? Дийп Пърпъл имат предвид мъдрите хора днес, които са запазили своята вяра в доброто неопетнена и необругана. Днешните деца на времето, чрез своето светоусещане, нагласа, мислене, морал, активно поведение и благородни постъпки, ще променят съзнанието на останалите хора и ще отъпчат за тях пътеката, която води в Новата епоха и бъдещите времена.
Разгледахме сравнително кратък на думи, но изчерпателен на идеи текст. Синтезирайки обширна познавателна информация в лаконична реч, този текст добива висока точност на метафоричния си изказ.
Настоящата песен е написана през 70-те години на XX век. Тогава предстоящите промени са били все още бегло долавяни от пробудените умове. В днешно време новият начин на мислене и отношение към действтелността е вече факт, но той пак е осезателен и осъществим само за напредналите души. Те очакват "рикошета". Изостаналите в еволюцията са "слепците", които не забелязват новата духовна вълна, живеят със старите идеи, мислят както преди и продължават да оцеляват в стария "освирепял" от ненавист свят. Въпреки всичко, промените на ниво съзнание са неотложен факт, който е част не само от еволюцията на Земята, но от духовния прогрес на цялата Вселена. Причината е, че старата Епоха на Риби е изчерпана и приключила, а всички "вехти" мирогледи са загърбени в нея. В 20-те години на XXI век успешно сме навлезли в Епохата на Водолея, защото пробудените души успешно и безпрепятствено си служат с духовното познание. Понеже в съвременния свят има много работа за вършене, за да се поправи той от упадъчната цивилизация и технократичното опустошение на предходните хилядолетия, то будните души имат също широко поле на изява и практическо приложение на знанието (нещо, за което в последно време се дават шансове, а по-рано бяха невъзможни, защото фалшът и лицемерието в стария светоглед прекалено подтискаха хората). В миналото духовният прогрес се осъществяваше посредством спотаена добрина, въпреки триумфа на злото. Днес тази парадигма стремглаво се преобръща, защото все повече се усеща как доброто добива голяма активна сила и измества злото, без то да има възможност да се прояви и триумфира, както досега. Все повече действия и ситуации в света се извършват в благоприятни условия и завършват с полезни за доброто прояви. Очаква се тази нова закономерност да се усилва във времето, колкото повече се отдалечаваме от тъмното влияние на старото. Защото входът в бъдещите времена е под светлото въздействие на Новото човечество, а духовният възход на неговата цивилизация със сигурност ще бъде постигнат, защото е планиран от Бог.

2. Скрити послания в музиката на песента "Дете на времето":

НОТЕН ЗАПИС, ИЛЮСТРИРАН СЪС ЗВУКОВО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА МЕЛОДИЯТА: 
https://www.mysongbook.com/tab/deep-purple/child-in-time

Нека да чуем и музиката на песента "Дете на времето", от група "Дийп Пърпъл". Целта е да обогатим придобитата представа от нейното текстово послание със съответен музикален израз, представен в мелодията, аранжимента и композиционната структура на песента.
Структурата на "Дете на времето" не е като обикновена популярна песен. Тази е и причината за продължителността на творбата - по-дълга от 10 минути. Песента е композирана като типично класическо произведение, защото съдържа: експозиция (увод), позиция (въведение в същинската част), същинска основна част (изложение), много кратка вариативна част, повторение на експозицията, повторение на позицията, кратко заключение.
Да разгледаме поотделно специфичните музикални идеи, които всяка част носи.
2.1. Увод.
Експозицията започва с безгрижен доста мелодичен мотив, който асоциираме с детската наивност, защото изобразява игриви подскоци на развеселено дете. Вероятно тази част на песента цели да обрисува невинността, чистотата и липсата на поквара, които са част от началото на всеки човешки живот.
Постепенно се включва и усилва ритъмът на ударен инструмент. Към края на увода, този ритъм е по-експресивен, за да се внесе лек драматизъм. Целта е да се илюстрира, че с подрастването безгрижието започва да отшумява (защото обществените норми налагат определени стереотипи на поведение, свързани с конкретни житейски отговорности). Животът става по-драматичен с настъпването на младостта и приключването на детството.
Засилването на ударните инструменти става още по-експресивно и внася напрежение у слушателя, чрез което плавно се преминава към следващата структурна част на песента - позицията. Тя започва с изпълнението на текста. Силно мелодичният мотив се запазва и се изпълнява успоредно с думите на песента. Но той вече не звучи безгрижно, а отчеливо, по-ритмично и силно драматично. По този начин се осъществява още по-голямо емоционално напрежение спрямо слушащия творбата. С изпяването на основния текст и изложението на главната текстова идея за рикошета, приключва прехода от експозиция към позиция.
2.2. Позиция.
Тя се състои от равни повтарящи се мелодични интервали - силно ритмични и драматични. Гласът се включва изцяло като музикален инструмент, изпълнявайки определена мелодия, без участието на текст. По този начин се усилва емоционалното въздействие на музиката върху слушателя. Съответната емоционална нагласа, която добива слушащия е за тъга и трагичност на ситуацията, защото на фона на голямо страдание се осъществява трудно постижима за лирическия герой цел. А в ролята на лирически герой е самият слушател, защото текстът на песента е адресиран към него. Съответно мелодията на творбата има за цел да изрази начина, по който трябва да се чувства слушащия, докато осъществява на практика в собствения си живот посланията към самия него, включени в този текст.
Ето защо музиката в позицията целѝ да изобрази живота на порасналия зрял човек, който непрекъснато среща трудности, полага неимоверни усилия и силно страда, докато постига житейските си цели за нравствен живот.
Позицията на творбата привършва с финалната текстова строфа: "Искам да те чуя как пееш.", която придобива императивна форма с трансформацията си в "Трябва да те чуя как пееш!". Мястото за изпълнението ѝ в музиката на творбата е конкретно избрано. То съблюдава духовните учения, чието послание е, че Бог всичко би ни простил, но не и ако не се радваме на живота. А само човек, който силно се радва, изпитва желание да запее. Позицията завършва със своеобразен намек, че въпреки житейските трудности и страдания, които ни се дават свише, за да еволюираме в доброто и станем истинни човеци, ние трябва да се радваме на живота и шанса да го живеем, като на велики дарове, които да възпяваме и славим с радост.
При прехода от позиция към същинска част, в аранжимента присъстват натрапчиви силни ударни инструменти. Според мен те илюстрират фатално-трагичната борба, която започва да се надига в душата на лирическия герой. Вероятно в неговото съзнание се извършва битка между низшето и висшето, когато благородната душа се стреми да прояви добротата си, но собствените ѝ зли мисли непрекъснато дебнат като "летящи куршуми", за да я спънат в развитието ѝ.
2.3. Същинска част - изпълнение на соло китара.
Соло китарата навлиза в аранжимента с тъжна и меланхолична мелодия. Постепенно изпълнението на този инструмент прераства в динамично хард рок и рокендрол звучене (подходящи дори за танцуване). Музиката става едновременно много мелодична и силно динамична, с кратки интервали между тоновете, което засилва игривото звучене. По този начин се илюстрира лирическия герой, който е много развълнуван, разгорещен в силния си устрем към набелязаната житейска цел. Той преживява силни емоции, но е обнадежден и изпълнен с вяра. Те му дават сили да приложи силна воля и успешно да се пребори с проблемите, като постигне добронамерените си амбиции. Вдъхновяващото изпълнение на соло китарата оставя у слушателя усещане за стълкновение между доброто и злото, както вътрешно - в душевността на героя, така и външно - в заобикалящия героя свят, тоест вътрешната борба в душата на човека намира външен израз в света.
2.4. Вариативна част.
Представлява кратка импровизация, в която се постига градация чрез най-висока амплитуда на напрежение и емоционално въодушевление у слушателя. Вариативната част се характеризира с радостно и весело звучене, защото илюстрира емоционалното въодушевление и душевния триумф при успеха на доброто в лирическия герой и проявите на неговите добродетели над омаломощеното зло.
2.5. Повторение на увода.
Тъй като лирическият герой е постигнал триумф над злото, той е обновен, пречистен - отново невинен, безгрижен и весел, както в младенческа възраст. Това проявление на героя, в музикално отношение се илюстрира чрез дословно повторение на експозицията, без никакви изменения.
2.6. Повторение на позицията.
Отново започва градация в музиката на песента. Емоциите се приповдигат под влияние на драматичния ритъм и трагичното изпълнение на певческия глас. Повторението на тази част от произведението, целѝ да илюстрира кръговрата в човешкия живот - редуването на радостта и тъгата. Затова в "Дете на времето", след преживяната кулминационна радост, отново следва трагичен музикален фрагмент.
2.7. Заключение.
Започналата в позицията градация, достига най-високата си кулминационна точка.
Заключението е аранжирано от клавишни инструменти. Те предават готическо звучене на частта, защото освен драматизъм и фаталност, в мелодията се долавя нещо зловещо. Песента наподобява музика от филм на ужасите. Пеещият глас започва да изпълнява възклицания на болка и силно страдание. Тези гласови стенания са в градация, която се осъществява чрез преминаване на стенанията във вербални възгласи на измъченост: "О не, Боже, не бих могъл да го направя!" Тези последни строфи се изливат в ужасяваща тирада. Краят се поставя от силен бийт, чийто аранжимент включва силни звуци от сблъскващи се, търкащи се едно в друго метални остриета. Финалният тон е в дисонанс, за да потвърди с непоколебимост трагичния край на сюжета.
Според мен, не само в същинската част чрез соло китарата, а и в заключението чрез клавишните инструменти, борбата между доброто и злото е представена дуалистично: душевната борба вътре в човека намира външен израз в конфликтите между хората навън в света. Този дуалистичен музикален и текстови изказ в песента "Дете на времето" дава по-пълна и цялостна представа за проблематиката, която не само конкретно - в дадена ситуация, а по принцип - при всички обстоятелства, се създава когато се сблъскат добро и зло. Поради тази причина сюжетната линия на текста, аранжимента и мелодията, дават универсален общовалиден отговор на универсален широко разпространен проблем, който срещат и се мъчат да преодолеят всички стойностни хора, стремящи се към високо качество в личния живот.
Също представлява интерес как гениалните музиканти от група "Дийп Пърпъл", създавайки светска творба, базирана на кратък художествен текст, който предава основния смисъл със силата на метафори и сравнения, както и на популярна музика от жанра на ужасите и трилърите, успяват да внушат на слушателя дълбоки духовни послания и да го подтикнат към мащабни философски размишления. Песента "Дете на времето" не е обикновено светско рок парче, ефектно със своите скандализиращи елементи. Това е един задълбочен философски труд, който зад паравана на светското и общодостъпно звучене, прикрива съществена информация от сферата на духовното познание. Именно тази завоалирана информация, макар и схващана от малцина слушатели с по-развито абстрактно и задълбочено мислене, е най-ценната ядка от шедьовъра "Дете на времето". Мисля, че се изисква огромно майсторство, за да успееш служейки си със светското, да предадеш духовното послание. Но този подход определено е най-точната формула, чрез която да направиш част от духовното познание, достъпно и възприемчиво за масите и хората с обикновено съзнание. Защото дори духовните послания на песента да не достигат до съзнанието на масовия слушател и той да не може да ги осмисли с разума си, все пак тези послания оставят свой специфичен отпечатък в подсъзнанието на обикновения човек и се възприемат интуитивно от него.
Отново се връщам към текста, за да поясня, че както музиката, така и той може да се разглежда в дуален план: ако слепци са всички наши лоши мисли, то всяка зла помисъл, проявена чрез негативна постъпка взима жертва, като ощетява нашето съзнание или физически организъм. Примерно гневът е "летящ куршум", който превръща в "жертви" невроните на мозъка ни. Съответно всяка добра мисъл създава рикошет, който убива лошите мисли и създава нещо позитивно. Примерно доброто отношение към ближните поражда у нас обич към тях. Благодарение на сполучливата метафора "рикошет", доброто неутрализира злото; следователно злата мисъл се унищожава, а добрата се изявява в дуалистичен план - като благородна постъпка външно в света, създавайки блага за околните и като лична проява вътрешно в човека, която дава благодат на душата, правейки я милосърдна.
Накрая споделям впечатлението си за грандиозност на творбата. Песента "Дете на времето" на група "Дийп Пърпъл" е грандиозна, защото засяга не само настоящето, а цялото време на минало, настояще и бъдеще от дълбока древност до наши дни. Произведението разглежда проблем, актуален за всички времена: изначалният подтик на Духа да сее добро, неутрализирайки злото. Тази песен ще остане актуална дотогава, докато всичко лошо не бъде изкоренено из основи и безвъзвратно елиминирано. Всеки проблем от всякаква величина и в личния живот, и в общия житейски пулс на цялото човечество се разрешава на фона на изразеното в настоящата творба шаблонно за всички артистични жанрове стълкновение между мрак и светлина. Тази особеност на песента "Дете на времето" я превръща в образец за шедьовър, в еталон за начин на творене и създаване на изкуство.
Естетическият аспект на музикалното произведение представя една привично мрачна и тъжна в тягостта си творба, която в основата на своето послание, обаче е съвсем светла и чиста, защото е носител на силна алтруистична идея. Тази идея се стреми да ни убеди, че макар животът да протича на фона на привидно сив и зъл свят, в своята сивота и злост светът носи скрити благоприятни условия за еволюция на доброто и добиване на истинност, както за отделния човек, така и за цялото общество. Защото ако не съществуваше вечен конфликт между светлината и мрака, ако не беше опонирането на злото, как тогава доброто щеше да побеждава, да се утвърждава, да прогресира. Тогава как щяхме да развиваме добродетелите си, да защитаваме благородни каузи, да се превръщаме в истинни и човечни хора?

Послеслов
"Твърдият" и "тежък" рок масово се нарочва като упадъчна музика, чието "агресивно" звучене умъртвява невроните в човешкия мозък. Дали това твърдение е лъжа или поредната заблуда, втълпена на масите, само можем да гадаем. Обаче е факт, че някои основни закони на Вселената, изучавани от Тайното знание и духовните учения на Вечната Истина, са достигнали до ума на обикновения народ, именно чрез творчеството на рок групите.
Песента "Дете на времето" на група "Дийп Пърпъл", която анализирахме в настоящата творба, не е екстравагантно изключение, а поредният красноречив пример.
Нека не забравяме, че творчеството и на други именити рок музиканти илюстрира проблемите на човечеството и дава отговорите, които ги разрешават. Ярък пример е личността на Джон Ленън, който "облече" цялостния си творчески процес във философски послания, пророкува бъдещето чрез евъргрийна "Представи си" ("Imagine"), стана неудобен с творческите си прозрения и бе успешно ликвидиран.
Следващ пример е вечната песен "Стълба към Небето" ("Stairway to Heaven") на рок група Лед Цепелин. Тази творба разкрива основен Вселенски закон, спазването на който извисява човешкия дух, откъдето идва и името на песента. Този закон гласи: "Един е всички, всички сме Едно". Той е многословно интерпретиран от Лед Цепелин в песента: "...ако всички заедно подемем този тон, тогава Свирачът ще ни разкрие смисъла... ...Когато всички сме едно и един е всички, ще бъдем твърди и непоклатими!"
Друг пример е песента "Възнесението на Юда" на метъл бандата Джудас Прийст. Дори заглавието на песента е своеобразен намек относно древна тайна, че Юда не е обикновен предател спрямо Христос. Искариотски е древен адепт, най-добрият ученик и най-близкият приятел на Иисус, защото доброволно е поел мисията да се прояви като предател. По този начин става възможна предприетата от Христос мисия за възкресение посредством разпване.
Въпреки че е възможно рок музиката да умъртвява невроните ни, цената си заслужава, заради специфичните послания на творбите, които ни обогатяват душевно и ни дават насоки за по-правилен начин на живот.
Някои хора твърдят, че не слушат тази музика, защото била изчерпана откъм идеи. Според мен, тя е изчерпана, защото преди това е дала всичко от себе си, а това "всичко" си струва да бъде харесвано.
Моят светоглед ме предизвиква да виждам творците в рок музиката като част от индиговите хора, които успешно реализират бунта срещу тъмнината в света. (Името на песента "Дете на времето" също е намек относно индиго децата.) Рок музикантите се държат скандално и почитат анархията, защото само със своето неконтрулируемо поведение, те успяват да проправят път за кротките кристални деца на мира. В бъдеще кристалните творци ще създават красиво и хармонично изкуство, защото низшите страсти в човека ще бъдат отдавна превъзмогнати. Благодарения на бунта в изкуството днес, ще се твори кротко и омиротворено утре. Тогава, с помощта на кристалните деца, ще се загърбят лицемерието, притворството, подмолността. Чрез положително мислене, благородни стремежи и намерения, популярното изкуство ще добие други стойности и измерения. То няма да се стерми да илюстрира недъзите в обществото, а ще интерпретира красивите обществени прояви като създава естетични шедьоври. Те ще допринесат за създаването на пълен разцвет в изкуството.
Затова песента "Дете на времето", макар да е бунтарска творба, загатва бъдещото проявление на човешките души. Чрез ефекта на "рикошета" тя описва пътя за спасение и съхранение на онези, които са готови да допринесат за утвърждаване на доброто в света. Затова изцяло от нас зависи коя позиция да изберем: дали да сведем смирено глави в очакване на "рикошет" или да стреляме по другите с "летящи куршуми", докато някой от собствените ни изстрели рикошира в нас. Но независимо какъв е нашият избор, той ще бъде единствено в услуга на Светлината, защото при всички условия Доброто ще победи.


Категория: Музика
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.10.2017 11:35
А кога дойде онзи, Духът на Истината,
ще ви настави на всяка Истина.
Ев. И. 16:13


   Във физическия свят, който ни заобикаля, ние сме свидетели на следното явление: колкото по-високо е дадено възвишение (хълм, планина, връх), на което стоим, толкова повече се разширява линията на хоризонта и се увеличава пространството, което очите ни виждат. Колкото по-ниска или вдлъбната е низината (равнина, долина, плато), където сме застанали, толкова повече се ограничава хоризонталната линия, а гледката пред очите ни се свива.
   Ако се придържаме към идеята, че съществува абсолютна духовна реалност, а физическият свят е само нейно илюзорно отражение, то физическото явление, което описахме по-горе е само илюзия (посредством материята) на реален закон, който съществува в абсолютната истинност на духовната същност. (Много съвременни учени застъпват идеята, че на практика материя не съществува. Това, което нашите физически сетива улавят като материален свят, всъщност е сгъстена енергия. Най-малката градивна материална частица не е атомът, а флуидът. Той е изграден изцяло от светлина и тази особеност красноречиво говори за духовната същност на енергията, с която се гради физическия свят.) Трудно е да приемем подобна парадигма, поради факта, че ние осезаваме само с физическите си сетива, а духовните такива или са слабо развити, или почти не са.
   Но нека поразсъждаваме, за да отговорим защо при възвишенията хоризонтът е по-широк, като видимостта нараства, а при падините той е по-тесен, като видимостта намалява. Да потърсим отговора в смисъла на понятията "връх" и "низина". Те имат както конкретно, така и абстрактно значение. "Връх" наричаме не само възвишенията, които изкачваме за здраве във физическия свят. "Връх" са също амбициозните цели, които човек си поставя в своя професионален живот: той се стреми да постигне кариерно развитие, обществено положение, награди и признание за постиженията си. Често се употребява израза "Издигнах се в обществото." По същия начин хората, които нямат успехи, казват: "Пропаднах в обществото.", "Аз съм на ниско стъпало в йерархията."
   Но положенията "високо" и "ниско" имат отношение не само към светския живот. Те добиват смисъл също при еволюцията на душите и напредъка в духовния свят. Казваме, че някои хора са "извисени", а други - "низки" или "принизени" в своите духовни стремежи, нравствени ценности и морал. Едни от нас се извисяват, защото са развили добродетелите си, други се принизяват, защото техните добродетели са деградирали.
   Разсъжденията, които споделих, ме навеждат да мисля, че физическите явления "връх" и "низина", които описах в началото, напълно се припокриват и детайлно описват явлението за възход и падение на душите в духовния свят, (което изложих горе при абстрактния смисъл на положенията "високо" и "ниско").
   Съобразно йерархията в духовния свят, когато преодоляваме трудности, в действителност ние устояваме на страдания. Като спазваме моралните норми и произтичащите от тях нравствени ценности, успешно развиваме нашите добродетели във възходяща посока. Тогава получаваме усещане, че се изкачваме в духовната еволюция, защото реално осъществяваме битуващите у нас подтици и стремежи към върха. Готвейки се да станем по-добри човеци, в действителност се стремим да стъпим на следващото стъпало в духовната йерархия, тоест да се превърнем в светци или адепти. Като следваме пътя към върха усещаме, че колкото повече развиваме добродетелите си (любов, мъдрост, истина, правда, милост, състрадание, честност, доблест и т. н.), толкова повече се разширяват мащабите на собствените ни съзнание и светоглед. Мислите ни стават по-разкрепостени, по-толерантни и закостенелостта постепенно отстъпва място на нашето "широко скроено" разсъждаване. На базата на този разширен кръгозор, стремежът ни към познание, себепознание и тяхното търсене, се пробужда все повече. Хората с пробудено съзнание разсъждават по-правилно, като мислят не само за личната изгода, а и за общото благо. Причината е, че разсъжденията на такива хора се обогатяват от техните високо развити добродетели и духовни ценности. Будността на съзнанието поддържа висок праг на личната съвест.       Тази особеност формира умение за ясно разграничаване на доброто от злото, на добронамерените постъпки от злонамерените. По този начин се осигурява способност за постигане праведен житейски път. Добива се умение за адекватна защита на правдата и истината. А според окултните учения истината не се обяснява с думи - тя се живее. Следователно праведният се е научил да живее истинно и да придобива истинния живот. Такъв човек умее да живее пълноценно, като отстоява принципите и идеалите си. Той е пълна противоположност на жалкото съществуване на деградиралите индивиди, дълбоко вкоренени в потребностите на гъстата материя. Умението да се живее истинно, носи голямо блаженство на душата и неспирна вътрешна радост на духа. Човек се чувства балансиран и в хармония със собствената си същност. Истинният живот, можем да определим като символ за "връх" в духовния напредък. От този връх се разкрива безкраен кръгозор, благодарение на който се добива отлична видимост чрез добре развитите духовни сетива. Такъв човек започва да вижда с разума си, което във физическия свят се проявява като видимост чрез съответен орган в мозъка - хипофизата или т. нар. трето око. Умението да се вижда с духовните сетива е способност да се съзира не само физическия облик на материалните тела, а да се разбира какво става в душите на хората, т. е. да се отгатват мислите, желанията, вълненията на другите, да се усеща тяхната духовна същност, да се "чете" в техните съзнания. Според мен умението за зримост в душите и особеностите на другите хора е най-високата "амплитуда", до която може да се докосне собствената широта на хоризонта в реалността.
   Противоположност на върха е низината или падението. Колкото по бедна е дадена човешка душа, толкова по-ниско стъпало заема тя в духовната йерархия. Често се употребява твърдението, че непробудените души са слепи. Ето защо, колкото по-надолу в развитието е душата, толкова по-тесен е хоризонтът на видимост за нея, толкова по-малък кръгозор обхващат духовните ѝ сетива. Поради духовна слепота някои хора не са в готовност за проява и развитие на своята добродетелност. Заради незрящото си състояние, те не могат да изградят у себе си никакви нравствени норми и ценности, адекватни на морала за духовно съществуване. И във физическия, и в духовния свят, когато човек се намира в ниското, не само видимостта, но и светлината е ограничена за него. А липсата на достатъчно светлина крие риск да се изпада в заблуди. Затова низшите хора остават с недоразвити и закърнели добродетели - те най-често се заблуждават, че проявата на някаква добродетел и извършването на добрина е акт на наивност или глупост. Заблудени са за ползата от доброто - мислят, че като го сторят, ще навредят на личната си изгода. Те не успяват да разберат, че добрата постъпка не само носи радост и полза за този, на когото е направена, но тя допринася радост и обогатява душата на своя извършител. Следователно заблудата е следствие от недостатъчна видимост, поради ограниченото количество светлина в съзнанието на непробудените души. Под влияние на своето затъмнено съзнание, спящите души се влошават, защото развиват отрицателни качества като: себичност, егоцентризъм, егоизъм. В следствие те стават злобни, завистливи, мразещи, ненавиждащи, лицемерни, притворни. Колкото по-силни са тези качества у лошите индивиди, толкова по-отдалечени са тези индивиди от истината и истинния живот.      Такива хора не са способни на пълноценно съществуване и са лишени от благодатта да се радват и виждат красотата на пълния живот. Вероятно непрекъснато проявяват злоба, защото изпитват постоянна неудовлетвореност, че не са живели достатъчно, че другите хора имат повече материални придобивки от тях. Затова много често задават въпроси от рода: "Аз кога ще живея?" или "Кога най-после ще си устроя живота?" Те измерват щастието с непрекъснатото удоволстване, голямото количество скъпи предмети и парите. Не умеят да прозрат, че животът е училище и щастието се изпитва всеки път, когато успешно издържиш поредния изпит. А за да вземеш изпита, обикновено се подлагаш на страдания. Е, как лошите хора да почувстват удовлетворение, щом не искат да изпитат известна мъка, за да прогресират и след това да се зарадват от наличието на резултат. Лошите същности вечно лелеят за химерата "розов живот". Но никога не я достигат, защото алчността ги подтиква вечно да са недоволни от всичко. Колкото и шансове за пълноценен живот да се дават на злодеите, те вечно ще ги пропускат, защото умовете им са слепи, а сърцата безчувствени. Такъв е резултатът от непробуденото съзнание - живот в съновидение.    Пълноценното съществуване на будния ум задължително се обуславя от висока степен на свръхсъзнание и самосъзнание. Тези степени се постигат само от хора, които се стремят да живеят Божествен живот, следвайки волята на Бога. А лошите хора изключват Божествеността, независимо дали вярват или не в Бог. Затова спящите умове са с неудовлетворени потребности, но не могат да измислят нищо съществено, за да променят положението си. Те се движат инертно в процес на инстинктивно "живуркане", изразяващо се в удовлетворяване на чисто физическите потребности на материалното си тяло и трупане на съмнително необходими вещи. Тази инертност на физическия инстинкт и безусловния рефлекс ги превръща в животински вид, който затъва в гъстата материя и отдава изключително значение на парите, защото само чрез тях може да оцелява в нея. Този вид хора остават слепи дори за красивите прояви на природата в материалния свят - нещо, което осезават всички животни.
Благодарение на споделените по-горе разсъждения, става ясно защо духовните слепци не могат да разберат начина, по който са щастливи онези с пробудени съзнания.
   Като пояснение, споделям, че върховете и низините в материалния свят на Земята са отражения на извисяването и падението в духовната реалност, понеже всяко физическо явление и съответстващите му закономерности отговарят на строго определен вселенски закон в абсолютната реалност, част от която е духовният свят.
Накрая ще си позволя допълнително да се спра на още едно физическо явление - идеално правата линия на хоризонта. Независимо колко се издигаме или снишаваме, линията на хоризонта винаги остава безупречно права, като съответно тя също се стеснява или разширява. Предполагам, че тази особеност във физическия свят конкретно съответства на правата мисъл в човешкия ум. Причината е, че само правата мисъл спомага разширяването кръгозора на съзнанието и трансформацията му в самосъзнание и свръхсъзнание. Но хоризонтът се запазва прав също, когато слизаме в ниското. Вероятно, щом правата мисъл не се губи, когато бива ограничаван мирогледът, то той не е особено зависим от нея. Това предполага, че широтата на светогледа се постига предимно чрез развитие на добродетелите и изграждане на нравствени ценности у човека. Затова, според мен, е възможно деградиралите индивиди да съумяват да запазват правилността на своето мислене, макар да постъпват недобродетелно. Ето защо има лоши хора, които осъзнават своите неправилни постъпки, на базата на умението си да мислят правилно. И тази особеност е прокрадната възможност те да коригират постъпките си и да започнат да вършат добро.
   В множеството случаи, обаче правата мисъл у злодеите не се ползва за добро. Тя им помага да изградят безупречно механично комбинативно мислене. Заради своята праволинейност, то притежава силна логика, макар да е лишено от всякаква сърдечност. Затова подобен начин на мислене е много егоцентричен, обслужващ единствено личния интерес и винаги невалиден за общото благо на социума.
В скоби отбелязвам, че правата линия на хоризонта, може да се ползва като доказателство, отричащо широко разпространената и непоклатима теза за сферичната форма на нашата планета. Защото ако Земята е кръгла, то колкото по-високо се изкачваме по нейните върхове, толкова по-силно трябва да се заобля хоризонта. Но това никога не се случва. А за да ни убеждават в тази фалшива теза, се произвеждат фотоапарати, които автоматично заоблят гледката в обектива. Затова можем да намерим както снимки с объл хоризонт, така и снимки с права хоризонтална линия, понеже не всички от тях се обработват. Но да приключим с това леко отклонение от темата, понеже то е обект на друг философски труд.
   В заключение, изтъквам мнението на водачите и последователите на духовното познание относно туризма сред природата: те препоръчват ходене по планините и изкачване на планинските върхове; според тях обикалянето на всички останали обекти в природата е само обикновена разходка. Може би, когато изкачваме възвишенията във физическия свят, не само насищаме организма си с по-силна природна енергия, а отключваме в нашите сетива стремеж да гоним "върховете" на духовната еволюция и йерархията в Божествения свят. Дали близостта до физическото небе не символизира приближаване до Небесата? Защото нашите усилия да преодоляваме трудности и страдания, несъмнено каляват волята и усилват характера ни. Но нима усилията да изкачваме планинските върхове и да вървим по трудните местности на планините не допринася също за нашите силна воля и устойчив характер? А те са важна необходимост, ако искаме да развиваме основните човешки добродетели: добро, правда, любов, мъдрост и истина.
   Относно тези добродетели, завършвам със заповедта на Учителя Петър Дънов:
"Обичай съвършения път на истината и Живота.
Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.
Само тогава ще ме познаеш и Аз
(визира се Бог) ще ти се изявя."

"Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после - мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна".
Иак. 3:17 
Категория: Изкуство
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 1
19.10.2017 11:05 - Есенна тъга
(поезия в проза)

Есента почуква на моя прозорец с мокри измръзнали пръсти от дъжд студен. Танцуващо жълто листо ми помахва със слънчеви багри. То прошепва носталгия от раздялата с обилно слънце и радостни дни. В тях се къпеха бодри, блажени всички цветя, треви и пчелички. Угасват птичите песни. Отпътуват прелетните птици. Замества ги гласът на тъжно пиано, в съседство на моята стряха. Тя слуша неговата мъка и се сгушва изнемощяла от хлад. В цветовете долавям навяващ тъгуване стон. Те безпощадно се разпиляват от върхушките. По дърветата нахален вятър разплита разкошни пъстри наметала. С тях той тича по улиците и нарежда дебели килими. Нозете ми потъват в обилната им мекота, но не изпитвам наслада, ни някакво щастие... а вяло огорчение и съжаление към мъртвата плът, по която стъпвам. Поглеждам измокрените оголели черни клони над мен. Душата ми също пролива най-печалния пороен дъжд. Всичко, което ѝ остава, е само едно притъмняло заоблачено небе.
Категория: Поезия
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 0
18.10.2017 11:55 - Влюбване
Докоснати с хлад от острието на очите ти
са струните, настръхнали в душата ми.
Цигулково е всяко нейно изпълнение
на чувственост най-нежна и разливаща се топлина.
Недей ме пресъздава само
в пожарища, обагрящи страстта.
Не е първична същността ми.
Затуй аз мога най-безмълвно
със обич само да ти зашептя,
дори когато целият объркан свят
е по-беззвучен и от тишината.
Не дишам с буйни и изгарящи дихания,
а кротко се стаявам във покоя си.
У мене трудно палят чувствата на любовта,
но лумнат ли веднъж нестихващо,
задълго тлеят във душата ми жарави.
Покрива се сърцето ми със язви от изгаряне,
които само времето лекува някъде в далечината.
На тяхно място винаги остават белези на обичта ми,
защото болка от любов, макар излекувана
във паметта на чувствата завинаги се врязва.
Не стреляй срещу мен със взор студен!
Стани в живота ми човек необикновен,
макар и разпознат във най-обикновена среща!
Готова съм за дар да ти врека сърцето си,
но ти недей предава влюбените му желания,
за да не вдълбаеш белега пореден!
Създай за тез желания криле, с които да политнат,
да се превърнат в реализирани мечтания!
И ако аз за тебе стана не свещен трофей,
а твоя най-добра светиня,
тогаз реликвата на твойте топли ласки,
в миг ще изличи от тъжната ми памет
погубващите чувства на недостойни преди теб.
А язвите сърдечни, нанесени от фалш и лицемерие
ще се покрият с сладостта на манна
от тръпката, с която ме желаеш.
Тогава аз ще топля твоите ръце във мойте длани,
за да се греят кътчетата на душата ти.
Когато галиш моите коси с милувка нежна,
ще преоткривам смисъла на любовта ни.
И все по-влюбена във теб ще се оказвам,
щом блясъка на погледа ти веч" не реже като нож,
а топлина в зениците на моите очи оставя. 
Категория: Поезия
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0
Ще бъдеш по-светъл и тъмнина ако си,
пак ще станеш като зора.
Йов. 11:17



Едно от най-забележителните явления във физическия свят е поглъщането на тъмнината от светлината. Този феномен винаги е еднопосочен, защото противоположно явление, в което тъмното да обзема светлото начало не съществува.
Макар че тази особеност вечно е пред очите ни и е от най-лесно забележимите, много хора продължават да са подвластни на заблудата, че тъмното е по-силно от светлото и упорито вярват, че е възможно злото да надвие доброто.
А срещата на светлини и сенки в природата, както неотменната победа на светлината над мрака, илюстрира точно тази закономерност, че доброто (като светлина) е вечно, изначално, непреодолимо, за разлика от злото (като тъма), което е временна преодолима сянка.
В самата тъмнина се раждат сенките. Но те веднага изчезват, щом бъдат осветени. Ако физическият свят е илюзия на абсолютната реалност, съществуваща в духовния свят, то можем да се изразим образно, че сенките са най-илюзорни в илюзията. Дори много хора споделят усещането, че сенките са несъществуващи неща, защото можем да ги виждаме, но не можем да ги докосваме. И все пак те са някаква проява, щом можем да ги възприемем с физическите си очи.
На местата, където предметите хвърлят сянка е студено; там топлина не се усеща, поради липса на светлината която я отделя.
Според мен, както светлото символизира доброто, а тъмното - злото, по същия начин студената сянка като компонент на мрака е образ на трудностите и страданията в живота. Те ни се изпращат, за да напредваме духовно като се справяме с тях.
Фактът, че тъмата и нейната сянка, които са студени, се поглъщат от светлината и нейният блясък, които са топли показва, че тъмата и злината са илюзии на нашето съзнание, а светлото и добрината са истински неща в природата, зрими за нас. Причината е, че има източник на светлина в природата - Слънцето, но няма източник на тъмнина. Тя се поражда от липсата на достатъчно светлина.
Същевременно противоположност на сянката е отблясъкът (блик), който се появява при отражението на светлината върху осветената повърхност на даден предмет. За мен този феномен е атрактивен, затова ще си позволя да изкажа собствена гледна точка, че бликът е носител на два пъти повече светлина: веднъж светлината, осветяваща обекта и още веднъж светлината, отразена от повърхността на осветеното място върху този обект. Мисля, че на физическо ниво отблясъкът е образ на сполучливите позитивни решения на житейските проблеми, както и на гениалните идеи на великите творци и учени.
От друга страна (художниците добре знаят, понеже го рисуват), че мястото около образувания блик е най-затъмнено. Това природно явление отлично илюстрира как в духовния свят, малко преди да "проблесне" решението на дадена трудност или идеята в определена творба, съзнанието е най-замъглено, поради което то се чувства силно объркано и недостатъчно ефективно, за да се справи.
Интересни са игрите на светлини и сенки в природата, особено ако проблясват слънчеви зайчета, както е интересен човешкият живот, когато в него се редуват добри и лоши условия, особено ако от техните стълкновения се раждат красиви ситуации или творчески идеи. Ако разсъждаваме по-задълбочено, обаче стигаме до извод, че тъмнината като илюзорна същност и явление без собствен източник е отражение също на илюзорно явление в духовния свят, където то би трябвало да няма собствен източник. Затова можем да се придържаме към становището, че тъмните сили не са източник на зло, а само го прилагат. Злото можем да разглеждаме като липса на добро или неосъществено добро. Самото добро има източник - Бог, чиято същност е изградена от светлина. Ето защо се оказва, че единствената съществуваща обективна реалност е доброто, а неговите прояви са реални както в духа, така и в гъстата материя.
Вероятно затова духовните хора твърдят, че всичко, което се случва е за добро. Същевременно те са на мнение, че всичко случващо се осъществява, защото Бог го допуска. Следователно нито едно дело на тази земя не е факт, допуснат от демоните. Също така според духовните учения висш злодей Сатана не съществува - той е събирателен образ на всички зли същества в отвъдното и това е още едно доказателство, че на злото му липсва ръководител от страна на мрака. Злото в света също се управлява от Бог. Затова злите помисли, влияния, намерения и постъпки са подчинени на доброто във всичките му измерения и проявления. Лошите хора, опитващи се да ни спъват в нашето развитие, в действителност са двигатели, които ни помагат да напредваме. Винаги когато злонамерените хора създават трудности и страдания на добронамерените, то последните полагат усилия, за да се справят с неприятностите. Тези усилия формират положителни качества на волята и характера, също помагат за развитието на добродетелите, заложени в душата. По този начин, когато добродетелните хора преодоляват трудностите в живота си, те се чувстват обновени, удовлетворени, радостни, че са се справили успешно с проблемите.
Обобщавайки изложените по-горе аргументи, смея да твърдя, че светлината е източник както на живота във физическия, така и на живота в духовния свят. С помощта на светлината ние развиваме нашата духовна същност, която ни формира като човеци. Чували сме израза, че "добрите хора светят". А злонамерените, макар да са мрачни, те остават такива само за себе си. Когато влизат в света и се проявяват в него, макар да внасят раздор, суматоха, проблеми, всъщност чрез тъмното начало на своето естество, те отключват начини, по които светлината и добродетелта да се усилват и в двата свята.
Един основен окултен закон съветва да не противодействаме на злото, да не се борим с него, а да го заобикаляме. Затова, когато на житейския хоризонт се появи личност, която се стреми да ни "спъне", по-добре да не влизаме в конфликт с нея, да не я нагрубяваме или упрекваме. Разковничето е да заобиколим и подминем този човек, като приложим нашите усилия в разрешаване трудностите, които той ни е създал. Ако насочим усилията си в погрешна посока на саморазправа, тогава е възможно да изхабим голяма част или цялата ни енергия в скарване и спор. Но не е сигурно, че в създадения от нас конфликт, ще ни достигнат сили и за разрешаване на проблема, което е главното в случая.
Според мен, последният закон, който разгледахме е стабилна опора, чрез която винаги успяваме да останем на страната на светлината и да потушаваме влиянието на тъмните сили. А всяка преодоляна трудност е отминало и неосъществено зло, трансформирано в добро.  
Категория: Изкуство
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 2
Нека мракът в душата ми не намери покой,

запленен от сиянието в душите на ангелите

и свободата на полетелите ангелски криле! 
Категория: Изкуство
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове: 0
1. Красотата невинаги е симетрия, но тя винаги е излъчване.
2. Лицата на хората са най-живописните картини в Природата, които Бог е сътворил.
3. Лицето е най-красноречивата част от човешката физика.
4. Красотата е дарба, а чарът – богатство на душата.  
Категория: Изкуство
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове: 0
Всеки смъртен избягва проблеми,
но във скръб се калява духът.
Всеки мрази да страда до болка,
но сърцето в тъга се смекчава.

Тез души дето носим с окови
ще изстинат в железния скреж,
ако още ги мамим с лъжата,
че безсилна е в нас светлината
да погълне на мрака тъмата.

Опонираме с Дявол и с Бог,
с идеал за добро и за зло,
а пред себе си не ще признаем,
че родени сме с воля свободна -
всяка наша постъпка да е благородна.

И сред тътени адски и огнен кипеж
към преизподнята лъкатушим в път твърде лек,
щом целим да живеем не според Бог,
а в лицемерна доверчивост
на материалната лъст със вредата.

Една малка трънлива пътечка
цял Христос е разпънала в кръст.
Тя е призивът верен към всеки жадуващ
за истина мъдра със сила и мощ.

Щом по друма ѝ тесен усилно поемем,
увенчани със трънен венец,
ще последваме тежкия път към Голгота
като жертви на скърби зловещи,
ослепели от сълзи и стон.

Ала с болката ще се пречистят
наш"те вяра, надежда, любов.
Ще помъдреем и отново ще посрещнем
нашият велик спасител Христос.

Мракът в живота ни ще заменят слънца,
а от щастие ще се опиянят сетивата.
В мир и радост ще запеят душите,
защото в постъпки ще претворим добрините.

Ще заблестим от светлина,
щом се родим за вечността. 
Категория: Поезия
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Изкуство
Прочетен: 24072
Постинги: 144
Коментари: 30
Гласове: 127
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930