Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: изкуство, философия, езотерика, религия
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство
Прочетен: 15100 Постинги: 125 Коментари: 27
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
В труден час ме дебне заплаха
и злокобно провира се в мрака.
Тя душата ми бяла с примка стяга,
моя живот настъпва в атака,
духа ми разпъва на клада жарка.

Безпричинно обзема ме тъмнината,
неизбежно ослепявам за светлината.
Искам пак да грее у мен радост блага,
но непосилно предавам се на тъжна разплата.

Черен демон кръжи над съня ми
и заплашва с зловещи ридания,
че за мен на деня ведрината не би се открила,
щом болка злостна в сърцето ми забива самотата. 
Категория: Поезия
Прочетен: 72 Коментари: 1 Гласове: 1
 „Има едно място
в сърцето ти
и знам, че това е любовта
и това местенце може
да бъде още
по-светло от утрешния ден,
и ако само опиташ,
ще разбереш, че няма нужда
да плачеш.
На това място ще усетиш,
че няма болка или скръб…
…Изцерѝ света
направи го по-добро място
за теб и за мен
и за цялата човешка раса.”

Майкъл Джексън



Старото време неотменно изтече
в песъчинки от Вавилонската кула.
Сред лъжи и клеветни заблуди тоз свят човешки
бе творен с нечовешки подбуди.
До вчера на купища сипеха се притворно
безлични обещания от политици тесногръдо скроени.
На народите влияха със скорост погубваща,
сяха вопли от вредни страдания.
Но Доброто веч няма да стъпва на пръсти,
щом от злото изпадне в премала;
днес младите хора разкрепостени
ще ширнат мироглед сред простора,
ще се втурнат в обична зависимост
на добрата проява олтар да създават.
И тогава отново ще блесне
на Доброто звездата преломна.
Ще прегорят злините в сянка черна,
ще изпищят скръбно в раздяла злокобна.
Пак се мъчи за нас Господ мил,
затова с тътен пропада лъжата.
Истината вечно да царува
налагат светците от Небесата.
Всички човечни копнежи докосват
на добрите хора сърцата.
В лоши постъпки не ще се погуби
на невинната любов душата.
Тя ще разпалне в ласки обагрящи
на предразсъдните окови тъмнината.
Ще отстъпят в загар неприличен
всички тягостни тревоги и безочието на суетата.
Човеците позитивно ще припнем
на Ново човечество в житейската жажда.
Ще тръпнем в Светлина да пропътуваме Нов век
на зачитане, състрадание, милосърдна проява.
Своята скромна съдба ще орисваме,
както е отредило величието на Необята.
Отново Земята ще грейне от радости
по лицата човешки написани.
В миг ще скъсаме с всичката наглост,
причинила на земната карма
безброй скърби в мъчения подмолни.
Нова Епоха на Светлината
заприижда от Централното Слънце.
В лъчите му ще се позлатят благата
на всичките дарби творчески
Истината за Вечна Мъдрост прозрели.
Безвъзвратно ще се погуби
от възмездие заслужено болката.
Всяка сянка, тъма и заблуда ще се стопят
от светлото лустро на Добрината.

Категория: Поезия
Прочетен: 96 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 28.10 13:02
06.10 12:40 - Танц
Разкроена пола на цветя
се завърта край стройни бедра.
Нежни ръце удрят дайрето,
пламенно става сърцето.
Циганка млада танцува,
вред народът се вълнува.
Грее в усмивка лицето ѝ –
отразява топлината в сърцето ѝ.
В ритъм разкършва снагата,
вие ръце над главата,
трепкат във такт рамената.
Публика лумва в пожари от страст,
с девойката да танцува мечтае на глас.
Следва взривяващ аплауз. 
Категория: Поезия
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 1
Красивото пристъпва толкова наблизко,
че имаш сили да се предадеш
на тази впечатляваща носталгия
и обич, неизказана с копнеж.

Мечтая да се впия във душата ти,
за да оставя моя капка в твойте сетива.
Тя ще избухне в страстни предаватели
на силата от твоите ръце.

Копнея с устните си да усещам
една наслада тръпнещо горчива,
а повея на дъх от твои атоми
да преглътна в целувка неизбежна.

Милувката ми романтично нежна
е всъщност моя най-добра стихия:
погалвам твоето лице със длани
и сливам мощния ти дух със любовта ми.

Красиво е в сърцето ти тогава,
защото силата на моето сърце
го приютява в свойта лава,
криле на феникс му създава. 
Категория: Поезия
Прочетен: 49 Коментари: 1 Гласове: 2
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 3
03.10 14:36 - Криле
Кликнете върху снимката, за да я видите цялата.
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 2
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 3
 На първата ми обич

Обичан лик изплува всяка нощ като икона в небесата,
заключена във мекия харман на лунния овал.
Чертите ѝ не се топят от отпечатъка на времената,
а все по-ярко набраздяват шепота на паметта ми.

Едно момче със хубост рядка
смущава и краде неспирно от съня ми.
Загарът на лицето му е слънчев,
очите му са ширнали загадките на морската магия,
а дългите коси се диплят на къдрици
и мракът в тъмнината им обрамчва
мъжественост във правилни черти излята.

Това момче с години чаках да ми се усмихне
на множество безсънни нощи в тишината.
Тайно се разплаквах с обич безнадеждна и обезверена,
защото любимото лице го носи ледено сърце
и никога не ще престане да е чуждо вместо мое.
Категория: Поезия
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове: 2
Дяволът рогат

иска да ми е събрат

и душа ми този враг

да обязди в своя впряг.

Обещава ми прохлада в ада,

със фанфари там да ме възпява

и уроци по морал да ми предава.

Извинете, таз оферта е фалшива!

Дяволско изчадие ли стана –

знам, ще бъда люта рана.

Истината предпочитам да обичам,

в Господ Бог сърцето си да вричам. 
Категория: Поезия
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове: 1
Не устоя сърцето ми и поболя се
от хорската злоба.
Тя се разстла над мен като тежка мъгла
и премаза духа ми до болка.
Умори се същността ми да се доказва
пред наглед не тъй дребни душици
на хора, които се зъбят фалшиво,
забравили да се усмихват красиво.
Как да нарека нормално сега,
че не ме правят щастлива материални неща;
та нали тежест имат в света
ланеца златен и портфейла с парите?!
Как да кажа, че съм нормална,
щом в най-силната ми скръб,
докато плача - се радвам, че не аз,
а друг е щастлив и обичан?!
До безпределен егоизъм,
как винаги за себе си само да мисля,
щом ми е трудно да се утеша,
ако и другите, като мен,
не носят в сърцата си
поне една широко скроена усмивка?!
Затова са ми ценни приятелите
и всичките до един се усмихват.
Не търгувам душата си с мрачни предатели,
не им продавам усмивки.
Вечно търся поводи за веселие -
от това боледувам,
не спирам да съм весела -
с това се лекувам.
Умея да нося най-голямото богатство -
обичам без да преставам.
Мога да изпитвам най-голямото щастие -
обичам да живея без да се предавам.
Имам най-щурите добри приятели,
а всичките намръщени предатели -
първа преди тях ги предавам.
Категория: Поезия
Прочетен: 108 Коментари: 0 Гласове: 1
Най-добрата религия – природата,

най-добрият храм – планинският връх,

най-добрият учител - Бог,

най-добрата молитва се казва със сърцето.

Тогава всички хора са братя и различия няма. 
Категория: Поезия
Прочетен: 265 Коментари: 2 Гласове: 2
Ако теб целуне пеперуда,
дали ще разцъфнеш като цвете?
Ще поникнат ли у тебе нежности,
потопени в облачната пухкавост?

Ако с лъч от твоя поглед
ти докоснеш волността на птица,
дали в полета ѝ твоите мечти ще пърхат?
Ще се реят ли с тях твои ласки,
топлина приели в слънчевите багри?

В миг ако поискаш пламенно
да прегърнеш цялата планета –
гледай да ти стигне мястото в сърцето,
за да побереш обичане така огромно;
да погалиш всяка твар, тревичка
и да бликне красота в очите ти!

И тогава ангел ще те приласкае,
за да ти прошепне с праведна усмивка:
"В теб живее Обичта от Бога,
затова душата ти е толкова човечна."
 
Категория: Поезия
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Изкуство
Прочетен: 15100
Постинги: 125
Коментари: 27
Гласове: 89
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930