„Има едно място
в сърцето ти
и знам, че това е любовта
и това местенце може
да бъде още
по-светло от утрешния ден,
и ако само опиташ,
ще разбереш, че няма нужда
да плачеш.
На това място ще усетиш,
че няма болка или скръб…
…Изцерѝ света
направи го по-добро място
за теб и за мен
и за цялата човешка раса.”

Майкъл Джексън


Старото време неотменно изтече
в песъчинки от Вавилонската кула.
Сред лъжи и клеветни заблуди тоз свят човешки
бе творен с нечовешки подбуди.
До вчера на купища сипеха се притворно
безлични обещания от политици тесногръдо скроени.
На народите влияха със скорост погубваща,
сяха вопли от вредни страдания.
Но Доброто веч няма да стъпва на пръсти,
щом от злото изпадне в премала;
днес младите хора разкрепостени
ще ширнат мироглед сред простора,
ще се втурнат в обична зависимост
на добрата проява олтар да създават.
И тогава отново ще блесне
на Доброто звездата преломна.
Ще прегорят злините в сянка черна,
ще изпищят скръбно в раздяла злокобна.
Пак се мъчи за нас Господ мил,
затова с тътен пропада лъжата.
Истината вечно да царува
налагат светците от Небесата.
Всички човечни копнежи докосват
на добрите хора сърцата.
В лоши постъпки не ще се погуби
на невинната любов душата.
Тя ще разпалне в ласки обагрящи
на предразсъдните окови тъмнината.
Ще отстъпят в загар неприличен
всички тягостни тревоги и безочието на суетата.
Човеците позитивно ще припнем
на Ново човечество в житейската жажда.
Ще тръпнем в Светлина да пропътуваме Нов век
на зачитане, състрадание, милосърдна проява.
Своята скромна съдба ще орисваме,
както е отредило величието на Необята.
Отново Земята ще грейне от радости
по лицата човешки написани.
В миг ще скъсаме с всичката наглост,
причинила на земната карма
безброй скърби в мъчения подмолни.
Нова Епоха на Светлината
заприижда от Централното Слънце.
В лъчите му ще се позлатят благата
на всичките дарби творчески
Истината за Вечна Мъдрост прозрели.
Безвъзвратно ще се погуби
от възмездие заслужено болката.
Всяка сянка, тъма и заблуда ще се стопят
от светлото лустро на Добрината.

Разкроена пола на цветя
се завърта край стройни бедра.
Нежни ръце удрят дайрето,
пламенно става сърцето.
Циганка млада танцува,
вред народът се вълнува.
Грее в усмивка лицето ѝ –
отразява топлината в сърцето ѝ.
В ритъм разкършва снагата,
вие ръце над главата,
трепкат във такт рамената.
Публика лумва в пожари от страст,
с девойката да танцува мечтае на глас.
Следва взривяващ аплауз. 

Красивото пристъпва толкова наблизко,
че имаш сили да се предадеш
на тази впечатляваща носталгия
и обич, неизказана с копнеж.

Мечтая да се впия във душата ти,
за да оставя моя капка в твойте сетива.
Тя ще избухне в страстни предаватели
на силата от твоите ръце.

Копнея с устните си да усещам
една наслада тръпнещо горчива,
а повея на дъх от твои атоми
да преглътна в целувка неизбежна.

Милувката ми романтично нежна
е всъщност моя най-добра стихия:
погалвам твоето лице със длани
и сливам мощния ти дух със любовта ми.

Красиво е в сърцето ти тогава,
защото силата на моето сърце
го приютява в свойта лава,
криле на феникс му създава. 

 

 

 (На Обичта ми)

Обичан лик изплува всяка нощ като икона в небесата,
заключена във мекия харман на лунния овал.
Чертите ѝ не се топят от отпечатъка на времената,
а все по-ярко набраздяват шепота на паметта ми.

Едно момче със хубост рядка
смущава и краде неспирно от съня ми.
Загарът на лицето му е слънчев,
очите му са ширнали загадките на морската магия,
а дългите коси се диплят на къдрици
и мракът в тъмнината им обрамчва
мъжественост във правилни черти излята.

Това момче с години чаках да ми се усмихне
на множество безсънни нощи в тишината.
Тайно се разплаквах с обич безнадеждна и обезверена,
защото любимото лице го носи ледено сърце
и никога не ще престане да е чуждо вместо мое.

Дяволът рогат

иска да ми е събрат

и душа ми този враг

да обязди в своя впряг.

Обещава ми прохлада в ада,

със фанфари там да ме възпява

и уроци по морал да ми предава.

Извинете, таз оферта е фалшива!

Дяволско изчадие ли стана –

знам, ще бъда люта рана.

Истината предпочитам да обичам,

в Господ Бог сърцето си да вричам. 

Не устоя сърцето ми и поболя се
от хорската злоба.
Тя се разстла над мен като тежка мъгла
и премаза духа ми до болка.
Умори се същността ми да се доказва
пред наглед не тъй дребни душици
на хора, които се зъбят фалшиво,
забравили да се усмихват красиво.
Как да нарека нормално сега,
че не ме правят щастлива материални неща;
та нали тежест имат в света
ланеца златен и портфейла с парите?!
Как да кажа, че съм нормална,
щом в най-силната ми скръб,
докато плача - се радвам, че не аз,
а друг е щастлив и обичан?!
До безпределен егоизъм,
как винаги за себе си само да мисля,
щом ми е трудно да се утеша,
ако и другите, като мен,
не носят в сърцата си
поне една широко скроена усмивка?!
Затова са ми ценни приятелите
и всичките до един се усмихват.
Не търгувам душата си с мрачни предатели,
не им продавам усмивки.
Вечно търся поводи за веселие -
от това боледувам,
не спирам да съм весела -
с това се лекувам.
Умея да нося най-голямото богатство -
обичам без да преставам.
Мога да изпитвам най-голямото щастие -
обичам да живея без да се предавам.
Имам най-щурите добри приятели,
а всичките намръщени предатели -
първа преди тях ги предавам.

Най-добрата религия – природата,

най-добрият храм – планинският връх,

най-добрият учител - Бог,

най-добрата молитва се казва със сърцето.

Тогава всички хора са братя и различия няма. 

Ако теб целуне пеперуда,
дали ще разцъфнеш като цвете?
Ще поникнат ли у тебе нежности,
потопени в облачната пухкавост?

Ако с лъч от твоя поглед
ти докоснеш волността на птица,
дали в полета ѝ твоите мечти ще пърхат?
Ще се реят ли с тях твои ласки,
топлина приели в слънчевите багри?

В миг ако поискаш пламенно
да прегърнеш цялата планета –
гледай да ти стигне мястото в сърцето,
за да побереш обичане така огромно;
да погалиш всяка твар, тревичка
и да бликне красота в очите ти!

И тогава ангел ще те приласкае,
за да ти прошепне с праведна усмивка:
"В теб живее Обичта от Бога,
затова душата ти е толкова човечна."
 

 Общодостъпна е идеята, че формата на класическата дървена цигулка следва формата на женското тяло. Подробно разгледана тази идея засяга виждането, че овалната форма на инструмента съответства на закръглената форма на бюста в горната част и ханша в долната част при жената. Стеснението между двата овала на цигулката кореспондира на тънката и крехка женска талия. Тази представа е публично наложена и позната на цялото общество.
Честа практика на тайното знание, обаче е то да показва истината пред очите ни, но нашият разум да не е в състояние да я обработи, за да я доловим със сетивата си. По този начин се скрива съществена познавателна информация, за която масовото съзнание не е готово. Казано накратко обикновените хора биха се шокирали, ако им се разкрият всички тайнства на духовното познание. Причината е, че средностатистическият човек не би разбрал специфично познание, изискващо разширяване на мирогледа, разкрепостяване на съзнанието, преодоляване на битуващи стереотипи и предубеждения.
Примери за това има много. Ето един от тях: масите знаят, че кръвта на аристократите се нарича "синя" само метафорично, с цел да се изрази, че те се отличават от обикновените хора и са отделна обществена прослойка. Но на обикновените хора не се обяснява защо аристокрацията е различна и затворена за простолюдието в своето обкръжение. Народът не се и замисля защо е така. А властелините на света разчитат точно на това - че масите не са научени да мислят и виждат. Те умеят единствено да заучават наготово информацията, която им се предлага. Затова единици знаят, че синята кръв действително съществува и притежава синкаво-виолетов оттенък, заради голямото количество естествен цинк, който тя съдържа. Една от причините аристократите да са различни от нас е качеството на кръвта им, което се крие от народа.
Този пример малко ни отклонява от съществената тема. Но аз счетох за необходимо да го споделя, за да покажа, че във всяко познание винаги има двойнственост: едно общодостъпно твърдение и второ, което допълва първото или се различава от него. Второто твърдение е достъпно само за просветени. Ако непросветен се докосне до него, обикновено го подминава с недоверие, защото съзнанието му не е готово да го приеме.
Въпреки това в множество случаи, обикновени хора сами откриват прикрити или завоалирани истини. Такива хора сами са успели да постигнат по-високо ниво на просветление, развили са у себе си разсъдливост и наблюдателност. Тайното познание си има характерно свойство: то се открива само на напредничави умове и прозрели души, доколкото са в готовност да го асимилират.
Подобен е случаят с вторичното схващане относно формата на цигулката. То е достъпно само за просветени умове. Интересно е, че вторичното схващане не противоречи на първичното схващане, а го допълва и обогатява. Също втората част от това познание не отрича идеята, че формата на инструмента следва тази на жената. Обаче ако трябва да визуализираме знанието, то изглежда по следния начин: (виж последователно схеми 1 и 2 в приложения накрая)
Питам се колко обикновени умове биха се досетили да разделят цигулката по дължина на 2 еднакви симетрични части и да ги наложат една до друга откъм гърбовете. На мен това винаги ми е убягвало. Но го видях в картина... на българската художничка Мария Илиева. (виж „Картина на М. Илиева” в приложения). След като видях това изображение, аз бях значително улеснена, за да открия и проумея скритото символично значение на цигулката. Разбира се, беше ми нужно малко въображение и креативно мислене. Звучи стряскащо, но формата, която се получава, следва тази на женските гениталии. (схема 2) А защо не? Те са символ на плодородие. Допускам, че уголемяването в кръглата част е разширението, което жените получават като разкритие при раждане. Тази особеност допълнително акцентира идеята за плодородие. То от своя страна е символ на непрекъснато обновление в природата, на непреривния живот. Процесът на раждане с появата на нов живот е най-ценен и свещен за човечеството. S-образните линии от двете страни в разполовената цигулка вероятно маркират разположението на яйчниците при жената. Сигурно са загатнати, защото са основен орган у жената, чрез който се случва чудото на майчинството.
По-рано винаги съм се чудила какви са тези ъгловати образувания по цигулките? (схема 3) С какво допринасят те за съвършения звук? Е, вероятно са значими за благозвучието. :) Но чрез тази картина успях да си изясня, че те също допринасят за визуалната символика, скрита в инструмента.
В тайното знание темата за плодородието е основоположна, тъй като всички добродетели и качества в човека произтичат след като той се появи в света. Затова познанието твърди, че "всичко е в жената". Във философията и изкуството основните идеи за добро, етика, естетика, красота също са част от женското начало и интелигентност. Казано накратко, силният мъжки разум или геният се вдъхновява, възпява и твори в името на всичко, което е заложено в женствеността.
Да разгледаме по-детайлно картината на художничката Мария Илиева. Идеята за плодородие, фино е намекната от мравка, която носи тиквена семка. Тиквени семки се виждат и в "тялото" на цигулката.
На картината се съдържа още информация относно Вселенските закони, с които си е служил и Учителя Беинса Дуно (със светско име Петър Дънов), когато е изнасял своите беседи. По-конкретно: една цигулка, която е разполовена на две съответства на разполовяването на единицата на две. Според окултните закони числото 2 отговаря на женското начало, а числото 1 - на мъжкото начало. Следователно двете половини на инструмента съответстват количествено на числото 2. Числото 2 обозначава жената, която следва мъжа и е част от него - числото 1.
Според мен символите в изящната овална форма на цигулката, нейното нежно и меко звучене съответстват на изяществото и закръглеността на женската фигура, на нежния и мек женски глас. Този инструмент изцяло е посветен на всичко красиво и деликатно, с което се отличава женствеността. Логично е музикален инструмент да крие в себе си подобна символика. Та нали почти всички форми главно в архитектурата, а понякога и в останалите жанрове на изкуството символизират плодородие или зачатие като наподобяват женски и мъжки форми и гениталии. Човек наподобява или имитира постиженията на Майката Природа във всичко, което сам изобретява и твори. (Виж и сравни снимка 1 и схема 4 в приложението.)
Очевидно е, че тайните символи, скрити в цигулката са сакрални. Те са част от свещената женственост и разкриват нейни качества. Тази характерна особеност превръща класическата дървена цигулка в свещен музикален инструмент, а свиренето на него - в свещенодействие. (схема 5) Затова информацията, изложена в настоящата творба би трябвало да ни обогатява и вдъхновява, без да подбужда у нас изкуствено вменени предразсъдъци.
Нека не забравяме, че нашият учител Беинса Дуно е свирил и композирал своята окултна музика на дървена класическа цигулка.
Приживе Учителят е твърдял, че единственият светски музикант, който е успял да постигне окултно музициране, благодарение техниката на своите пръсти, е Николо Паганини: 

КАПРИЗ N24, МУЗ. НИКОЛО ПАГАНИНИ:
https://www.youtube.com/watch?v=DcErujuGMy4

Любопитен факт за Учителя Дънов е, че единственото имущество, притежавано от него приживе са костюмът, който е носил и неговата цигулка.

ЕСЕННИ БАГРИ, МУЗ. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ:
https://www.youtube.com/watch?v=5bLZSwE1jQU

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЖЕНАТА:
https://www.youtube.com/watch?v=0Lh6qgQ4N1k


ПРИЛОЖЕНИЯ:

Схема 1





Схема 2





Картина на Мария Илиева:





Схема 3





Снимка 1





Символи на свещената женственост в храмовата архитектура, схема 4:









Резониращият звук в кухината на цигулката, следващ закономерностите на Питагоровата теорема, схема 5: