Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: окултизъм, изкуство, философия, езотерика, религия, история
Автор: vedra79sineva Категория: Други
Прочетен: 237661 Постинги: 256 Коментари: 51
Постинги в блога
<<  <  7 8 9 10 11 12 13 14 15  >  >>
 2. Вторият план на дълбочина в картината "Спасиеля на света" от великия Леонардо да Винчи, изобразява  Единния Бог. Той не ни се представя като такъв според църковната институция - в самостоятелен мъжки облик. Имаме изображение на мъжкото и женското начало - слети в едно, взаимодействащи в единство и равнопоставеност, така както божествената същност се представя в окултните учения. Докато обяснявах значението на андрогина, вече загатнах за втория план.

   Ако приемем, че Салвадор Мунди ще спаси света в облика на единен Бог, то всеки от нас първоначално се сблъсква с догмата, че един Бог или единен Бог съответства на смисъла за единствена, самостоятелна същност. Тази догма е утвърдена и неоспорима от Църквата, затова официалното християнство ни представя Бога като отделен самостоен мъжки образ, независимо дали това ще бъде "белобрад старец" или "богът Христос". В зависимост от тази догма, смисълът на понятията "единение" и "единен" се бъркат с отделността. Още в Ранното Средновековие, тази специфика неминуемо поражда разделение и вражда между половете. На практика, по този начин църковната институция не се стреми да обединява, а да разединява вярващите като поражда вражди между двата пола. Столетията преди нашето време, показват колко умела и успешна е тази нейна "кауза". В резултат, стотици години са се водили канонични спорове дали жената има душа. Като последствие от тях жената е зачетена за производна на мъжа, създадена от неговото ребро. (2, 56:58-57:26) 

    "Знаете, че до ден днешен жената няма право да влезе в олтара. Даже в женските манастири, трябва да дойде мъж свещеник, който да влезе в олтара, да извърши тайнството и тогава да излезе отвънка. Жените стоят отвън и припяват. В републиката на християнството - Атон, която е под егидата на Света Богородица, жени не се допускат. И не само жени, женски животни няма там, до ден днешен. Хайде, представете си сега, за момент, една жена патриарх, или папа... Няма. И в скоро време няма и да има." (2, 57:26-58:15)

    Горният цитат от професор Попхристов доказва, че женското начало не само е "изтръгнато" от канона на официалното християнство. Дори се стига до парадоксални ситуации, защото в християнската република под егидата на жена светица, се допускат само мъже. 

   Според езотеричните учения става ясно, че в периода на застаряващата Пета раса, светската религиозна власт е заличила единия пол от канона и е дала безмерна власт на другия. Сигурно е постъпила по този начин, тъй като е по-лесно да се управлява единствен доминантен пол, отколкото да се създават затруднения от вероятни стълкновения между два равнопоставени и еднакво стойностни пола. И ако на нас, обикновените "миряни" това ни изглежда само като война между половете, целта на Църквата е много по-жестока: разединение на душите, злоба и омраза между хората, усещане за повишена самостойност в самостоятелността, егоизъм, егоцентризъм. Убеждението, което църковната институция вменява на вярващите е, че единството не се постига по пътя на обединението, а чрез надмощие и доминиране на физически по-силния над по слабия. Затова се смята, че много от "постиженията" си, Църквата внедрява чрез силови методи. Примерно днес в социума срещаме хора, които уж са религиозни, но се стремят към величие, надмощие, сила и непобедимост в своята самостоятелност и голямото си его. Като самостоятелни, те не се уединяват или дистанцират от обществото. Напротив, здраво "зарасват" в него и прецизно си служат с лицемерните му методи на поведение, подходящи за за "социализирани" индивиди. Такива хора нараняват и опустошават всички останали душѝ по пътя си, защото са приучени, че стойностните качества на другите са потенциална заплаха за тях, а не са възможност за обединение, чрез което заедно да станат по-силни, стойностни човеци. Такива ли трябва да са вярващите и набожните днес? 

    Науката окултизъм учи точно обратното, че силата на хората е в единение чрез тяхното обединение. Основният вселенски закон "Един е всички, всички сме Едно." извежда втори такъв, който гласи: "Най-голямото число в света е 1. Всички останалите числа са получени чрез разделяне единицата на части." И последният закон, който цитирам по памет е: В началото преди Словото Бог не е имал "име", а число - "Първият". Трита закона доказват качествената характеристика на най-голямата стойност в света - единицата. Тази качествена характеристика насочва хората към обединение в едно цяло. За съжаление, цитираните по-горе окултни закономерности не се изучават и не са записани в никой учебник, нито в катехизиса на някое вероучение. Изучаването на числата само като множества в учебните програми на стандартната образователна система подпомага целите на Църквата и също допринася за изопачаване човешкото мислене. Като последица хората се научават да хитруват, мислят комбинативно, стремят се към количествен, а не към качествен живот. Затова те трупат излишни предмети, комбинират варианти на вероятностни ситуации в ума си, с цел да излъжат ближния, за да се облагодетелстват единствено за собствена сметка. Жалко, но такива на практика са постиженията на традиционната математика в живота на обикновените хора и в живота на духовенството до момента. 

    Промените в канона на ранното християнство, осъществени от църковната власт, не са постигнати в един миг, изведнъж. "Официалният канон се оформя в течение на доста столетия от така наречените"Вселенски събори" - седем на брой. Това, което се случва на тези събори е, че женският принцип на така наречената Божия премъдрост - Света София, постепенно се изважда, много методично, целенасочено и съзнателно от канона." (2, 53:30-54:01) "Вселенските събори изваждат женския принцип и превръщат днешния християнски канон (независимо дали говорим за Източно Православие, Католицизъм или за всичките деноминации на Протестанството) в един "мъжки клуб". Жената е втора категория. (2, 56:21-56:50) Свещенослужителите, които премахнаха женското начало от канона много добре "знаят, че има един вселенски принцип, наречен Света София. Или София - това е Божията премъдрост. Този женски принцип е равнопоставен на мъжкия и по нищо не му отстъпва. И това е принципът, който след това ще участва във въплъщаването на Словото, тоест Исус Христос." (2, 55:32-55:51) 

    Успяхте ли да свържете последния цитат от Дамян Попхристов с картината "Спасителя на света"? Според мен връзката се изразява в женския принцип на Премъдростта, обединен с мъжкия принцип на Рода, проявен чрез Христос. Двата принципа заедно раждат СловотоСимволи на словото в Леонардовата творба са кристалната топка и благославящата ръка на Спасителя. 

    Нужно е да отбележа, че Света София е само принцип, това не е конкретна светица. "И всички черкви в света, кръстени "Света София", са кръстени на този принцип. Но съгласно официално приетия църковен канон "една черква не може да има за патрон принцип, а трябва да има светец". Затова през VI век Църквата изкуствено създава култа към Света София, Вяра, Надежда и Любов. (2, 1:26:39) Това е пореден пример как догмите водят до фалшиви "факти", които църковната власт сама фабрикува, за да крие лъжите си. 

    Да обърнем поглед към окултната наука, за да установим как тя отразява непреривната връзка на цялост, единност и обединение между мъжката и женската енергия. Понеже сме българи, от езотеричните течения най-близо до нашето съзнание е Богомилското учение. То е създадено от третия най-малък брат на цар Петър. Известен е с прозвището си Боян Мага. За да рамкирам Учението на Богомилите, отново ще се позова на цитат от лекцията на проф. Дамян Попхристов, защото той е най-добрият изследовател, до момента у нас, по отношение на богомилите и техните производни - катари, албигойци, тамплиери и т. н. 

    Според професора, траките като наши предци вярват в женската енергия и в богинята майка. В същото вярват и ранните християни. (2, 39:11) Братът на цар Петър - Боян Мага поставя началото на Богомилското учение. Това учение представлява връщане към изконните корени на апостолското автентично християнство. В учението женската енергия е абсолютно равнопоставена на мъжката, затова жените имат право да достигат до най-висшите духовни степени. "Женската енергия в Богомилското учение е основополагаща." Това е енергията, която създава модела, а мъжката енергия чрез мощ и напористост осъществява този модел. След това отново женската енергия поставя "финалния щрих", за да бъде полученото цяло хармонично и да радва. Затова богомилите казват, че трябва да се радваме и да почитаме женската енергия." (2, 1:22:56)

    Естествено, когато говорим за равнопоставеност между мъжка и женска енергия, това не означава, че мъжете и жените могат да уеднаквят своите функции и роли в обществото. Нито мъжкият принцип може да изпълнява роля, която имат женските качества, нито пък женското начало може да замени роля на мъжкия принцип. 

   Често в патриархалното общество на Петата раса, поради застаряващите му разбирания за живота, на физическо ниво жените непрекъснато се опитват да показват, че са достатъчно силни, и това те вършат, за да не бъдат подценявани от мъжете. Затова срещаме аномалии в ролите, към които се стремят някои жени. Те се държат шумно и вулгарно, практикуват мъжки професии, свързани с развитието на качествата на мъжката природа, стремят се към бляскава кариера и печелене на големи финанси, обличат се в мъжки дрехи, понеже са по-практични, отказват се от създаване на семейство и деца, заради успешна кариера или просто за да не си развалят фигурата. Тези аномалии произтичат от очакването съвременните жени да имат развита логика и да мислят като мъже, да не се "излагат" като показват способността си да изпитват чувства, да не хленчат за "глупости". Ето как в старата Пета раса не само мъжкият принцип и неговите качества, а най-общо казано мъжеството и всички мъже са издигнати в култ като нещо най-значимо и основополагащо при формирането и развитието на човечеството. Същевременно жената, която създава живота и в която е заложено плодородието, се представя като слабо същество. Омаловажава се нейната роля да ражда и да възпитава деца. Качествата на женския принцип - интуиция, сърдечност, милосърдие, доброта, предчувствие биват унижавани и изтъквани като недостатъци на "слабата" женска природа и нейната "безполезна" роля. Тази ситуация в съвременното изопачено общество, извращава поведението на жените и подтиска тяхната женстеност. Но не винаги е било така. 

    В миналото Богомилската общинария е задавала модел как да живее обществото, каква да е неговата практическа насоченост, точно като правилно се разграничават ролите на двата принципа - мъжки и женски. А в различаването качествата на единия принцип от другия, няма дискриминация или подценяване на нечия стойност. Затова всеки човек в общинарията добива реална представа за своята мисия и полезност в социума, като в същото време зачита и уважава задачите на противоположния за него пол. За пример никой мъж не може да зачене и роди дете, както никоя жена не може да прояви физическата сила и мощ, характерни за мъжете. Следователно всеки от богомилите е ценял качествата на другия пол без да ги омаловажава, само защото те не са валидни и постижими за самия него. А днес много мъже считат отглеждането и възпитаването на деца като занимание, лишено от разум и водещо до затъпяване. На практика, те не отчитат в тази изключително женствена дейност ролята на интуитивното познание, любовта и милостта, с които тя се извършва. Понеже при мъжкия принцип подобни качества или липсват, или са слабо развити, то доста мъже ги отхвърлят, подиграват им се, считат функциите на женската природа за несериозни занимания. 

    Но в миналото, в богомилските общинарии, обществото е имало практическа насоченост и образованието е било задължително и за мъжете, и за жените. На базата на своята образованост, жените са имали "основна роля" да наблюдават "развитието на децата" и да развиват детските "индивидуални качества". И тогава това се е правело, "за да бъде спасена България". (2, 1:24:12)

    В своята книга "За Богомилите "от уста на ухо" (5), проф. Дамян Попхристов нагледно чрез схеми доказва защо е необходима равнопоставеността между функциите на мъжкия и женския принцип: "Според богомилите водещата енергия е женската енергия", независимо че "мъжкият принцип на Рода е положителният, а женският е отрицателният". "Творящият полюс е точно отрицателният, защото той е ограничаващият, компромисният, и точно в това си качество той е съзидателният, формиращият, задаващият не само формата, но и посоката." (5, с.26) Следователно "богомилите виждат двете енергии в своята взаимна необходимост, но и в техния съвършен баланс". (с.27) "Мъжката енергия се движи по спирала отдясно наляво, а женската отляво надясно" и независимо коя точно енергия дава първоначалния тласък, тя неминуемо задвижва и другата, така се получават две спирали." (схема1)

 

image

схема 1

Посока на движение на женската (ляво) и мъжката (дясно) енергия

 

image

схема 2

Обединената мъжка и женска енергия

 

   "Тъй като стремежът е винаги към балансиране"..., "като се обединят двете спирали се получава" знак за вечен баланс. (с.27)(сх.2) 

    В случая знакът за безкрайност (сх.2) обозначава обединената мъжка и женска енергия. С няколко думи можем да обобщим, че ""символът на вечното движение или на Вечността"", е резултат от "баланс на двойка сили - мъжката и женската". (с.27) 

    След като изяснихме цялостта като единство между равнопоставени, балансирани, взаимообогатяващи се принципи на полярност - мъжки и женски, нека отново се върнем към шедьовъра "Салвадор Мунди", изобразен от гениалния Леонардо да Винчи. 

    По-рано в есето отбелязахме, че когато се вгледаме в картината, тя ни раздвоява да възприемаме две начала - мъжко и женско. Освен това вече разгледахме мъжкия и женския принцип, съчетани в един индивид. И току-що описахме как се балансира полярността в тези принципи при тяхното взаимно допълване на ниво отделни индивиди - мъж и жена.

   Несъмнено мъжкият принцип на Рода, въплътен в младия мъж на картината, буди у нас асоциация с Исус Христос. А женският принцип на Божията Премъдрост предизвиква в съзнанието на зрителя две асоциации: жената на платното може да е майката - Света Богородица или любимата (съпругата) Мария-Магдалена. При всички положения обаче, това е Дева Мария. Но коя от двете е Девата - майката или любимата, предстои да изясним по-нататък в есето.

   Естествено Църквата е непоклатима в своята догма, че Дева Мария е майката на Христос - Света Богородица. И тук се сблъскваме с противоречието, че думата "дева" не означава само "непорочна". Коренът на "дева" идва от източните езици (индийски) и означава "божество", "бог", "божествен". Тоест титлата Дева Мария е синоним на Богинята Майка.

   Има данни, че и Богородица, и Мария-Магдалена са обявени за светици от църквата. Но степента божественост дали е валидна и за двете? 

   Привърженичка съм на "еретичната" хипотеза, че Дева Мария е Мария-Магдалена. Също асоциацията за женски образ в шедьовъра на Леонардо, клони към представа за млада жена, а не за възрастна, каквато е Исусовата майка. 

   За да докажа, че Света Богородица не е Дева Мария и защо не е, ще ползвам цитати от книгата "Светата кръв и Свещеният Граал", написана от М. Бейджънт, Р. Лий и Х. Линкълн. (6) Според тези трима автори "Изида, разбира се, е богинята майка от древноегипетската митология, пазителка на всички тайни, "Бялата царица" в добрите проявления, "Черната" - в лошите. Мнозина автори, специалисти по митология, антропология, психология и теология, са проследили как езическият култ към богинята майка се е пренесъл и в Християнската епоха. Според тях богинята майка се е съхранила и в християнството като Богородица, "Царица на Небесата", както я нарича Св. Бернар, име, с което в Стария завет е обозначавана богинята майка "Астарта", финикийското съответствие на Изида. Но според текста в "Червената змия" християнската богиня майка явно не е Богородица. Обратното, там очевидно става дума за Мария-Магдалена, на която е посветена черквата "Рен Льошато"..." (в превод "Храмът на кралицата") "Нещо повече, в текста е загатнато, че "Дева Мария" също не е Богородица. По всичко личи, че това име, дадено на всички големи катедрали във Франция, също е свързано с Мария-Магдалена. Но защо тъкмо Мария-Магдалена е почитана като "Нашата повелителка", "(Notre Dame) "нещо повече, като богинята майка? Майчинството е последното нещо, свързано с нея. Според утвърдените християнски представи Магдалена е проститутка, получила опрощение само защото е била покръстена от Исус. Тя присъства най-осезаемо в Евангелие от Йоан, където е първият човек, на когото Исус се явява след възкресението си. По-късно е канонизирана за светица и е почитана най-вече във Франция, където според средновековните предания е донесла Свещения Граал. И наистина "съсъдът, пълен с лековито масло"" може би обозначава Граала. Но да бъде почитана вместо Дева Мария изгежда най-малко еретично." (6, глава "Тайните документи") 

    Като добра "еретичка", аз се "хващам" за това еретично предположение и продължавам да информирам читателя, че "преклонението пред Мария-Магдалена, прераснало в истински култ по време на кръстоносните походи"". (6, гл. ""Изчезналите крале и Граалът") 

    Мисля, че последният цитат е най-убедителен: "Свещеният Граал е най-малкото две неща. От една страна, това са родословието, потомците на Исус, "Sang Raal" или "Real", тоест ""царската кръв""... От друга страна, Свещеният Граал би могъл да бъде тълкуван дословно като съда или чашата, в която е била събрана и съхранявана кръвта на Исус. С други думи, това е утробата на Мария-Магдалена, а оттам и самата Магдалена. Явно оттук води началото си култът към нея, зародил се през Средновековието и бъркан с култа към Богородица. Може да се докаже например, че много от прочутите "Черни Богородици" или "Черни мадони" от ранното християнство са светилища... на Мария-Магдалена, още повече че в тях е изобразена жена с дете. Някои смятат, че и готическите катедрали, тези величествени каменни изображения на утробата, посветени на "Девата", също са,... храмове в прослава на спътницата на Исус, а не на неговата майка. 

    Тоест Свещеният Граал олицетворява и потомството на Исус и Мария-Магдалена, чиято утроба е дала живот на това потомство." (6, гл. "Предвиждания за бъдещето") 

    До тук изяснихме въпроса коя е Дева Мария. Но трябва също да уточним дали в принципа на премъдростта, като послание за женственост, върху платното "Спасителя на света" е представена Дева Мария-Магдалена. 

   Наблюдавайки нежната млада жена върху изображението на Леонардовата картина, няма как да отрека, че това е Магдалена. За да докажем обаче, че изобразеният Салвадор Мунди е олицетворение на абсолютен баланс между мъжкия и женския принцип, първо трябва доказателство, че образът върху шедьовъра на Леонардо е вечният неразривен съюз между божественият Спасител Исус Христос и неговата обожествена любяща съпруга Дева Мария-Магдалена. За тази цел отново ще си послужа с текстове от книгата "Светата кръв и Свещеният Граал": "От жената, която бленувам да освободя, лъха уханието на парфюм, изпълнил Гробницата. Някога са я наричали Изида, закрилница на плодородието, на всичко що ражда. "Който страда и е унизен, да дойде при мене и аз ще го даря с мир." За други пък тя е Магдалена, от прочутия съсъд, пълен с лековито масло. Посветените знаят истинското ѝ име: "Дева Мария". (6, гл. Тайните документи) 

   В глава "Жената на Исус" от същата книга се намират три пасажа, които са ме впечатлили с информация, доказваща интимността, дори брака между Исус и Магдалена. Цитирам тези откъси дословно, без мои бележки по тях, понеже считам, че не се нуждаят от допълнителен анализ и разяснение:

   "Въпреки ширещото се мнение никъде в евангелията не се казва, че Мария-Магдалена е проститутка. Когато името ѝ се споменава за пръв път в евангелие от Лука, тя е описана като жена, ""от която бяха излезли седем бяса"". Общоприето е да се смята, че в този стих е описано как Исус прогонва злите духове и как преди това Мария-Магдалена е била обладана от нечистата сила. Не е изключено обаче да става дума за някакво покръстване, за ритуал на посвещаване. Така например в култа към Ищар, или Астарта, Богинята майка, има седем степени на посвещаване. Може би, преди да се присъедини към Исус, Магдалена е изповядвала този култ. Магдала, или Мигдалил, ще рече "селото на гълъбите" и има доказателства, че там наистина са били отглеждани гълъби за жертвоприношения. А гълъбът е свещеният символ на Астарта." (6, гл. "Жената на Исус") 

    "Във всички евангелия Исус се държи с Мария-Магдалена, както с никой друг, не крие предпочитанията си към нея, което вероятно е породило у другите му ученици известна ревност. Ето защо са очевидни опитите в по-късните предания да се очерни ако не името ѝ, то поне нейното минало. Представянето ѝ като блудница вероятно е нещо като отмъщение към жената по-близка с Исус от всеки друг: все пак човешко е останалите да са ѝ завиждали. Ако другите "християни", живели по времето на Исус или след това, са ревнуваи Мария-Магдалена за необикновените ѝ отношения с техния духовен водач, вероятно е имало опити значението ѝ да бъде принизено. Дори днес я смятаме за грешница, а през Средновековието поправителните домове за разкаяли се проститутки се наричат "магдалини". Ала от евангелията личи, че жената дала името на тези институции, не заслужава да бъде позорена." (6, пак там)

    "Когато в Четвърто евангелие Лазар се разболява, Исус е извън Витания и е отседнал за няколко дни с учениците си край река Йордан. Макар да научава за това, остава там още два дни - доста необичайна реакция, - след което се връща във Витания, където Лазар вече лежи в гроба. Марта се втурва насреща му с виковете: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми." (Йоан 11:21) Твърде странно твърдение: как така, ако Исус е присъствал физически там, мъжът е нямало да умре? Случката обаче е показателна с това, че Марта посреща Исус сама. Би могло да се очаква, че и сестра ѝ ще е с нея. Ала Мария си стои вкъщи и излиза едва след като Исус ѝ нарежда. Епизодът донякъде е изяснен в "тайното" евангелие от Марко, намерено от професор Мортън Смит... В укритите пасажи от Марко, Мария все пак излиза от къщата още Исус преди да ѝ е заповядал, и веднага получава гневните укори на учениците, които Спасителя е принуден да успокои. 

    Има логика в това Мария да си стои вкъщи, когато Исус идва във Витания. Според еврейските обичаи тя е в "шивех" - траур. Но защо не отива заедно с Марта да посрещне Исус? Съществува едно-единствено обяснение: според тогавашните еврейски закони жена в траур няма право да напуска къщата, освен ако не я накара мъжът ѝ. В тази случка поведението на Исус и Мария от Витания се вмества изцяло в еврейските изисквания към съпруга и съпругата от онова време."" (6, пак там) 

    "...между Петър и Мария-Магдалена е имало дълга ожесточена вражда... Ето как се обръща Петър към Мария-Магдалена в евангелие от Мария: "Знаем, сестро, че Спасителя обичаше теб повече от всички други жени. Кажи ни думите на Спасителя, които помниш - които ти знаеш, а ние - не." По нататък Петър казва възмутен на другите ученици: "Нима наистина е говорил насаме с една жена, а нас е пренебрегнал? Нима от нас се очаква да слушаме нея? Нима я е предпочел пред нас?" А един от учениците му отвръща: "Едно е сигурно, Спасителя я е познавал много добре. Затова я е обичал повече от нас." " (6, гл. "Трудовете на гностиците")

    За Исус Мария-Магдалена е била наричана "негова другарка". Според един учен тук "другарка" трябва да бъде тълкувано като "съпруга". (6, пак там)

    "А другарката на Спасителя е Мария-Магдалена. Но Исус я обичаше повече от всичките си ученици и често я целуваше по устата. Другите ученици се чувстваха засегнати и даваха воля на неодобрението си, като му казваха: "Защо я обичаш повече от всички нас?" Тогава Спасителя каза и им отговори: "Защо не обичам вас като нея?" (6, пак там) 

    Като последно доказателство за брачния съюз между Магдалена и Исус, напомням на четящия популярното твърдение, че според еврейските обичаи, по времето когато е живял Исус, почтеният мъж задължително е трябвало да бъде женен. По онова време, ако юдейски мъж остане незадомен, се е считал за неморален.

   И накрая искам да изтъкна, че интимността на Христос с Дева Мария е най-голямото доказателство за хармоничен съюз и пълноценни отношения между мъжкия принцип на Рода и женския принцип на Премъдростта. Двата принципа, обединени във вечно балансирано единство и взаимодействие съхраняват плодородието, поддържат живота и спасяват човечеството като реализират висшата разумност на Вселената. 

   Естествено като се има предвид, че Исус и Магдалена са имали брак, възниква въпросът, те като съпрузи дали са били в сексуални отношения. По принцип, след като са оставили потомство (сродено с френската династия Меровинги) е допустимо да са водили полов живот двамата заедно. Но ако се съобразим с факта, че те са възвишени човеци, висши аристократи, достигнали обожественост на своята духовна същност, можем да предположим, че не са имали полови отношения, а са практикували непорочно зачатие. 

    Въпросът за непорочното зачеване и днес е спорен в езотеричните доктрини, или поне тези от тях, на които съм попадала. В църковния канон непорочното зачатие е утвърдено като непоклатима догма. А някои окултисти казват, че щом Исус е имал братя, значи Света Богородица не е заченала непорочно. Те се придържат и към мнението, че Магдалена също не е заченала непорочно. 

   Но има окултисти, които приемат непорочното зачатие за факт. Като цяло истината по този въпрос знаят малцина дълбоко посветени. Останалите можем само да гадаем. На обикновените хора тази информация все още не се разкрива, явно те още не са готови да чуят истината по въпроса. А медиите създават научно-популярни филми за сексуалните отношения между Исус и Магдалена. 

    Аз лично, съм търсила информация по темата. И единствено в езотеричната книга "Анна, бабата на Исус", успях да намеря само едно изречение. В него се казва, че непорочното зачатие се извършва чрез размяна на флуиди. Разбира се, цитирам по памет и не мога да посоча страница, на която се намира този цитат, защото съм чела книгата много отдавна. 

    Обаче има факти, които подсказват, че непорочното зачатие е приложимо и все още се практикува. И днес във висшата аристокрация браковете се сключват между строго определени от древността родове. Промяната е невъзможна, защото висшите аристократи са пазители на чистата ДНК на своя народ. Също при брачните партньори висши аристократи е задължителна непорочност преди брака и от двете страни - мъжка и женска. А непорочно зачатие може да се осъществи, само ако и двамата партньори са девствени. Освен това съвременният метод за изкуствено осеменяване, наречен "ин витро" е открит сравнително наскоро от учените. Не е ли той начин за непорочно зачатие, създаден по научен път? А щом науката е открила как да се зачене без полов акт, не е ли възможно непорочното зачатие да съществува по естествен начин и в природата? Накрая ако Дева Мария не е дева, защо ще я наричат по този начин?

   Но независимо дали са били сексуални партньори, по-важно е, че Исус Христос и Дева Мария-Магдалена са имали здрав брачен съюз и силна духовна връзка, допълнително укрепени от поколението, което са оставили на Земята. Този съюз се крепи изключително много и на факта, че Магдалена е от най-приближените ученици на Христос, знаела е тайни, недостъпни за другите му ученици (което разбрахме от по-горните цитати). Именно чрез нейната роля в живота на Христос, не само като добра и примерна съпруга, а като един от най-надеждните ученици и част от Христовото учение, дълбоко посветена в Божието Слово, Дева Мария се утвърждава като равнопоставена на своя любим. Тя не е само част от семейството му, а го следва навсякъде и във всичко свързано с основната му дейност да проповядва Божието Слово. Можем ли да намерим друг по-добър пример за безупречен баланс между мъжкия и женския принцип и за вечното обединение на мъжката и женската енергия? (сх.1,2) 

    Затова изтъквам, че образът, който съединява мъжкото и женското начало в платното на Да Винчи, е символ както на вечността, така и на безкрайността. А втората като по-широко понятие надраства вечността и продължава да съществува отвъд нея. Възможно е кълбото в лявата ръка на андрогина Мунди да е намек за неограничеността на безкрая, който продължава отвъд битието. Причината е, че в сферата и окръжността като геометрични фигури е заложена идеята за безкрайност. 

   Безупречният баланс между мъжкия и женския принцип, изразен в платното "Салвадор Мунди", пример за който е духовната връзка между Исус и Магдалена, може да се онагледи с още един символ. (сх.7) Това е символът на Шестата раса от Епохата на Водолея, който  някои хора погрешно наричат "Звездата на Давид". 

 

image

схема 3

Символ на Шестата раса

     Факт е, че този символ с два равностранни триъгълника (сх.4) се намира и върху герба на "Рен Льошато" ("Храмът на кралицата"), който е построен в чест на Магдалена. Това е поредното доказателство, че "кралицата" и Дева Мария-Магдалена са едно и също лице.

image

схема 4

Гербът на Рен Льошато

     Според проф. Д. Попхристов, в езотериката този символ бележи "Божествената реалност". Триъгълникът с върха надолу е съчетан със "земната реалност". А триъгълникът с върха нагоре е съчетан с "божествената реалност". Центърът в средата бележи микрокосмоса (човека). (2, 14:20)

    Тълкувам значението на символа като хармонични отношения между мъжкия и женския принцип, когато в интимността между мъж и жена, те двамата следват Волята Божия, живеят според Божествения план и непрекъснато пребибават в Божествената реалност. 

      Затова според мен всички особености, свързани с хармонията между мъжкия и женския принцип във връзката на Исус и Магдалена, са универсални и общовалидни за обикновените човешки същности, въплътени като мъже и жени на Земята, когато те са способни да изграждат помежду си интимност с духовни измерения. Само чрез безупречен баланс в отношенията между партньори е възможно те дотолкова да се извисят по отношение на духовността, че да се завърнат в своята божественост, да се превърнат от човешки в обожествени същности и да съществуват единствено чрез реалността на Бога. Няма друг начин за спасение на собствената душа, душата на партньора и дори масово за душите в света. Всякакви други варианти на взаимоотношения между мъжкото и женското начало в конкретни мъж и жена, биха ги отдалечили, разединили, вместо да ги съединят в пълнота и цялост, каквито са завършените човеци - образци на микрокосмоса. А идеалният микрокосмос перфектно се вписва в модела на Макрокосмоса - цялото мироздание, защото трепти с неговата честота. В резултат на съвършения баланс и вечното обединение между мъжката и женската енергия, се постига свят, в който всичко в природата и цялото Битие се слива, обединява, вибрира и взаимодейства. Затова всяка от най-миниатюрните частици не само е градивна част на микрокосмоса, а отразява целия макрокосмос в себе си.

    Вероятно някои читатели се питат как е възможно един толкова древен символ (сх.3) и една толкова стара картина от 16 век (сн.1) да имат отношение към далечното бъдеще от Епохата на Водолея и нейната раса, започнала да се появява чак през XXI век? Отговорът се корени в Божествения план, който е абсолютно точен и непроменлив във вечността. Посветените хора от древността и миналото са били информирани за тази предопределеност на света от тайните кръгове или окултните школи, в които са членували. Днешните времена не са изключение от общовалидната закономерност, че човечеството винаги намира начин да се спаси, като обедини усилията си чрез хармонизиране на мъжкия и женския принцип. Всеки път, когато приключва дадена епоха и започва нова, човечеството има нужда от спасяване, понеже изпада в криза на духа. Като последица се случват пертурбации от рода на катаклизми в природата, дефицит и конфликти в отношенията между хората, упадък на обществото и нравствеността. Днес човечеството отново трябва да бъде спасено, защото с приключването на старата Епоха на Риби, приключва раждането на поколения от старата раса, носещи остарели представи за времето, в което живеем. Започването на новата Епоха на Водолея се бележи от раждаемост на нова Шеста раса, чиито представители мислят креативно и милосърдно и носят призванието да осъществят план за планетарна промяна към по-добро. Поради сблъсъци между мненията на двете раси, се появяват неуредици в световен мащаб - икономическа нестабилност, военни конфликти и т. н.  Заради това природата също ни наказва с бедствия и аномалии в климата.

    Ето защо Леонардо да Винчи, като висш посветен, още през 16 век, е предвидил какво ще се случва в наши дни и е изобразил спасението на бъдещото човечество в портрет на "Салвадор Мунди" като "Спасителя на Света". Салвадор Мунди не е конкретна личност. Той е андрогинен образ, въплъщаващ пълноценното взаимодействие на двете основни начала в света - мъжкото и женското. Да задаваме въпроса "Кой е Салвадор Мунди?" е все едно да питаме "Коя е Мона Лиза?" Конкретен отговор няма, а липсата му поражда множество предположения и варианти. В шедьовъра "Спасителя на света", геният на Леонардо е успял с едно изображение да "разкаже" какви обстоятелства по принцип биха могли да спасят света, както и какво конкретно ще спаси човечеството на XXI век. Днес старата цивилизация залязва и се срива до основи, заради пълната духовна деградация, обзела масите; още заради потъването в материята и стремежа за непрекъснати плътски и материални удоволствия. Ала от руините на старото, се заражда нова раса, която ще съгражда следващата цивилизация на духовен възход и разцвет. 

    Редно е да разясня откъде идват наименованията "Епоха на Риби" и "Епоха на Водолея". 

    Всички сме чували за "цветето на живота". В кадър 44:12 от своята лекция, Дамян Попхристов показва едно древно изображение. В основата му се намира Граалът - "изворът на живота". От него никне "Дървото на живота", което се помещава в райската градина. Това символно изображение показва в какво са вярвали ранните християни. (2, 45:05-45:24)

Изображението съдържа фрагменти от две епохи. Епоха на Граала като извор на живота, свързан с Водолея и проявата на женската енергия (Дева Мария-Магдалена) и епоха на Дървото на живота, обвързана с Риби (Исус Христос). В короната на това дърво виждаме поникнала пъпка с небезизвестна за нас форма. (сх.5)

image

схема5

Най-малкият възможен фрагмент

от Цветето на живота

 

    Нека да потърсим произхода на това семпло изображение. Всички сме виждали Цветето на живота (сх.6), в което се вписва Дървото на живота. (сх.7) Възможният най-малък фрагмент от Цветето на живота (сх.5) е този, който е представен и в изображението на пъпка в кадъра от лекцията. (2, 44:12) А начинът по който се получава най-малкият възможен фрагмент от цветето на живота е изобразен от по-големия фрагмент на схема 8.

 

image

схема 6

Цветето на живота

 

image

схема 7

Дървото на живота, вписано в Цветето на живота

 

image

схема 8

Фрагмент от Цветето на живота

     Ако свържем опростеният фрагмент на Цветето на живота от сх. 8, с фрагмента от сх. 9, ще постигнем асоциация за две риби противоположно отстоящи и наложени една върху друга. 

 

image

схема 9

Фрагмент от Цветето на живота

 

image

схема 10

Символ на Епоха на Риби

 

     Също така изображението на този фрагмент изцяло е подчинен на Златното сечение, което се вижда от геометричното оразмеряване на сх. 9. Двете риби, които забелязваме във формата на фрагмента дават името на епохата. 

     А откъде идва името "Епоха на Водолея"?

     Вече видяхме, че на изображението в лекцията на проф. Попхристов (2, 44:12) е показано Дървото на живота, което е поникнало и расте в Граала. Самият Граал е "извор на живота", от който порасва Дървото на живота. 

     Всички духовни Учители на човечеството, включително Учителя Петър Дънов, твърдят, че в новата епоха, ще се проявява женският принцип на Божията премъдрост. А това, което представлява Христос днес за Петата раса, Мария-Магдалена тогава ще представлява за Шестата раса. Дори според традиционните философи, женското начало е променливо, изменчиво, непостоянно, текущо, затова водата е негова стихия. Можем да си представим женския принцип като един водолей, от който непрекъснато се лее и протича живота, за да пребъдва във вечността. 

    Обобщавам, че изображението от лекцията, в което са вярвали първите християни, показва двете епохи - на Риби и на Водолея в съчетание и взаимодействие, като Граал (женски принцип), от който никне и расне Дърво на живота (мъжки принцип). По-горе в цитат отбелязахме, че Граалът е Мария-Магдалена. 

   Много е популярна библейската притча за Христос, който нахранил множество хора с 2 риби и 5 хляба. Според мен в тази притча двете риби са символ на епохата, в която се е проявил Христос, а петте хляба са символ на Словото, което той е дал на Петата раса. За младите хора в момента представлява интерес, как ще се прояви Магдалена в новата Епоха на Водолея и как ще действа тя - дали чрез слово или чрез някакъв друг метод. 

    Стигаме до извод, че в изображението на древните християни, (2, 44:12) Граалът и Дървото на Живота са съчетание на мъжкия принцип, активно проявен в Пета раса с женския принцип, активно проявяващ се в Шеста раса. Но понеже дървото е посадено и расне върху Граала, който е съществувал преди самото дърво, оставам с впечатление, че Петата раса е само подготовка за нещо съществено, което ще се случва като постижение на следващата Шеста раса. Разбира се, това е само предположение. 

    Константа е, че светът ще съществува правилно и целесъобразно, ако хармонично се съчетават познанията на разумната мъжка природа с интуицията на сърдечната женска природа, тоест мъжът да се проявява чрез разсъдъка си, а жената - чрез нейната доброта. Когато всеки изпълнява своята роля, в която е най-силен и ползотворен, конфликтите и споровете са ненужни. Това е съвсем простичък пример, който намира приложение и в нашето обикновено ежедневие. Но ако той се спазва стриктно, може да доведе до големи последици, като спасяване на човечеството например. 

    Затова не възниква ли у вас усещането, че горните разсъждения относно изображението на ранните християни, са валидни и за картината "Салвадор Мунди"? На мнение съм, че и платното на Леонардо, и ранното християнско изображение показват една и съща реалност, представена чрез различни похвати за всяка творба. Защото в изображението на Леонардо са съчетани асоциация за Исус - като мъжки принцип в Патриархата с асоциация за Магдалена - като женски принцип в Матриархата. С риск да се изразя абстрактно, ще отбележа, че в течната среда на "водолея" пребивават "рибите". Тази особеност за обвързаност между двете епохи показва, че светът няма изведнъж да загърби старата епоха и "на чисто" веднага да влезе в новата. По-скоро обогатени с познанието, натрупано в Епохата на Риби, хората ще прекрачват плавно в Епохата на Водолея. Там на практика те ще реализират усвоеното знание чрез силата на своите интуиция и любов. Тези качества са водещи за женствеността, съответно са такива и за матриархалните общества.

     В синхрон с казаното по-горе, можем да отбележим мнението на окултистите, че по време на Петата раса, докато се е развивала мъжката енергия на разума, а като последица са се натрупали много знания и те, заради големия обем не можели да се запомнят, се явила потребност от записване. А писмеността е форма на външна памет. (2, 14:53)

     В Шестата раса обаче, с възраждането на Матриархата, много повече ще се реализира и ще се усеща женската енергия. Тя ще твори чрез силата на Любовта. Но основна цел на матриархата няма да бъде надмощие на жената над мъжа. Чрез активно проявяване на мъжкия и женския принцип в обич и синхрон, ще се появи стремеж към балансирано общество от равнопоставени мъже и жени. Силата на този социум няма да се създава чрез доминацията на единия пол над другия, а чрез съвместна проява на любовта между двата пола и това ще ги обединява. (сн.5)

 

image

снимка 5

Релеф в Древен Египет от времето на Матриархата (детайл)

 

    Наблюдателният зрител с развито въображение ще забележи, че върху релефа в Древен Египет от времето на Матриархата, изображението с преплетени ръце на влюбена двойка, не изразява единствено Любов. То може да се асоциира още с женски гениталии, в които присъства символа на женското начало. (сх.11) А симетрията, с която са изобразени ръцете показва хармония.

image

схема 11

Символ на женското начало

 

image

схема 12

Символ на обединението между мъжкото и женското начало

 

     От този релеф става ясно, че подобна форма на балансирана функция на обединени мъж и жена, не е мираж или наивна мечта, а реално обществено устройство, което е постигано в една от най-развитите цивилизации - египетската.

     Отново се връщаме към родната наука, в която според проф. Попхристов дори съвременните учени вече са проумели, че цялата Вселена като "система, която е колосална, необятна за нашето земно съзнание, не е случайна". В нея действат "прецизни математически закони". "Всичко е толкова спято и хармонично, защото е създадено с Любов", "създадено с женската енергия на Любовта". Тази енергия има "способността и функцията да хармонизира мъжко-женския принцип в хармонично единство", (сх.12) "което е създадено за добро, като хармонично радва". (2, 28:24-29:13)

    Относно баланса между мъжката и женската природа, както в отделния човек, така и в интимната двойка, ще се позова на мнението на духовния учител и целител Зор Алев. Той казва, че както "жената има мъжка природа", така и "мъжът има женска природа". "Отхвърлянето на природата на противоположния пол е грешка." Природата на противоположния пол трябва да се култивира правилно, но не "равнозначно". "При жената на първо място трябва да е женската природа, но ако женската природа е култивирана в известна степен, докато мъжката е изцяло подтисната, хармония пак няма." (7, 2:56-4:17)

   За да подкрепя думите на Алев, ще илюстрирам с пример от бита, че днес все по-често срещаме майки, които предпочитат сами да отглеждат децата си и дори да останат единствен родител за своето дете, въпреки че биологичният баща е жив и здрав. Като се отказват от мъжкия принцип и влиянието му при възпитанието и отглеждането на детето си, те се страхуват да изградят баланс между мъжкия и женския принцип в непълното си "семейство" от страх и съображения, че отношенията със съпруга може да не се хармонизират и да утежнят семейното положение. Като че ли в тези жени женската природа остава малко на заден план. Вместо нея силно се проявяват мъжки качества като свръхрешителност, самоорганизираност, инициативност, ръководство и управление на житейските ситуации, поемане на рискове.

   Също съвременното общество е свидетел как много жени се отказват от създаването на семейство и деца. Вместо това, те се впускат в доходоносен бизнес или преуспяваща кариера. В този пример женствеността е "смачкана" и лишена от всякаква проява под напора на мъжки качества като силна амбиция, развитие на конкурентноспособност на пазара на труда, комбинативно и логично мислене, стремеж за утвърждаване в кариерата и по високите постове на обществената йерархия. 

    Тези примери доказват как понякога мъжеството изцяло е превзело женствеността в жената. Дори съвсем наскоро в Интернет се появи статия за жена, справящата се с всички трудности, без никаква подкрепа. Тази статия носи заглавието "Жените пичове" и постигна огромен рейтинг от женската аудитория. Това показва, че днешните жени, дори ако не предприемат мъжко поведение в личния си живот, те одобряват подобно държане в живота на други жени. За мен това е появил се дефект в начина на мислене и ценностите на тези съвременнички, които напълно са загърбили усещането какво е да си "дама".

   Според Зор Алев култивирането на мъжкото начало в женския индивид, в рамките на нормалното, трябва да се състои в "решимост" като "способност да отстоява идеалите си", "способност да завършваш започнатото, да отстояваш намеренията си". (7, 2:56) Тоест жената наистина има нужда да култивира като мъжко качество своята "реализационна власт", но когато това качество прекрачи нормите, се стига до примерите, които посочих горе. Към тях ще добавя още един противоположен пример: когато женският принцип в жената домакиня е прекалено подтиснат, но не от вродения у нея мъжки принцип, а от мъжката енергия на партньора, тогава тя не може да излезе от кръга на домашните си и семейни задължения. Тя остава без възможност за евентуална реализация и проява на своите дарби и таланти. Не ѝ остава време да им се посвещава, защото властното "чудовищно" мъжко начало на нейния съпруг я ограничава. 

   Аналогичен е примерът с мъж, който няма право на мнение не заради подтиснат мъжки принцип в самия него, а от властната мъжка природа у неговата жена. Такъв мъж не може да изказва мнения, нито да взема решения. Мисли и решава задължително партньорката, която има афинитет да командва като подтиска мъжеството на своя партньор. А ако той не се подчинява безропотно на всичките ѝ желания и капризи, бива заплашван и тормозен от нея. 

    Защо обръщам толкова голямо внимание на взаимоотношенията в интимността между мъжа и жената, съответно в съчетанието между мъжкия и женския принцип? Защото всички примери, които посочих като отклонения от нормата, освен че подкрепят изказването на Зор Алев, реално са породени от недостатъците в доскорошното силно патриархално общество. В него мъжкото и женското начало не могат да взаимодействат в симбиоза и разбирателство, а се извращават във война между половете. В тази война, мъжът се държи "като на война" - стреми се да доминира, подтиска, да се разпорежда с личността на жената до него. В същото време подтиснатата жена се усеща непълноценна, затова тя непрекъснато се амбицира да доказва пред партньора, че не е с по-низша същност от него. Освен това в дадените от мен примери се долавя особен дефицит по отношение на проявяваната женственост, защото жените като че ли се опитват да доказват, че са повече "мъже" от мъжете, само и само да почувстват и получат някакво признание и зачитане. Причината не е само в подтискането на женския принцип, дял има също променящата се енергия и новите условия, породени от навлизането в новата епоха. В създаващите се в момента житейски ситуации на възраждащо се матриархално общество, съвременните жени изпитват силна потребност да "наваксат" всичко загубено и пропуснато през времето, когато само мъжете са били зачитани от патриархалните условия на живот. Ето защо днес всички жени са по-активни, образовани, начетени, по-преуспяващи от обичайното. 

    В същото време мъжката аудитория, е прекомерно изтощена от дългия период на патриархално "владичество", често увенчавано от кръвопроливни войни и тестостеронни битки. Затова на нас жените ни се струва, че днешните мъже са лениви, непредприемчиви, дори апатични по отношение на случващото се, както в обществото, така и в личния им живот. Някои съвременни мъже съвсем открито показват, че обичта към любима жена не ги вълнува и за тях от значение са само половите отношения.

    Мъжкият принцип днес се нуждае от етап на отмора. Затова е налице привидният ефект, че повечето съвременни мъже са мързеливи, нерешителни, неамбициозни, уморени от живота, незаинтересувани по отношение на жените. Когато обаче мъжкият принцип си почине и презареди, а през това време женският навакса "липсите" и прояви красотата на женствеността си, тогава енергиите на двата принципа ще се балансират, мъжът и жената ще заживеят в хармония. Всеки пол ще бъде равнопоставен на другия. Когато той изпълнява функциите си, същевременно ще се обогатява от функционалността на партньора и ще го култивира чрез собствените функции. 

    Следователно става въпрос за един непреривен, непрекъснат обмен на енергия между мъжкия и женския принцип. Те, обединени в своята равнопоставеност, но разграничени в своето различие, ще спрат да търсят равноправие, защото ще осъзнаят, че са твърде различни, за да бъдат равни. Тогава всеки от тях ще се устреми към самоутвърждаване единствено чрез функциите на собствената природа, защото ще осъзнае, че функциите на другия пол са изпълними само за неговата природа и неизпълними за всеки от противоположния пол. Когато хората започнат да правят това, за което природата ги е предопределила, а не това, което обществото им налага, тогава отново ще настъпи Ренесанс за изкуството, науката, духовността, и след 1 000 години (както твърди Учителя П. Дънов) матриархалното общество ще осъществи своя пълен разцвет. За пореден път ще се поднови вечната връзка на единение и цялост между мъжкото и женското начало, слети в едно. Благодарение на силата на тяхната споделена Любов, те заедно ще пребъдват във вечността.

КРАЙ НА ЧАСТ 2
 

Използвани източници:

1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s

2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

4. Сабазий, Уикипедия, Google

5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal

7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube

Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.

Категория: Изкуство
Прочетен: 819 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.03.2018 18:43
С обич посвещавам на две ценни за мен жени, носещи името Мария - 

моята начална учителка и лекуващата ми лекарка. 

Едната ме научи да живея пълноценно. 

Другата излекува болката в живота ми. 

Благодарна съм и на двете. 

 

image

снимка 1

Салвадор Мунди - Спасителят на света

худ. Леонардо да Винчи

 

    Днес най-голямото откритие на XXI век е картината "Салвадор Мунди", в превод "Спасителя на света"нарисувана от Леонардо да Винчи  през 1506 година. (снимка1) Своята доскорошна непопулярност, тази картина дължи на факта, че не е била припознавана като Леонардова творба. (източник1, виж "Използвани източници" най-долу) 

   Когато за пръв път погледнах картината, едновременно се удивих и шокирах. Мисля, че всеки, който я види, в началото ще реагира като мен. Подкрепям идеята, че "Салвадор Мунди" показва как "Бог не е това, за което ни го представят" всички свещенослужители и властимащите. (изт.1) Заради тази картина, много хора биха нарекли Да Винчи "еретик", но аз бих определила тях като "фанатизирани догматици". 

    Понеже от пръв поглед става ясно, че шедьовърът "Салвадор Мунди" има за цел изображението на Божествената същност, то у мен възниква въпросът: "Кое в наши дни е по-близо до Бога - ересите или религията?" И ако Вярата се опитва да оцелее някъде между тези две понятия, то считам, че официално признатата догма ни затваря очите за истината, за разлика от ереста, която бива хулена, точно защото упорито търси начини да се добере до тази истина и открито да я заяви пред всички. 

    В настоящото есе, споделям моята концепция за посланията на Леонардо в неговата изключителна творба. Също уточнявам, защо в тази картина и мъжката, и женската енергия присъстват заедно в единство и взаимодействие. 

   На пръв поглед изображението на картината прилича на Исус Христос. Обаче колкото повече се вглеждаме в образа, толкова повече той заприличва и на жена. Изучавайки този образ в детайли, го оприличаваме на андрогин с мъжки и женски вторични полови белези. Той прилича на мъж по окосмената брада, но издава женственост по нежното деколте и деликатно загатнатия бюст. 

   Вече определихме по-горе, че в синтез, това изображение на Спасителя на света, отразява Божествената същност. Следователно картината ни показва кой е Бог или кои са боговете, а може би най-точно казано - кои са обожествените същности, формиращи обединения образ на единния Бог. 

   В опита си да детайлизирам обобщеното изображение "Салвадор Мунди", достигам до 3 плана на дълбочина, които това платно въплъщава. Всеки от тях представям и разглеждам изчерпателно.

   1. Първият план се състои в цялостен завършен човек, но не като представител само на единия от половете - мъжки, както е според Църквата, а като хармонично единство от мъжки и женски качества, съчетани в един индивид (андрогин), както го разглежда окултната наука.

    Представата за двуполовия човек, при който двата пола в единение изграждат цялостна личност, съответства на принципа за полярността в Херметизма. Като един от основните принципи на окултизма, той изяснява, че всичко в света е дуално (двойнствено). А полюсите мъж - жена в отделния човек са само привидни, ала необходими, за да може той да прояви дарбите си и да се реализира с цялата си пълнота. Според окултистите, двата пола са въплътени в човека и на физическо, и на духовно равнище. Във физиката на всеки човек, от всеки пол, лявата част на тялото и лицето е женска, а дясната - мъжка. За това говори и Учителя Петър Дънов. Ето защо отляво в организма се намират фините женски черти на лицето и сърцето, съответстващо на душата. Тя е свързана с интуицията, милосърдието, състраданието като качества на женската енергия. Дясната част на физическото тяло е мъжка и по-едра от лявата, също както мъжете са по-едри от жените. В дясната част лицето е по-грубо изразено и има по-едри черти. Отдясно в организма са управляващата ръка и водещият крак, понеже ръководството, логиката, инициативността при вземане на решения, подлагането на рискове, са свързани с мъжката енергия на разума.  Нежността вляво и наедряващата грубост вдясно върху лицето на портрета "Салвадор Мунди" са лесно различими с просто око. Но въпреки тези различия в неговата лява и дясна половина на лицето, виждаме хармоничен образ на красив андрогин с ясно изразени правилни черти. В цялата андрогинна същност женската интуиция и мъжката разумност са в абсолютен баланс. Той се поддържа от кръстосването на мозъчните полукълба със съответните телесни части, които управляват: лявото полукълбо направлява дясната страна на тялото и обратно - дясното полукълбо ръководи лявата. Ето как, според окултизма, двата полюса на мъжки и женски принципи присъстват едновременно в организма и го изграждат, съхранявайки своето равновесие. Отделният човек е цялостен, единен, а съответните му прояви - усъвършенстващи се по пътя на духовната еволюция. (Имам предвид най-общи линии, защото има хора, които вървят в пътя на деградацията или са в застой. Но ние разглеждаме човека теоретично, с максимално възможния потенциал за неговата най-съвършена форма.) Защо проявите на моралния човек са самоусъсвършенстващи се? Защото в духовен план, разумът се свързва и хармонизира с интуицията, в резулт на което се получава мъдър индивид. Според мъдростта си, той може еднакво умело и едновременно да мисли като мъж и да чувства като жена, или едното от двете, в зависимост от конкретната житейска ситуация, в която се намира за даден момент. 

   Мога да обобщя, че изображението на "Салвадор Мунди", от една страна разкрива единението вътре в самия човек - като самодостатъчност, ненуждаеща се от "притурката" на друг индивид от противоположния пол, за да го допълва и обогатява. От друга страна, тази окултна теза за двуполовост на индивида учи, че трябва да приемаме, ценим и двата пола, проявени, както вътре в самите нас, така и извън - в другите хора от заобикалящия свят. Защото, ако подценяваме, отхвърляме противоположния за нас пол, това означава да подценяваме и отхвърляме не само другите индивиди от този пол, но и противоположната по пол половина от собственото ни тяло - и физическо, и духовно. По този начин е възможно да възпираме развитието на качествата за този пол у нас. Ето как езотеричните течения учат, че човек първо трябва да се обърне към себе си, да се вгледа навътре в своята природа, да опознае личното си "аз", да се обвърже със собствената дуална същност. Първо, по този начин той трябва да се почувства достатъчен за самия него в неговата самостоятелност. И чак когато постигне това умение за вътрешен мир и хармония, тогава да се стреми да осъществява външна хармония и мир с друг човек от противоположния пол. Само така двама души могат взаимно да се допълват чрез богатите си души, а не един-друг да се опитват взаимно да запълват празнини в своите бедни кухи души, с което да се измъчват и залъгват. Първо трябва да се постигне самоусещане за хармония, спокойствие, приятност в компанията на собственото присъствие, освобождаване от егото, а като последствие да се успява в стремежа към единение, обмен, взаимно допълване между душите на двама различни партньори. 

    Мъжката и женската половина в тялото на андрогина Салвадор Мунди са умело обозначени и от предметите, които той държи в ръцете си. В лявата ръка, съответна на женския принцип, той държи кълбо. Кълбото като най-съвършена геометрична фигура, изразява качеството мекота, свързано с женската енергия. Вижда се, че всички жени са със заоблено телосложние. Затова овалът на кълбото кореспондира на женския принцип и неговата енергетика. Като проява на женския принцип, в архитектурата на миналото са се строили ранно християнски църкви с овална форма и кръгли арки. Пример е кръглата черква в Преслав. (сн.2,3)

 

image

снимка 2

Кръглата черква в Преслав

 

 

image

снимка 3

Кръглата черква в Преслав - възстановка

   Кълбото в ръката на Спасителя от картината (сн.1) също може да бъде възприето като инструмент за гадаене, с какъвто си служат оракулите. Тази асоциация се свързва с интуицията и предчувствието като качества на женската природа. 

   Дясната ръка отговаря на мъжкия принцип в човека. С нея Салвадор Мунди благославя. Този жест на благослов е типично поведение за всички свещенослужители и светци мъже на съвременните икони и в християнските храмове. Но тук отново има "еретично" послание. То е в начина, по който се изпълнява жеста. В кадър 47:00 от лекция на професор Дамян Попхристов, (изт.2) в изображение е показан утвърденият от православния канон начин за благославяне. При него показалецът и средният пръст са изправени, а безименият и кутрето - свити, като палецът опира върху тях. 

    Но жестът за благославяне, в картината на Да Винчи, се отличава по изправения палец, който не се опира на безимения пръст и кутрето. (сн.1) В кадър от лекцията, (изт.2, 47:09) самият проф. Попхристов изпълнява жеста, който наблюдаваме и на Леонардовата картина: изправени нагоре палец, показалец и среден пръст, които не се допират помежду си; свити надолу безимен пръст и кутре. 

   Оказва се, че това благославяне съответства на древен тракийски символ. (2, 46:27-46:47) Предполагам, че е същият символ, който по-късно рода Дуло ползва за свой знак. (сн.4) Символът се нарича "Ръката на Сабазий". (сн.5)

image

снимка 4

знак на рода Дуло

 

image

снимка 5

ръката на Сабазий

 

    Относно конкретното смислово значение, автентично послание и въздействие на този символ, открих, че "вдигнатите три пръста" са на конник и са "знак на признаване на Светата троица", в която доминираща е "богинята майка (земята) в духовния тракийски свят". (3,с.6) Името "Сабазий" означава "спасител". Това е "фригийско-тракийско божество на растителността, земеделието и лечението, древно божество на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие". Когато култът към Сабазий е преминал в гръцката култура, той се е опорочил и загубил първоначалния си смисъл, който е имал при траките в изповядваната от тях ритуална религия към слънцето. (4)

    Допускам, че ръката в шедьовъра "Салвадор Мунди" благославя женската енергия на богинята майка. Целта е да опази Земята и развива живота, дарявайки благославяните от него хора, животни, неща със здраве, дълголетие, плодородие. Преводът на думата "сабазий" като "спасител", напълно съответства на името на картината - "Спасителя на света". Възможно е, вдигнатите нагоре 3 пръста да се свързват с определени космически енергии, които се предават от благославящ на благославяни. Затова може да погледнем на творбата "Салвадор Мунди", като средство за протичащ енергиен поток от Слънцето към Земята в името на всеобщо съхранение. А дали от изобразения жест към зрителите не струи особена женска енергия на богинята майка, докато те гледат и се наслаждават на безупречния шедьовър? Разбира се последното предположение е в рамките на шегата. 

КРАЙ НА ЧАСТ 1
 

Използвани източници:


1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s


2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

 

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

 

4. Сабазий, Уикипедия, Google


5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

 

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal


7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

 

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

 

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube


Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.

   
Категория: Изкуство
Прочетен: 1032 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.03.2018 18:30
 Скритото познание и значението на символите в песента "The Surprising" ("Неочакваното") от албума "inFinite", 2017 на рок група Дийп Пърпъл

image

 снимка 1

рок група Дийп Пърпъл

 

      Преди да прочетете настоящото изследване, е желателно да чуете песента и да прочетете превода на нейния текст. Това може да направите на адреси:

 

https://vedra79sineva.blog.bg/muzika/2018/04/05/diip-pyrpyl-neochakvanoto-ot-albuma-quot-infinit-quot-2017-p.1602461

Не беше съвсем заради проклятието на Тутанкамон
или смъртната целувка на Юда в нощта,
а се усети толкова надалеч отвъд синия хоризонт,
изкушавайки ме с насладата която пренесе.
И тогава дяволът взе ръката ми и каза:
„Ела с мен!”

Там аз сънувах, докато съм буден,
достигайки нещо в небето,
но не можех да контролирам това трепетно чувство.
Всичко, което искам е да можех да сгреша неволно.
И тогава дяволът взе ръката ми и каза:
„Нещо би могъл да видиш.”

Никога не узнах какво се случи с моя кошмар.
Всичко потъмня в онзи августовски ден.
И затъмнението беше някъде от другата страна,
но аз бях от страната на страха.
И тогава един ангел пое ръката ми и рече:
„Ела с мен!”

 

https://www.youtube.com/watch?v=rx4XEso9Um0

 

    На 17.11.2017г. рок група Дийп Пърпъл осъществи Златно издание на своя нов албум "inFinite" ("инФънит"). 

    Относно този албум, вниманието ми бе привлечено от песента "The Surprising" ("Неочакваното"). Причината е специфичното послание, което открих в основния символ, използван в тази песен. Символът илюстрира логото на групата - "dp" и е изобразен върху обложката на албума: 

 

image

снимка 2

обложка на албума "инФънит"

 

     Символът е използван още в клипа на песента "Неочакваното", за да обозначи биографията на групата, която е представена като сложна за разгадаване траектория. В настоящия видеоклип, тази траектория е измината от един кораб, на който пътуват и свирят музикантите от Дийп Пърпъл, за да изминат биографията на своята рок кариера.

     1. Значение на символите в песента.

     Понеже символът върху обложката на албума е водещ за песента "Неочакваното", ще започна тълкуването на скрития смисъл в творбата от този символ. 

 

image

фигура 1

 

     За всички почитатели на Дийп Пърпъл е ясно, че от фонетична гледна точка, сложната крива линия на фиг.1 съдържа в себе си латинските букви "d" и "p", които заедно записват логото на бандата. 

      Също така, вече казахме, че от геометрична гледна точка, тази крива с начало и край, които се губят в хоризонта, обозначава пътя изминат от плаващия кораб с музикантите. Кривата представлява биографичната история на легендарните Дийп Пърпъл от началото на създаването ѝ до момента, до който тя ще продължи да съществува. Затова върху кораба на групата е записано 1968 - 19?!

      Сложната крива е съставена от 3 елемента:

 
  • начало - права линия;
  • среда - сложна крива (фиг.2);

 

image

фигура 2

 
  • край - права линия, повтаряща началото като траектория.

     Ако се вгледаме по-внимателно в тази сложно съставена крива, ще забележим, че нейните начало и край са само условни; началото започва от безначалието, а краят продължава в безкрая. (фиг. 1) Като използваме въображението си, можем да видим кривата като двупосочен лъч със сложно симетрично криво образувание в средата. Като всеки лъч, и този е безграничен в посоките, в които се проектира. (фиг.3) 

 

image

фигура 3

 

      Да подложим на обстоен анализ средната част със сложна крива. (фиг.2)  Тя наподобява хоризонтална осмица, която е еквивалентна на знака за безкрайност. По траекториите на цифрата на числото 8 и знака, с който бележим безкрайността, можем да се движим като "в омагьосан кръг", без да ги напускаме. (фиг.4)

 

image

фигура 4

 

Сложно съставената крива, обаче не е затворена в себе си, както  са осмицата и знака безкрайност. (фиг.1) В тази крива забелязваме двупосочно отворена траектория. След като я изминем, можем да продължим както към условния край, така и към условното начало. Същевременно, можем да се върнем назад и отново да влезем и се движим в пътя на сложната симетрична крива. Тези действия по траекторията на кривата, можем да вършим безброй пъти относно астрономическото време, тоест без ограничение във времето. Не сме ограничени и в дължината на индивидуалния път. Може да обикаляме толкова дълго, колкото поискаме. Тази дължина може да бъде от всякаква мярка, защото началото и края на кривата са условни и безгранични. Затова ние задължително, рано или късно, стигаме до изход от сложно съставената крива - независимо по посока на нейния край или по посока на нейното начало.

    Кривата линия, бележеща логото "dp", още ни предпазва от опасност като влезем в траекторията й, тази траектория да се окаже безизходна и да ни подложи на безкрайни въртеливи движения, неограничени във времето. Тоест тук ефектът "порочен кръг" е преодолян. 

     Ако изхождаме от описаните вече свойства на сложно съставената крива, можем да обобщим, че тя притежава и свойство цикличност, което е характерно за образувания със спираловидна форма. (фиг.5)

 

image

фигура 5

     Цикличността като свойство допринася за развитие на необходимите качества, които да доведат до духовен прогрес на индивида, тоест да го направят по-добър човек. Така е, понеже когато се възползваме от свойството цикличност, преминаваме през различни етапи, от които винаги намираме изход. Но въпреки това, можем да се завърнем към дадена точка в изминатия път, когато пожелаем във времето. Разбира се, тази трактовка е доста теоретична и понякога може да претърпи промени, ако има допълнителни обстоятелства, усложняващи ситуацията. 

      И все пак, когато отново преминаваме през вече позната и преодолявана от нас траектория, имаме по-богат опит, по-зрели сме, владеем повече знания. 

    Тази особеност за спираловидно натрупване на знания, допринася за извършване на множество повторения на цикъла, като всяко следващо повторение, е с по-обогатен опит от предходното. Ето защо всяко повтаряне, макар да се извършва на една и съща позната част от пътя, е различно от другите и уникално за себе си, понеже всеки път се основава на качествено различна степен на житейски опит. През целия ни живот, опитът от него се променя с всяка измината минута, от момента на раждане до последната секунда живот. 

    Предполагам, че обясненията по-горе са достатъчно изчерпателни, за да може читателят да долови свойствата на спиралата и спираловидното въртене. (фиг.5)

      В разглеждания от нас символ върху обложката на албума "инФънит" (снимка 2, фиг.1), цикличното свойство на спиралата (фиг.5), е умело съчетано със свойството безкрайност в траекторията на осмицата и знака безкрайност. (фиг.4) Чрез съчетанието на тези 2 свойства, става успешно преодоляването на вечното въртене в траекторията на един и същ затворен символ, без възможност за изход. Освен цифрата на осмицата и знака безкрайност, пример за това е окръжността, кръгът. От тук идва метафората "омагьосан кръг", защото непрестанно се обикаля и няма изход.

     За символа от обложката, с който се изобразява логото "dp", можем да кажем, че притежава обединени в едно и  взаимодействащи си цикличност и безкрайност.  Поради това смея да твърдя, че при този символ (фиг.1), наблюдаваме постъпателно и възходящо кондензиране на теоретично познание и практически опит по пътя на живота. Според мен този метод е аналогичен на метода за спираловидно натрупване на познания, който активно се ползва  в сферата на обучението в традиционната образователна система. 

     Предлагам, за повече яснота, макар и с мои думи, да опиша структурата на този метод: 

  • овладяване на знание 1;
  • повторение и затвърдяване на знание 1;
  • овладяване на знание 2, което допълва знание 1;
  • повторение и затвърдяване на знания 1 и 2 в единство и взаимодействие;
  • овладяване на знание 3, което допълва знание 2;
  • повторение и затвърдяване на знания 1, 2 и 3 в единство и взаимодействие и т. н. 

    Тази структура е безкрайна като проекция във времето и пространството, също както формата на спиралата, чиито свойства носи.  Този спираловиден метод на обучение, доказва максимата, че "повторението е майка на знанието". При метода се постига възходяща градация, чрез която се осъществява самото натрупване на знания и опит. 

     Някои читатели, могат да ме обвинят, че много се отклоних от темата за основния символ, с който бележим логото "dp". Но аз си позволих всички тези пояснения за спираловидния метод, с цел да докажа, че когато обединим свойството спираловидност със свойството безкрайност (и двете се съдържат в основния символ (сн.2, фиг.1)), получаваме следната нагледна фигура: 

 

image

фигура 6

Златното сечение

     В златното сечение (като основа на спираловидната форма в природата) забелязваме непрекъснато поетапно въртеливо движение, като всеки нов етап е запазил и носи информацията на предния, съчетана с нова такава. 

    Ето защо, според мен, символът върху обложката на "инФънит" (фиг.1) е не само симетричен. Неговата сложна крива е изобразена съобразно златното сечение и няма как да не е изчислена по Фибоначи. Тъй като за създаването на символа на логото "dp" на група Дийп Пърпъл са използвани познания от свещените алгебра и геометрия, каквито са златното сечение и съответната за него сметка чрез числото на Фибоначи, то няма как да отхвърлим твърдението, че символът от обложката на албума е свещен. (сн.2, фиг.1) И тук е мястото да поясня, за тези, които обвиняват Пърпъл в плагиатство, понеже взели символа от идеята в друг албум на друга група. Това е древен символ, който е измислен много отдавна. Дийп Пърпъл и всеки друг, който би го ползвал, просто го "преписват" от някакъв древен източник.

     Нататък в настоящото изследване, ще се позова на някои съждения на писатели езотерици. Техните знания имат отношение по-скоро към хоризонталната осмица и знака за безкрайност, които се бележат с един и същ символ. (фиг.4) Но въпреки това, техните мисли обогатяват разсъжденията и обобщенията, които направихме до момента в това есе.

     В интервю, езотеричната писателка и гадателка Мариана Везнева показва интересен символ от житните кръгове. (С 36:48-37:18 бележим времевия интервал, в който можем да чуем и видим  съответната информация в интервюто.) Това са изображения в полята, за които всички сме чували, че са направени от извънземен разум. Вижте образа на символа, който гадателката показва. Този образ едновременно наподобява осмица, спирала и вплетени една в друга окръжности. Според Везнева, символът на осмица в светло и тъмно, ни показва "вечния кръговрат". (Виж източник 1 най-долу, 36:48-37:18) 

     На друго място в същото интервю, писателката обяснява: "Вечният кръговрат, който представлява една осмица - една част във физическия свят, след това смърт, и в духовния свят - втората част..." (22:28-22:39) Ако онагледим това разяснение, получаваме съответна схема. (фиг.7)

 

image

фигура 7

Ако отнесем тази схема към към символа на логото "dp", виждаме, че точката на смъртта е преобразувана от 2 точки, свързани помежду си с малка права отсечка. (фиг.8)

 

image

фигура 8

Вероятно тук смъртта е представена като възможност за развитие - отсечката, между 2 състояния - точките. Освен това в свещения символ от албума, двата кръга, изобразяващи физическия и духовния свят, не са един над друг (фиг.7), а балансирани на една височина и хоризонтално симетрични един спрямо друг. (фиг.8) Сигурно става въпрос за уравновесяване между това, което е долу и онова, което е горе, тоест съблюдава се закона "каквото горе, това и долу". 

     А ето какво казва за осмицата писателят езотерик Елеазар Хараш в интервю на тема "Тайната на числата": (източник 2)

Хараш: "Светът, в който живеем, това е числото (Казва Учителя) точно 26. Това е нашият свят. Това е 2+6=8. Числото 17, (което Питагор не го харесвал, защото не го е разбрал. Защото на нищо не се дели...) То е неделимо, казва Учителя, (Има се предвид Учителя Петър Дънов) защото е дълбоко независимо и божествено. Разбираш ли къде тълкува Учителя? Числото 17 е божествен принцип. 

Журналист: И двете числа 26 и 17 - сборът им е 8.

Хараш: Точно, да.

Журналист: Като погледнем, хоризонтално осмицата символизира безкрая. Означава ли, че Земята е от една страна безкрайното училище. 

Хараш: Осмицата, това е двоен кръг, разделен кръг. Кръгът е на две. Неединната нула. И освен това, това е число на двойната дисциплина. Числото 8 е много строго число, много силно, на дисциплина, ако искаш да излезеш от двойния кръг. 

Журналист: А можем ли да продължим, че осмицата символизира, двата кръга символизират два свята - единият долу, другият горе. 

Хараш: Да, това което е горе, става това, което е долу. Ако човек живее божествено, долният кръг ще се осмисли, ще се съединят тези кръгове и ще станат 0. (изт.2) (20:05-29:43)

    Относно интервюто с писателя Елеазар Хараш, искам да допълня, че нулата, която се образува при съединяване на двата кръга е валидна и постижима също за сложно съставената крива на символа, бележещ траекторията на пътуващия кораб с музикантите от Дийп Пърпъл. 

   Също съм на мнение, че житейски, в съвсем личен план, членовете на групата са хора със съхранени и култивирани ценности. Затова, тук на Земята, във физическия свят, музикантите са създали уникално и стойностно изкуство. То е част от културата на духа и осмисля не само общата им съдба в рок групата, а също индивидуалния живот на всеки от тях по отделно. Според мен, чрез високото качество на своето изкуство Дийп Пърпъл са успели да съединят двете нули на своята осмица  в единна нула и максимално са се доближили до божествения начин на живот. (Повече информация за нулата не като число, а като мистерия, може да прочетете в Точка 6 на това есе.) 

2. Послания в текста на песента.

    Нека първо обърнем внимание как е построен текста на песента "Неочакваното" и каква особеност има в неговата структура. Текстът се състои от 3 основни части, отделени една от друга в куплети. Всяка част носи определена информация, независима в своя смисъл (тоест тя не се нуждае от пояснение на своето съдържание в текста на другите части), но същевременно смисъла ѝ има отношение към смисловото съдържание в другите куплети, понеже и трите части на песента са посветени на една тема. Обаче всяка част разглежда различен аспект на темата. 

    Може да се каже, че визуално строежът на всеки от куплетите съответства на конкретна част от траекторията на пътуващия кораб във видеото на песента. 

    Първият куплет (виж текста на песента) представлява началото на пътя на кораба, обозначен с права линия. Вторият куплет съответства на свещения символ, съставен от сложна крива в средата на траекторията. И третият куплет има връзка с края, който също е права линия. 

       Относно духовното познание, траекторията на свещения символ на логото "dp" кореспондира на частите на песента. Причината е, че сюжетът на творбата има отношение не само към съдбата на група Дийп Пърпъл, а към стечението на живота на всеки отделен човек изобщо. Всички пълноценни хора, които са успели да формират адекватна ценностна система и правилен мироглед, действително минават през 3 основни етапа на съществуване. 

     В първия етап, като младеж, човек често се изкушава от страсти и грешки на младостта, заради недостиг на житейски опит. В песента това обстоятелство е отразено чрез думите: "...изкушавайки ме с насладата, която пренесе." Затова не е трудно неопитен младеж да бъде притеглен от злото: "И тогава дяволът взе ръката ми и каза: Ела с мен!" На тази първа част от човешкото житие, казахме, че съответства права траектория. Тогава животът е по-праволинеен, младият човек е склонен по-инертно да следва случващото се, без да се противопоставя особено. 

     Интересен като траектория и житейско послание е свещеният символ (фиг.2), който отбелязахме, че съвпада със средната част на текста. Символът олицетворява изпитание свише, което рано или късно получават всички хора, стремящи се към добродетелност. Именно изпитанията в живота са най-подходящите условия за пробуждане на човешкото съзнание или за повишаване нивото на свръхосъзнатост при вече пробудените души. Условията на трудности и страдания са благоприятни, защото те най-силно подтикват хората да се ориентират към духовен и високо морален живот. 

     В текста на "Неочакваното", моментът непосредствено преди духовно пробуждане е илюстриран чрез строфите: 

"Там аз сънувах, докато съм буден,

достигайки нещо в небето,

но неспособен да контролирам това трепетно чувство."

     След като човек вече се е пробудил за стойността на духовната реалност, той се стреми към безгрешност, а ако въпреки волята си допусне грешка - съжалява, щом я осъзнае. Ето защо в песента умело е подбрана строфата: "Всичко, което искам е да можех да сгреша неволно." Цитираната строфа намеква, че само будният дух се стреми към съвършенство. 

    Озадачаващо в средната част на текста е следното обстоятелство: защо отново дявол се свързва с човешката съдба, когато бдителността на човека  трябва да се изостри, понеже "нещо би могъл" да види. 

    Аз си обяснявам тази специфика в идеята на сюжета, с факта, че човек става по-добър и повече се пробужда, когато е подложен на изпитания. Щастливите хора обикновено се радват на своето щастие, дори приспиват бдителността си, понеже живеят леко и без сътресения. 

    Човешките добродетели се изпитват и каляват посредством болка и тъга, затова злите сили са тези, които задействат душата да се пробуди. Ето защо дяволът има привилегията да повдигне тъмната завеса на духовна слепота с недомлъвките: "Нещо би могъл да видиш."

    Вече стана ясно, че умение да виждат със силата на своето съзнание, притежават пробудените в духовен аспект хора. 

     Също уточнихме, че на втория куплет от песента съответства символът на логото "dp", изобразен като сложна траектория на кораба с музикантите от Дийп Пърпъл.    Действително животът на всеки простосмъртен се усложнява, ако е съпътстван от трудности и страдания. За да се оцелее, трябва да се търсят начини за преодоляване на проблемите. Ако човек търси изход, като следва волята Божия и нравствените принципи (и не поставя като приоритет лични прищевки), той преодолява моралната деградация и постига в собственото си битие максимата "каквото долу, това и горе". Причината е, че сам със своето благородно поведение, той си създава допълнителни добри условия, които му се дават свише като житейски ситуации и го подпомагат да води божествен живот тук в земните условия. Тогава двата кръга в изображението на свещения символ (фиг.1) се уравновесяват, понеже земния живот на мъдрия човек се отъждествява с духовния живот в Рая. На Земята този човек постига Небесния Рай. 

    Пак отбелязвам, че в сложно съставената крива на логото "dp", освен два балансирани кръга - на земния и на небесния живот, имаме критична отсечка между две точки. (фиг.8) Тази отсечка схващам като необходимо изпитание, което Бог праща на хората. Нейните две точки са състояния на радост и тъга. Чрез  критичната отсечка се проверява дали добрата част от човечеството може да преодолее изпитанието и да превърне земния си живот в божестен. Тези, които постигнат божествения живот, наново се раждат в духа, а останалите продължават да живеят живота в плътта. При живеещите по Бога, двата кръга - на земен и божествен живот не само постигат баланс, а дори се сливат един в друг. Получава се, така нареченият в езотеричното познание, единен кръг на единната нула. Земни човеци, постигнали божествен живот в единния кръг на единната нула са посветените, адептите, мировите учители на човечеството, светците и всички мъдри и истинни хора, служещи на светлината. Обикновено те носят силен импулс да допринасят за благото на цялото човечество. Всички останали са обикновени простосмъртни, които живеят, за да допринасят за личното си благополучие и удоволствие предимно в материята, защото я схващат като цялото битие. Те често деградират в илюзорно съществуване, защото на практика Айнщайн доказа, че материя няма, а има различна степен на кондензирана енергия в природата, която нашите груби физически сетива възприемат като твърдина. За да може читателят да си изясни по-подробно отношението на нулата (като мистерия) спрямо човешкия живот, нека да прочете Точка 6 от настоящото изследване. 

     Стигаме до последната трета част от текста на "Неочакваното". Казахме, че на третия куплет отново съответства правата траектория в пътя на кораба и в свещения символ на логото. В третата част от песента лирическият герой е вече пробуден и осъзнат. Но той все още има колебания в себе си по кой път да поеме - на доброто ли, защото е правилния или на злото, защото е лесния. За героя, този момент е съпроводен от страх, поради извършени в миналото и вероятни за бъдещето прегрешения. Затова, смея да твърдя, че любовта към Бога, се предхожда от страха към Бога. Човек дори вече да е устремен към светлината, все още изпитва страх от Божия гняв, защото тепърва в своите благородни намерения и прояви, ще долавя и осмисля милостта и благодатта Божии. Ето защо, намирам за уместни строфите: "И затъмнението беше някъде от другата страна, но аз бях от страната на страха." Героят е преодолял тъмнината и злото, но все още му предстои да се избави от собствения си страх. 

     След това, милостта свише се проявява, като изпраща на героя от песента светъл ангел. Той отнема страха и насочва човека в правилна посока. "И тогава един ангел пое ръката ми и рече: "Ела с Мен!"

      Наистина, когато човек е в сложна житейска ситуация и проблемът в собствената съдба е "невъзможен за разплитане", за миг от Бога идва помощно решение и като че ли тази беда сама се разрешава. 

      Третата част от песента е отново права линия, защото  в нея се разказва как на помощ идва мъдро същество от Небесата, което в миг решава житейската задача. Ангелът с лекота пренася страдащия върху плещите си през съдбоносните изпитания. Вероятно след случилото се приключение, лирическият герой отново е готов да продължи спокойно живота си.

    След като разгледахме цялостно текста на песента "Неочакваното", мисля да обърна по-специално внимание на някои строфи в него. Те са особени с това, че съдържат силен намек за нещо, без да дават точна информаци.

      В първия куплет текстът започва със строфите: 

"Не беше съвсем заради проклятието на Тутанкамон

или смъртната целувка на Юда в нощта,..."

     Нека първо да изясним какво представлява "проклятието на Тутанкамон". Историята за това проклятие започва след 1922 г., когато е отворен храмът на Тутанкамон. Твърди се, че причина за проклятието е информация, записана в стенописите на храма. След отварянето му, започва скоропостижна масова смърт за учени и работници, които са се занимавали с този обект. (изт.3)

     За целувката, с която Юда предава Христос, сме чували всички. Затова не е нужно разяснение. 

       Относно въпроса: "Защо песента започва с тези строфи?", можем да отговорим, че разковничето се намира във фразата: "не беше съвсем заради". Тези думи, макар да не звучат особено конкретно, имат ярък подтекст. Според мен те целят да кажат, че всичко, което се случва в живота на хората не е заради по-раншни случки, събития, обстоятелства, хора от миналото на света и не е заради това, че всички те са подействали решаващо за настоящите събития в днешно време. А съществува един промисъл свише, който направлява съдбите на всички нас, направлява и събитията в световен мащаб. Окултистите го наричат Божествен план. Този план на Бога е изначален, непроменлив. Независимо от желанията и намеренията  на хората, този план диктува условията и обстоятелствата на световната сцена. Той винаги се осъществява, защото е пряко въплъщение на волята Божия. А тя е неотменна и неизменна. 

    С тази информация, намекната в първите строфи на песента, текстописецът иска да ни каже, че за всеки, Бог е определил точен план, конкретен жизнен път, който трябва да бъде извървян. Иначе човек се спъва в развитието си. Той може прераждания наред да се лута по собствени пътечки, да мисли, че живота му се определя от куп случайни и хаотични обстоятелства или че зависи изцяло от него как ще си устрои съдбата, да отрича съществуването на висша сила в света. Но рано или късно, в някое поредно прераждане, всеки започва да схваща, че животът не е зависим от произволни събития и постъпки на други хора, живели преди него. Тогава човек спира да се противопоставя на силата на провидението и на волята свише, придобива търпение и смирение пред волята на Бога, развива добродетелите си и започва да служи на светлината и истината в света по начина, по който Бог е определил индивидуално за него. 

      Друга строфа в текста на "Неочакваното", която ми направи особено впечатление е: "Никога не узнах какво се случи с моя кошмар." Наистина, когато съзнанието на човек още не е пробудено, той има усещането, че живее като в сън. И особено, ако животът му се струва тежък (понеже непробудените хора са по-лениви), на него този сън наяве, може да му заприлича на кошмар. 

      Озадачава ме мисълта защо лирическият герой "никога" не узнава какво се е случило с кошмара. Може би, когато човек се обърне към доброто, той не само се отказва от злото, той забравя всяко зло. Затова строфата "Никога не узнах какво се случи с моя кошмар.", аз тълкувам, освен като сън наяве, и като мисълта: "Завинаги забравих злото." 

     А следващата строфа: "Всичко потъмня в онзи...ден.", вероятно е моментът на най-гъст мрак, миг преди да се зазори. 

3. Послания във видеоклипа на песента.


image

снимка 3

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"

 

 

     В началото на клипа кораб, на който свири бандата Дийп Пърпъл пътешества в океана на полюса. Този кораб се направлява от фронтмена Иън Гилън. Той винаги е бил водещо представително лице на групата.

 

image

снимка 4

Иън Гилън


     Сезонът е зимен, а и на полюсите не би могъл да бъде друг. Зимата не е само символ на умиращата природа. Този сезон се свързва още с чистота, заради белотата си; с импулс за ново начало; за съживяване на природата и предстоящо плодородие. Естествено зимните условия, в които се намира корабът, са трудни за придвижване - той плава в леда. Но членовете на рок групата са упорити и готови да изминат предстоящата дестинация, независимо от студа и поледицата. Бавно, но сигурно корабът се движи по своя път. Роджър Глоувър е на борда и следи пътя с далекоглед. Зад гърба му вляво се намира Книгата на Талиесин. Зрителят на клипа се пита: "Каква е тази книга?" Това е свещен средновековен ръкописен текст, който съдържа поезия. Най-ранните стихове са от X век. А Талиесин е името на поета. (изт.4)

     Кадърът с Талиесин във видеото подсказва, че групата се вдъхновява и създава творчеството си, като черпи идеи от древни източници на познанието. 

    После пред далекогледа на Глоувър се появява огромен айсберг, върху който е изсечен барелеф с образите на музикантите в групата. 

 

image

снимка 5

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"

 

Това е препратка към албума "Ин Рок" на Дийп Пърпъл, чиято обложка е с подобен барелеф. Но за мен има и друго, по-дълбоко значение, че когато човек добие широка популярност, той трябва да внимава да не се превърне в идол за масите в стремежа да запази славата. Тогава той е склонен да пренебрегва или да поставя на втори план качественото изкуство, което създава. В подобна ситуация талантът може да се окаже клопка, в която човек страда от свръх его и мания за величие, "тъпче" на едно място и не може да се развива като творец. Славата е капан на суетността, която като айсберг може да помете кораба извън неговата благоприятна съдба.

    След това в небето се появява огнено кълбо като комета. Тя запалва огън върху леда. Според мен тази визуална метафора има отношение към два от големите хитове на групата - "Fireball", който се превежда като "Огнено кълбо" и "Smoke on the Water" с превод "Дим над водата". Същевременно в текста на песента се изпълнява средния куплет, според който: 

"Там аз сънувах, докато съм буден,

достигайки нещо в небето."

     При наличие вече на известно кариерно развитие, група Дийп Пърпъл започва да се обнадеждава. В клипа ледът под кораба се пропуква и започва плаване по вода, което много улеснява придвижването. Изпод пропукания лед излитат розови балончета. Сигурно всичи в групата са добили увереност и са сложили "розовите очила" по отношение на предстоящото бъдеще. 

     Изведнъж хоризонтът притъмнява, появяват се гръм и мълнии. Музиката на песента илюстрира случващото се като става по-експресивна, с по-силно хард рок звучене, макар че запазва своята мелодичност. В небето настъпва буря. Бушуват гръмотевици. Зрителят обаче вижда, че нищо от ужасяващия пейзаж не е в състояние да навреди на спокойно плаващия кораб. Сякаш необикновена сила бди над него. Вероятно това е визуалното представяне на кошмара, за който в текста на песента се казва: 

"Никога не узнах какво се случи с моя кошмар. 

Всичко потъмня в онзи августовски ден."

   Странно е също, че в текста става въпрос за август месец през лятото, а клипът ни показва зимен пейзаж на полюса. Може би това е част от манпулациите на подсъзнателно ниво, които ще срещнем и по-нататък в клипа. Фактически, на Северния полюс и през август обстановката е студ, сняг и поледица. 

    Въпреки разразилата се буря, музикантите на кораба са мобилизирани и несмутими. Те проявяват твърдост и остават силно концентрирани в изпълнението на своята музика, а корабът продължава да пътува. 

    От бурята светлината от свещи в каютата изгасва. В същия момент, на небето се появява пегас, обвит в торнадо. (сн.6)

 

image

снимка 6

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"


      За уточнение - "пегас" е "митичен крилат кон", който доставя гръм и мълнии за Зевс. Самата дума "пегас" означава "извор". Крилатият кон се свързва още "с култа и планината на музите, затова след древността става символ на поетическо вдъхновение". (изт.5)

     Появата на пегас с торнадо в клипа и информацията, която пояснява неговото значение, ме навеждат на мисълта, че група Дийп Пърпъл, черпи своето вдъхновение, най-вече от бурите и сблъсъците в живота; трудностите са най-голямата муза в живота на тази рок банда. Тя твори с размах, но не заради безоблачното си съществуване. Светлината и озарението в идеите идват от преживени неуредици и сътресения, с които музикантите са принудени да си опонират в тяхната съдба. 

    Тази особеност в биографията на Дийп Пърпъл, не е изключение, валидно само за тази група. Всички творци, създаващи изкуство, което скандализира времето, в което живеем, имат сходна съдба. Но просветленото съзнание не може да се затъмни от злото. Такова съзнание черпи сили и се вдъхновява от успешно преодолените препятствия по пътя. То не роптае, а приема трудните моменти, защото те са дар, благодарение на който душата се калява в издръжливост и добротворство. Посветените таланти са светлина сами за себе си. Затова в най-трудните моменти, те създават най-хубавите песни. Ролята на пегас в торнадо е роля на висш вдъхновител за Дийп Пърпъл. 

      Докато торнадото вилнее над кораба, но не може да го порази, нито да спре свиренето на музикантите, прозорецът в каютата на Гилън светва. Той е успял пак да запали свещите. 

     За кратко в кадър се появява чаша, върху която има отпечатък от червило. Силната буря събаря чашата, но не се дава кадър, в който тя да се чупи. Озадачена съм за смисъла на кадъра с чашата. Не мисля, че идеята е свързана с конкретна жена. Според мен тази чаша символизира граал. Но не граалът в най-общ смисъл, а онази част от неговото значение, която е свързана с женската енергия. Можем да разсъждаваме и по-практично: граалът като символ на женствеността и муза за част от песните на групата. Никой от група Дийп Пърпъл не е бил погубен от женската енергия, а само вдъхновяван от нея, затова чашата пада, но не виждаме тя да се чупи. 

     В езотеричен смисъл, тази падаща чаша, може да се свърже с падението на жената в райската градина, принизената женска енергия, унизената и омаловажена женственост при налагането на патриархата, подценяването ролята на жената и експлоатирането ѝ в съвременното общество. Всичко това рефлектира като деградиращо и изопачено отношение спряко любовта. Като качество на женската енергия, любовта често ни се представя като наивно, безполезно чувство в душата, което само разстройва "желязната" логика на здравия разум (понеже умът е привилегия на мъжкото начало).

     В края на динамичния музикален мотив с хард звучене, на фона на притъмнялото небе, се появява вариант на логото на Дийп Пърпъл - с дракони. (сн.7) Върху него също може да се разсъждава обстойно, но аз само ще маркирам основни неща, за да не се отдалечавам прекалено от темата на настоящото есе. 

 

image

снимка 7

вариант на логото на група "Дийп Пърпъл" с дракони


    В този вариант, логото "dp" е съчетано с два спираловидно завити един в друг дракони. Драконите въплъщават аристократичните династии по света. Аристокрацията съдържа чистото ДНК на народите, защото има чист рептилски (змийски) ген, без маймунски гени с каквито е обременено обикновеното население. Заради змийския си ген, кръвта на аристокрацията е богата на цинк и той създава синьо-лилав оттенък - "синя" кръв. Чистото ДНК на всеки народ се пази и предава от висшата аристокрация. Но каква е причината Дийп Пърпъл да се обвързват толкова с аристократизма, за мен остава загадка. Вероятно има връзка с възвишените идеи в тайното знание, които групата ползва в творчеството си. А главен пазител на тези идеи са просветените и посветени висши аристократи. Възможно е между членовете на групата да има такива с аристократично потекло, но за мен това е малко вероятно. 

    Защо ли драконите в логото са два? Според окултната наука, с числото 2 се бележи женското начало. Две също е число на дуалността и дуалистичните духовни учения, които разглеждат света в неговите противоположности: добро - зло, светлина - тъмнина... Дълбоко виолетов е цветът на водата в най-дълбоките места на океана. И това може да е метафора на задълбоченото познание и символизма в творчеството на бандата. А нейното име в превод означава "Дълбоко виолетово". 

      След като логото на групата с драконите се появява, тези дракони със своята огнена паст прогонват злата буря. Само в един миг тя изчезва и се появява северното сияние, характерно за полюсите на Земята. Динамичният хард рок мотив, подкрепен с вируозното соло на китариста Стив Морс, се сменя с много нежен, успокояващ музикален фрагмент с космическо звучене. Постига се красив ефект от съчетанието между тази космическа музика и багрите на северното сияние. Този красив и романтичен момент в песента има за цел да ни подскаже, че след всяка победа над злото, има момент на особено усещане за удовлетвореност и блага радост. Може би подобни обстоятелства не само в живота на артистите, но и в живота на обикновения народ, осмислят съществуването, карат хората да се чувстват пълноценни и им даряват щастие. 

     По време на звучащата нежна мелодия се пее "Ела с мен!". 

     Изведнъж, като чрез магия, корабът бива заменен с кучешки впряг. Този впряг се направлява от ангел в женски пол. Като по чудо кучешкият впряг, превозващ музикантите от безначалното начало се оказва в безкрайния край и траекторията от сложно съставена крива е преодоляна, без да е нужно да бъде измината. Това се случва във времетраенето 4:16-4:18 от видеоклипа на песента "Неочакваното". 

     Какво е посланието, което искат да ни внушат чрез тази "магия"? Трудностите, които всички преживяваме са имагинерни величини. Те са плод на нашето субективно мислене и не бива да ни отклоняват от пътя на духовното ни развитие. Свише на нас ни се дават нужните условия, които да събудят у нас порив да правим добро и да развием нашите добродетели. Поради ограничеността на човешкото мислене, ние приемаме тези благодатни условия, създадени в полза на духовната ни еволюция като мъчнотии, страдания, проблеми, сложни ситуации, лоши врагове. Всички тези негативни неща са илюзия на нашето въображение, зад която стои волята на Бог; Той ни подтиква да бъдем дейни в полза на истината и да станем по-добри хора. Бог винаги намира начин да ни провокира да вървим напред в правилната за нас житейска посока. Границата между добро и зло съществува само в нашето съзнание, защото тези две сили се ползват от единен Бог. Когато Той не може да ни накара да се развиваме в добри условия, прибягва до неблагоприятни и трудни ситуации, защото само те могат да ни смирят, за да изпълняваме волята Му.

     Интересен е въпросът, защо ангелът, който направлява кучешкия впряг за превозването на музикантите, е жена. Мисля, че тази особеност е свързана със съзидателната сила на възраждащата се женска енергия в зазоряването на новата епоха на светлина и просвета. Мировите Учители на планетата казват за тази епоха, че в нея ще се установи матриархат, но не като надмощие на жената над мъжа, а като баланс в енергиите между мъжкото и женското начало; ще бъдат компенсирани всички липси, породени от прекаляването с патриархалните ценности и принизяването ролята на жената в обществото на старата епоха. 

     Но да се върнем към песента. Продължава космическото звучене на нежния музикален фрагмент. То внася у слушателя усещане за вечност и безпределност. В същия момент ангелът жена отвежда група Дийп Пърпъл пред ледена планина. 

 

image

снимка 8

музикантите от Дийп Пърпъл пред ледената планина

 

        В тази планина се появява врата. Над вратата има семпла арка като символ на чистото непорочно женско начало. Двама от членовете на групата влизат през вратата. Пред тях се появява пророк, който си служи със стъклено кълбо. Мисля, че тези двама са Дон Еъри (пианист) и Роджър Глоувър (бас китара), но не съм убедена. А дали ангелът в женски образ и магът със стъклената топка не са различни превъплъщения на едно и също лице?

       Моето мнение относно тези кадри е следното: всички музиканти в групата са посветени. Но двама от тях са с висше посвещение от най-висока степен, наречена висш маг. Сигурно става въпрос за членове от тайния Орден на Сион, който е водещото тайно общество в света днес. Предполагам, че тези посветени са илюминати. Илюминатството в наши дни е надстройка на масонството. А кадрите във видеото подсказват, че двамата посветени са част от тайните кръгове, а едновременно с това са и част от Дийп Пърпъл. Тоест двете дейности при тях двамата са взаимодопълващи се. Мисля, че с дейността си в ордена на тайното знание, те двамата изключително много допринасят за прозорливостта в идеите и цялото творчество на бандата. 

       След тези кадри, видеото продължава със спокойно плаване на кораба и неговите "пътници" в желаната дестинация. Двамата посветени са на палубата и наблюдават пътя през далекогледите си. Възможно е наблюдението с далекоглед в случая, да символизира идеята, че ние не сме свикнали да възприемаме света през собствените си очи, а сме приучени винаги да ползваме като протези - далекогледи, медии, стереотипи в обществото и т. н. Допълвам също, че този символ - гледане света през далекоглед, е запазена марка на илюминати. 

     В следващ кадър посветеният Роджър Глоувър вижда през далекогледа си плувец по бански, който се гмурва в ледените води, като скача от ръба на айсберг. Тази информация е възприемчива за зрението и подсъзнанието, защото имаме плувец, място от което да скочи и дълбока вода. Но съзнанието ни реагира отрицателно на тази информация, защото започва да мисли и си спомня допълнително, заучено преди знание, което се противопоставя на видяното. Климатът на полюса е убийствено студен и плувецът няма как да оживее по бански, особено ако се гмурне в Ледовития океан. 

    Според мен тази част от клипа е "закачка" от страна на групата. Целта е на емпирично равнище да ни покажат, че голяма част от нашето мислене и съзнателност са формирани не от самите нас, а от външни източници като образователна система, медии, литература, религия... Всички тези източници работят в полза на обществената система, но тя не е създадена за полза на човека, а за да го зароби. Затова тези източници предимно ни насаждат и манипулират какво и как да мислим. Те не изграждат у нас умения за разсъждаване и правилен изказ, а чрез пропаганда ни налагат готови разсъждения и шаблонни изрази от речта. 

     Следва "закачка" от групата в лицето на другия посветен - Дон Еъри. През своя далекоглед, той наблюдава прилично облечен джентълмен, който стои на брега и се оглежда във водите на океана. Интересното в този кадър е, че реалният човек е деформиран - вълнообразен, а неговото отражение във водата има правилна форма и не е изкривено от вълнообразната повърхност. Тази "закачка" ни показва, че хората във физическия свят са склонни да схващат материалното като реално, а духовното - като илюзорно отражение на материалната реалност. Истината обаче е съвсем противоположна, понеже съществува духовна реалност и материалният свят е нейно илюзорно отражение, което ние трябва да виждаме с грубите си физически сетива, за да добием представа за истинските неща в духовния свят. В кадъра на видеото, изкривеният образ символизира изопаченото до примитивизъм човешко съзнание на хората с материални интереси, за които нравствеността не е ценност, а фантазия за наивници. Подобни хора изопачават законите, които действат във Вселената, защото грубо ги нарушават, понеже не само че не ги познават, а дори отричат съществуването им.

       Пътуващият кораб на рок група Дийп Пърпъл е устремен към хоризонта. На кораба е изписана годината на създаване на групата 1968. Краят на бандата не е известен, затова е означен с 19?! В поредния кадър звездите на небето изписват "?!", защото краят на всеки и всичко се предопределя от звездите и техните съзвездия. Никой не знае, кога ще настъпи неговия край, само провидението добре помни това.

       В края на видеоклипа група Дийп Пърпъл продължава своя път към хоризонта на изгряващ нов ден. 

       В коментар под видеоклипа на песента "Неочакваното" открих публикация, която показва всеки кадър от видеото на кой албум от творческия път на група Дийп Пърпъл отговаря. Мисля, че тази информация е интригуваща. Затова я цитирам:

"Albums references:

 

- 0:42 Mandrake Root/Shades of Deep Purple - 0:46 The Book Of Taliesyn - 1:13 In Rock - 1:24 Fireball (It also makes reference as it"s Gillan who"s looking at it because he stated that it"s his favorite album) - 1:37 Smoke On The Water/Machine Head - 1:48 Who Do We Think We Are - 2:07 Burn - 2:52 Stormbringer (I got goosebumps here lol) - 3:25 Come Taste The Band - 3:36 Perfect Strangers/The Battle Rages On - 3:59 I don"t have a clue of who"s this girl. (EDIT: She"s Anya, the Spirit of Freedom. Clearly a reference about Blackmore"s departure) - 4:31 The House Of Blue Light - 4:37 Slaves & Masters - 4:58 Purpendicular - 5:01 Abandon - 5:07 Bananas - 5:09 Rapture of the Deep - 5:19 Now What?! - 5:50 inFinite"

 

4. Послания в музиката на песента. 

       В експозицията на музикалната композиция на песента "Неочакваното" се прокрадват тонове на загадъчност, трагичност и мистериозност в синхрон. Въвежда се соло китарата. Нейното звучене е подкрепено от умерената ритмичност на ударни инструменти. С навлизането на ударните, започва изпяването на първия куплет от текста. Китаристът Стив Морс е заел водеща позиция, високо до мачтата на кораба и от там изпълнява своето соло. (сн.9)

 

image

снимка 9

Стив Морс в изпълнение на соло китара

     Всъщност не само в музиката на тази песен, а в цялото творчество на група "Дийп Пърпъл", солата на китаристите винаги са били водещи, дори емблематични за идейността на композициите. 

      След изпяването на втория куплет, музикалният ритъм се учестява и става експресивен. Започва динамичен хард рок фрагмент с много интензивни ударни. Навлиза вариативна динамична втвърдена музикална част, която е мелодично аранжирана. Тази красива мелодия изцяло е заслуга на Стив Морс. 

    След по-хард мотива, вече казахме по-горе, настъпва "отрезвяващ" момент с много нежна, дори романтична музика. Аз я определям като космическа, защото като я слушам, добивам представа за нещо възвишено, благодатно, прекрасно, хармонично. Това звучене ме зарежда с ведрост, радост, бодрост. То силно контрастира на предходния хард рок фрагмент, колкото и мелодичен да е той.

      Започва лирично изпълнение на пиано, а на фона му, много мелодично, с по-голяма трайност на такта се разпява фразата "Ела с мен!" В същия момент, във видеото, ангелът махва с ръка, за да направлява кучешкия впряг с музикантите. Нежната романтична част от музиката попада непосредствено преди изпяването на третия куплет от текста. Точно тогава се осъществява духовната трансформация, при която обикновения човек окончателно се обръща към доброто, напълно е пробудил съзнанието си и добива силен импулс да следва светлината. Непосредствено с изпълнението на този куплет, започва повторение на музиката, която звучи в началото на песента. Когато обаче мелодията и аранжиментът стигнат до втвърдения хард рок фрагмент, прозвучават само интензивните ударни инструменти и песента свършва. 

      Според мен еднаквото звучене на началото и края на музиката в "Неочакваното", отговаря на еднаквите прави линии в началото и края на пътя на кораба. А средният музикален мотив е доста вариативен, с импровизации, които съответстват на сложната крива на логото "dp". (фиг.1)

5. Послания в името на песента и името на албума.

      Тази песен на рок група Дийп Пърпъл е озаглавена "The Surprising" ("Неочакваното"). Думата "surprising" е производна на друга англоезична дума - "surprise" ("изненада"). Затова "The Surprising" може да се превежда като "неочакваното", "изненадващото". Според мен също изборът на това заглавие е намек, че в началото на кариерата си, групата не е очаквала да постигне толкова голям и мащабен успех в световен план. 

     Но името "Неочакваното" е свързано и със съдбата на обикновените хора. Причината е, че всеки човешки живот протича индивидуално и уникално, понеже е изпълнен с множество неочаквани събития. 

      Албумът, от който е песента "Неочакваното", се казва "inFinite" ("инФънит"). Интерес представлява начинът на записване на думата - заглавната буква е малка, а третата по ред буква е главна. По принцип "infinite" означава "безкраен", "безграничен", "безкрайност", "Космос". Но аз съм на мнение, че главната буква "F" по средата на думата, има роля да раздели думата на две образуващи я по-малки думи. Получава се "in finite" или преведено на наш език "на края", "в края". Появява се възможност за противоречива и парадоксална интерпретация на смисъла: "На края на безкрайността." И действително в свещения символ на логото "dp", безкрайната траектория (фиг.4) е заменена от свещен символ (фиг.1), който включва и цикличност. Затова началото и края на този символ са условни и безгранични. 

6. Нулата като мистерия. Някои тайни за числата.

      Тази точка от есето почти изцяло съдържа цитирани чужди мисли. Но реших да я включа като заключителна по отношение на разглежданата тема, защото допълва и пояснява информацията и моите разсъждения в предходните точки в изследването на песента "Неочакваното". Всички цитирани пасажи от тази точка са взети от интервюто "Тайната на числата" с Елеазар Хараш. (изт.2)


"Числата са преди буквите. Някога Бог е нямал име, а число - Първият." (3:06-3:12)


"Нулата превъзхожда числата.Това е Абсолютът - нечислото. Той не може да се побере никъде. Ограничава се, става единица - Абсолютът става Бог. Нулата превъзхожда числата, Единицата ги ръководи..., двойката ги обучава." (3:17-3:38)

     Относно този цитат, да си припомним цифрата на осмицата и знака за безкрайност. Казахме, че това са 2 окръжности - едната представлява физическия свят, а другата - духовния. Когато тези 2 окръжности се балансират, те се сливат в една и неединната нула се превръща в единна нула - 1 окръжност. При тази единствена окръжност, постигаща единната нула, земният живот се е трансформирал в божествен живот. Постигаме живота на Абсолюта или абсолютната пълнота. Затова хората, които следват божествения живот, усещат едно разширение, заради неограничеността на Абсолюта. Те са в единната нула и се чувстват напълно цялостни и удовлетворени.


"Който е в единицата, има безсмъртни чувства. (Казахме, че това е любовта.) Нулата превъзхожда безсмъртието, превъзхожда тайната на живота, превъзхожда единството, превъзхожда даже Истината. Нулата е нещо много. Тя осмисля всичко, но е извън." (3:58-4:14)

     Вероятно затова хората, които живеят божествено и са максимално приближени до Абсолюта, продължават да осмислят живота си като остават всред светските хора и не се изолират от случващото се в света. Но животът на тези посветени не е светски, а божествен и те не са от света, а извън него - от духовността са. 


Журналист: "Аз много пъти съм се възхищавал на това как съвременните учени се смущават от нулата, защото на практика нулата съдържа всички числа в себе си."

Хараш: "Обаче тя осмисля. Като застане зад единицата става 10 - пълнота. Тя дава смисъл. Превъзхожда началото, защото тя е безначална. Нулата превъзхожда всичко. Тя е над живота. И Учителя (Има предвид Петър Дънов.) казва: "Бог е началото, но преди Него е нулата - безначалието." Ние не познаваме Безпределния, даже и Той не ни познава, Той е толкова вглъбен в Себе си... Работа на Бога е да ни познава, негова част." И Учителя казва: "Нулата е нищото, неопределената реалност, а единицата е слизане, ограничение, проявяване и определя някаква реалност, която пак е несътворена." Бог е несътворен, а нулата е неведома. Това е разликата. Не се води с никого, надраства всичко, там е върховното съвършенство. Бог е единен, Бог е любов, а там говорим за съвършенство." (4:15-5:25) 

     С оглед на този цитат, добавям моите разсъждения: Нулата е пасив от безпределна енергия, която при ограничаването си (примерно в числото 1), се активира и проявява. Колкото по високо като числово множество е ограничението, толкова по-мащабно проявление наблюдаваме.  Ако я ограничим само до 1 - имаме точка. Но от тази точка можем да създадем всякаква фигура. Ако ограничим нулата до 4 - имаме точки, които образуват квадрат. Но от този квадрат не можем да построим всякаква фигура, а куб и производни на куба, защото имаме по-голямо ограничение. 


"Само Бог познава нулата и само Той може да влиза в тази мистерия. Христос и Сатана не могат да влизат в Абсолюта. Те могат да влизат в Бога и чрез Бога... "Безсмъртието произлиза от единицата", казва Учителя. Тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Всички разумни същества се движат по права линия, съединяват се и образуват единицата - единството. Правата линия е Истината. Има и крива линия, която води в Истината, но само мъдрец може да върви по крива линия. Мъдрецът знае, той се движи с тайни намерения по друг път, той умее. Той знае законите, по които може да оправи кривата линия, да се освободи от слабостите. Мъдрецът може да излекува кривата линия." (5:40-6:34)

      Ако приемем ангелът (във видеоклипа на песента "Неочакваното") за мъдрец, то кадрите с времетраене (4:00-4:20), са подходящ пример, прекрасно онагледяващ този цитат.


"Числото е чудо. То смята, то движи, то планира, обяснява, направлява. Това е така, защото същества са станали числа." (6:44-6:52)


"Древността е родила числото 1 и с това е задвижила живота. Докато самата 0, самата древност - тя си остава отвъд живота. Тя не се ограничава, защото животът е ограничение. Нулата е велика нероденост. Тя е преди всичко, тя е преди алфа и омега. Там няма начало. Но ако реши, тя може да постави начало, но тя пак остава извън началото. Нулата не е число. Тя е състояние на нищото. И тук няма никакво зло, никакво добро. Тук не може да правиш добро. Тук е безпределност и истина." (7:17-7:50) 

     

"Ако ти си изгубил единицата, ти си изгубил истинското знание и това вече си е гибел." (8:32-8:36)

    Ако Бог е Едно, човек загубил единицата, е загубил Бога. Да загубиш единицата, също тълкувам да загубиш умението си да бъдеш единен както вътре в себе си, така и единен с другите хора при реализиране на някаква идея, тоест да не умееш да си продуктивен като част от цялото, сформирано от всички хора.


"Всички числа са произлезли от нечислото - нулата. Нулата е мистерия, никога не е число. Единицата е първото движение на нулата. Тя е слязла в древния хаос, да му предаде порядък, да го направи Космос и Вселена. Тук не участва нулата - тя е безпределност върховна. Нулата е скрита в единицата - част от нея и затова няма друг Бог освен Абсолюта." (10:24-10:49)

   Има се предвид, че Абсолютът (нулата) като се движи, се ограничава във времето и пространството и става Бог (единица). Бог е създал ред от хаоса. Макар че самият Той е несътворен, Той може да твори и е създал живите организми, Вселената и всичко в нея. Абсолютът присъства в Бога, скрит е в Него. Бог е част от Абсолюта.


"Учителя казва: "Числото 1 може да променя всички други числа, тоест всички други същества, ако се слее и влезе в тях." (13:34-13:42)

  Аз тълкувам, че Бог като Първият (като единица), може да променя всички свои творения, влизайки в тях и сливайки се с тях.


"Единицата или Първото число - Бог, е също нещо грандиозно, но тук тръгва вече произходът. Тук е началото на съществата, от тук е слязъл и потопът - могъщият поток на силата Божия. Тук е скрит интензивният огън на вулканите. Тук е скрита стихията на любовта, защото Бог е стихия в любовта. От тук, на пречистените е дадено да осъзнаят скритата сила на словото. Тук в Единицата е гласът, който управлява всички стихии. Те са произлезли от Него, те са ограничения. Тук е словото, което свети в себе си...докато в нулата сияе безмълвието. Всяко число е отделено от единицата, за  да може да се развива самостоятелно и да стане своето узряване, своята божественост. Единицата е връх. Това е постижение на чистото съзнание. Това е неизменният свят на човека, подвига на човека...андрогина. Тук е цялостта. Когато нулата е слязла в единицата, случило се е великото движение. Неподвижността - тя е върховен покой и тя е скрита динамика. Изглежда на неподвижност, но това е толкова голяма динамика! Както човекът на покоя - ти можеш да мислиш, че той е в дълбок покой, а той има покой, защото има тайна динамика, с която може да се справи с всичко. Той е стихия. Затова е в покой, защото това е нещо овладяно. Такова нещо е неподвижността...Когато единицата се завръща в нулата, в мистерията си, тук тя вече е съсвършеното число, което е без движение - великата неподвижност. Нулата става неподвижна. (17:57-19:55)

      И този цитат можем да онагледим с пример от видеото на песента "Неочакваното". Нека зрителят си спомни всички кадри с разразилата се буря. В този момент всички музиканти на кораба са дълбоко вглъбени в изпълнението на своята музика. Те свирят съвсем спокойни и не обръщат никакво внимание на гръмотевиците и мълниите. Не са ли постигнали пълно овладяване на собствената си съдба, останали единни в своята цялост, недосегаеми за всички трудности и изпитания. А не е ли рок група Дийп Пърпъл стихия, способна да устои пред всички предизвикателства на своето време?


Използвани източници:

1. Везнева, М. Потопът е нужен преход от 5-а към 6-а раса, интервю на "Портал 12"

https://www.youtube.com/watch?v=RbGDFoO4xsk&t=1578s

2. Хараш, Ел. Тайната на числата, интервю на "Портал 12"

https://www.youtube.com/watch?v=AGDWMEpjuUw&t=1206s

3. Проклятието на Тутанкамон, Съновник.бг, сайт

4. Книга Талиесина, Википедия (рус.)

5. Пегас, Уикипедия

Всички снимки и фиг. 6 са от Инернет.

Фигури 1-5, 7, 8 са лични. 

 

Категория: Музика
Прочетен: 1377 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.10.2022 11:58
02.02.2018 16:18 - Баба Марта
Румена жена

с устнички засмени

бърза през селца

и през градове големи.


Всякъде където мине

със вълшебни нежни пръсти

всичко тягостно и мрачно

в цветно благо тя превръща:


чѝсти с бялото кокиче,

стопля с багрите на минзухара,

всичките градинки разцъфтява –

в свежест целите позеленява.


С топъл вятърко заръки праща –

пак да се завърнат птиците,

в родните простори да политнат

с песни да наливат утрото.


А гнездата, построени лани

с трепет чакат лястовици, щъркели -

весел дом да сторят нов,

с радост челяд да отгледат.


Шета неуморно Баба Марта,

гръб превива под торбица пъстра,

пълна с мартеници плетени,

в бяло и червено везани.


Трябва всичките дечица

да дари с конче вълшебно -

да са здрави в ранна пролет

и през цялата година.


Категория: Поезия
Прочетен: 737 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 08.05.2021 03:49
апликация, авторска техника
изцяло ръчна изработка


image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1111 Коментари: 0 Гласове: 1
 Поздравителна картичка и книгоразделител

image

image


image
Категория: Изкуство
Прочетен: 471 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.01.2021 21:11
Сувенирен комплект - поздравителна картичка и книгоразделител, апликация от стилизирани и симетрични изображения, авторска техника, изцяло ръчна изработка

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове: 0
Декоративно пано (миниатюра) с 3D стилизация.
Размер на стилизацията: 20 x 13,5 / Размер на паното: 29 x 37
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка

image


imageimageimageimageimageimage
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.01.2021 21:29
Кликнете върху изображението, за да видите цялата снимка.


image

Категория: Изкуство
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.01.2021 21:30
Поздравителна картичка, миниатюра
апликация, авторска техника
ръчна изработка

image



Категория: Изкуство
Прочетен: 376 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.01.2021 21:33
Миниатюра, поздравителна картичка
стилизация, апликация, авторска техника
изцяло ръчна изработка
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 481 Коментари: 0 Гласове: 3
Поздравителна картичка, миниатюра
апикация, стилизализация, авторска техника
изцяло ръчна изработка

image

image


imageimageimage

imageimage
Категория: Изкуство
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.01.2021 21:47
<<  <  7 8 9 10 11 12 13 14 15  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237661
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031