Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: изкуство, философия, езотерика, религия
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство
Прочетен: 31961 Постинги: 144 Коментари: 30
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 "Душата е сътворена по много специален начин

чрез Слово на Бога и сгъстени слънчеви лъчи.

В душата има нещо, което се равнява

на сто милиона слънца."

Елеазар Хараш



image

Учителя, худ. Лили Димкова

 

     Изследването, което предстои е свързано с една "нашумяла"  догма днес, сред последователите на Учителя Петър Дънов. Някои от тях я приемат, други я отхвърлят, а има и такива, които я "заобикалят", назовавайки Беинса Дуно с простичкото определение "Учителя". Подобно отношение от привържениците на Школата не преодолява нито самата догма, нито появилите се противоречия, които тя поражда, между просветлени и посветени в Учението. 

   Става въпрос за често срещана ситуация в последно време, в която поддръжници на Беинса Дуно и Неговото Учение, (някои от тях и с академичен статут, "облягащи се" на своята академична компетентност) изтъкват, че не било правилно да наричаме Нашия Учител със светското Му име Петър Дънов, а трябвало да го назоваваме само с духовното му прозвище Беинса Дуно. Причината за това била, че след като духовният водач Беинса Дуно се вселил в тялото на Петър Дънов, то последният вече не съществувал, понеже неговите духовна и душевна същности, са напуснали това физическо тяло, което по-рано им е принадлежало. Тоест след Вселяването, организмът на Учителя се обитавал от новия дух Беинса Дуно, а Петър Дънов е само благороден "простосмъртен", който е отстъпил тялото си на по-висша душевност и се е отдръпнал в отвъдното. Също така по време на мисионерската дейност на Учителя, въплътена в Неговото тяло била духовната същност на Беинса Дуно, която вече не била Петър Дънов и нямала нищо общо с Него.

    Проблем е, че хора от академичните среди, се опитват да доказват тази своя "хипотеза" и да я утвърждават в "теза".


image

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)

 

    Те се позовават на спомен, свързан с Учителя. В този спомен, Учителя бил сред свои последователи и видял стар познат от родното си селище, който го нарекъл с малкото Му име "Петър". Тогава Беинса Дуно казал на последователите си, че не познава този съселянин, защото съселянинът е бил познат на Петър Дънов, но е непознат за Беинса Дуно. Затова човекът от родното място на Учителя се обръщал към Него с малкото Му име. Този човек не знаел, че обикновеният смъртен Петър Дънов се е превърнал в Учителя Беинса Дуно. 

    Аз цитирам горе описаното "доказателство" на "тезата" по памет от източника, на който се натъкнах преди време. Но не желая да цитирам самия източник, нито тази академична личност, която според мен, поради недостатъчна осведоменост, създава подобна "теза"", а в последствие я "доказва" и вероятно разчита на академическия си авторитет, за да бъде тезата "приета" от хората. 

   Предмет на настоящото есе не е да нападаме онези, които поради незнание са допуснали грешка и са създали догма, а да опровергаем догмата, за да не бъде считано Учението на Беинса Дуно за повърхностна секта. Целта на моя труд е да отхвърля чрез доказателства схващането, че Петър Дънов и Беинса Дуно не са едно и също лице, понеже след като висшата духовна същност Беинса Дуно се вселила в това тяло, нисшата същност Петър Дънов окончателно го напуснала. 

    В това отношение, вече имаме за пример християнството, което догмите превърнаха от вяра в религия, а ниският морал на свещенослужителите пороби християнската религия в Църковна институция. Днес виждаме, че Църквата с нищо не ползва вярващите в Христос и Неговото Учение. Затова не бива да допускаме създаването на догми в Учението на Учителя Петър Дънов. Нека имаме предвид, че то още не е успяло да се утвърди, разпространи и въздейства с пълните си потенциал и сила. 

 

image

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)

 

     Като начало да анализираме примера за съселянина на Дънов. Опитът да се докаже новопоявилата се "теза", се основава на факта, че самият Учител не помнел да е имал такъв съселянин. Причината е, че този човек бил познат на Петър Дънов, който вече не обитавал тялото си, а не на вселения на негово място Беинса Дуно. 

    Добре ни е известно, че Учителя умее да се изразява метафорично и алегорично. А дали не е възможно и в този случай Беинса Дуно да се е изразил символично, за да предаде специфичен смисъл на цялата ситуация. Сигурно Той е искал да подскаже на учениците си, че съществуването, което е водел като обикновен човек със светско име Петър Дънов, се е извисило в духовния живот на посвещаващ мисионер и Миров Учител с висок ранг и висше звание Беинса Дуно. Може би в този момент Учителя е имал предвид, че за човечеството от масите, (в това число и неговият съселянин) Той винаги ще се помни като обикновения човек Петър Дънов, който с нищо не се отличава от повечето хора. Защото хората с масово съзнание са непробудени души и нямат достъп до Божественото познание. Но духовно еволюиралият Петър Дънов, в качеството си на Мировия Учител Беинса Дуно, има задачата да остави на Земята за подготвените души, обновено и възстановено Христовото Учение. С една дума Учителя е имал предвид, че простосмъртните винаги ще помнят и познават човека Петър Дънов, а търсачите на Истината и желаещите да се просветлят ще се докосват до превъплъщението на личността Дънов в адепта Беинса Дуно -  Учител за цялото човечество.

 

image

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) със своята цигулка

 

      Мисля, че е наложително да прекратя моите разсъждения относно спомени за погрешно разбрана действителност в нечии източници на информация и да потърся реални доказателства за възможността по принцип да съществува подобна трансформация: една духовна същност да напусне физическото си тяло и на нейно място да се всели друга, от по-висока йерархия, и изцяло да я замести. И дали при тези обстоятелства, е възможно новите дух и душа да съжителстват успешно със старото физическо тяло, като го ползват за възвишени каузи.

     Понеже в своята специфика, Учението на Мировия Учител Дънов функционира като окултна школа прецених, че е логично да търся доказателство за моята теза, (че Петър Дънов и Беинса Дуно са един човек, завърнал се в своята божественост) като ползвам трудовете на окултистите и по-точно трактатите на основоположника на окултната медицина д-р Жерар Анкос Папюс. За съжаление, неговите изследвания не са преведени на български език. Частичен превод от тях присъства в окултните лекции на преводача на древни книги Мария Арабаджиева. Ето защо, реших да се обоснова чрез нейна лекция. Но целта ми не е да ползвам идеите и вижданията на Арабаджиева, които са предмет на изследването ѝ. Стремя се да употребя макар и частично направения от М. Арабаджиева конкретен превод на трудовете на д-р Папюс относно идеята за прераждането. Тази преведена информация на Жерар Анкос, служи за ориентир при какви обстоятелства и кога духът и душата на даден човек, могат да се въплътят или да напуснат физическото тяло на същия човек. 

 

image

Учителя П. Дънов в Рила

 

    Д-р Папюс твърди, че ""самата субстанция душа и божествен дух е еднаква за Вселената"". Но, ""когато влязат в материята като тела, те могат да се превърнат във всякакви разновидности..." (1, 19:07) (Виж 1 в използвани източници най-долу. 19:07 е кадърът, в който може да чуете този цитат.) 

   Според мен Жерар Анкос има предвид, че всички духовни и душевни същности са създадени от еднакъв изграждащ ги материал, но по отношение на качествените си характеристики тези субстанции са формирани конкретно и строго индивидуално. Това разбира се ясно проличава в многообразието при външния вид на най-материалното от 7-те тела на човека - физическото. Няма двама абсолютно еднакви индивида по характер, нрав и външност. Тази закономерност важи даже за еднояйчните близнаци - те носят макар и минимални отличителни белези. Затова, когато еднакво изградените субстанции на духа и душата се въплътят, те формират различни индивиди, а не колония от копия на един и същ образ. Физическото тяло е строго индивидуално за всеки човек, понеже е предназначено, както да осигурява пребиваването на духа и душата в гъстата материя, така и да онагледява (като огледало) личните същност и характристики на съответните душа и дух. Ето защо нашето физическо тяло е вид холограма, тоест холограмен образ на духа и душата, които го изпълват, оживяват и привеждат в движение. Нека читателят сам прецени дали е допустимо дадено физическо тяло, изградено по образ на носените от него дух и душа, да се отдели от тях и качествено да послужи по същия начин за образ на други дух и душа.

 

image

Учителя П. Дънов с последователи в Рила

 

      В лекцията на Арабаджиева (1), в кадър 22:51, се вижда схема, която изобразява следното становище на д-р Папюс: материята на физическото тяло, наречена "рупа" е центрирана в корема. Жизнената същност на душата - "жива", се намира в гърдите. Духът на физическото тяло - "линга шарира" обитава главата. (1, 22:51-24:00 е времетраенето между кадрите в лекцията, за което може да чуете цитирания текст.) Този цитат все още нищо не доказва от моята теза, но служи за пояснение на информацията, която следва. 

   Логично е да потърсим доказателство за това кога и как е възможно вселяване на духа и душата в човешкото тяло, като ползваме изводите на д-р Папюс за въплъщаване на духа и душата в ембриона при бременната жена. За целта, може да се ползва схемата в кадър 25:54 от лекцията. Според Жерар Анкос, "тялото на човека се формира като ембрион в тялото на майката". Малко преди да се роди, физическото тяло е абсолютно готово. Но "връзката със света се осъществява точно през корема на пъпната връв". Вече е създадено всичко от "жизнената сила" - "жива", тоест астралното му тяло. Както Папюс се изразява образно: "Апартаментите, в които ще обитава душата, вече са готови." Но са празни. (25:53-27:05) У мен възникват въпроси: Ако тялото на даден човек си смени душата, няма ли да се наложи да си изгради и ново астрално тяло? Дали е възможно старото астрално тяло да служи на друга душа с коренно различни качества от предходната? Или това е първият момент, в който се доказва, че конкретно физическо тяло е строго индивидуално изградено, за да послужи на точно определена душа, като я онагледи с холограмния си образ, съобразно личните ѝ качества и характеристики. 

    Според д-р Папюс, през деветте месеца като ембрион, човешкото тяло се подготвя "да приеме астралния принцип - душата и Божия принцип - духът". На дванадесетата седмица, "влиза в сила духовната същност на тялото". (25:53-27:05) Окултният лекар Жерар Анкос съобщава, че още в корема на майката, физическото тяло се подготвя за въплъщаването на душата и духа. А щом в дванадесетата седмица влиза в сила духовната същност на тялото, това означава, че тялото и неговата духовна същност са строго индивидуално обвързани в още в периода на бременността. Фактически, на физическо ниво, тялото изгражда нужната духовна същност, способна ефективно да послужи на духа и душата, на които им предстои да се въплътят в бъдещия човек. Тоест бременността е период на подготовка на ембриона за конкретни душа и дух, предварително определени за въплътяване в него след раждането. А според доктора, "ембрионът в момента на раждането му, не е истински човек. Не е дошла нито душата, нито духът." (27:18-27:25) 

 

image

Пентаграм на Учителя П. Дънов

 

 

image

Пентаграм на Учителя П. Дънов

(В Новата епоха на Водолея,

символът на пентаграма ще замести символа на кръста.)

 

 

 

       В резултат виждаме как уникално по себе си тяло, което не прилича на никое друго, преминава през дълъг период на създаване и развитие не само на своя личен облик, но и на своите индивидуални функции и качества, за да придобие ефективна ползваемост за своите духовна и душевна субстанции, за които предстои въплътяване в него. Това обстоятелство подсказва, че духът и душата не могат да са произволно и случайно избрани, щом въплътяването им се предхожда от дългата и обстойна подготовка, която разглежда д-р Жерар Анкос. А дали е допустимо в даден етап от живота на вече пълноценния човек, те да станат ненужни, при условие че тяхното тяло се е трудило, изграждайки специфични показатели, благодарение на които да им създаде точните необходими условия да съществуват и да се развиват по най-правилния и пълноценен за тях начин? Също, дали е възможно възрастен индивид, тепърва да започне да изгражда нови телесни структури и да обновява старите такива, за да послужи тази трансформация на напълно различни душа и дух? И може ли строго индивидуалната и лична духовна същност да се окаже недостатъчна и нефункционална за самото тяло? В края на краищата, е логично тялото да обслужва духа, а не обратното, затова е по-приемливо да се смени тялото с ново прераждане, отколкото да се смени духа на старото тяло. Няма как да върнем завършен и цялостен индивид в периода на ембрионалното му развитие, за да доразвива телесните си структури, с цел обслужване на нова духовна субстанция. Има нещо силно материалистично и деструктивно в тази идея за излишност на духа и душата и "висш замисъл" на "многофункционалното" физическо тяло.  Оказва се, че догмата и нейната защитна "теза", които се стремим да отхвърлим, поставят материята над духа, което клони към идеите на тъмните ложи.

 

image

Завета на Цветните лъчи на светлината, даден от Учителя П. Дънов

(В Епохата на Водолея, този завет ще стане част от Библията

и ще замести Новия завет, който е актуален за Епоха на Риби.)

 

 

image

По "Завета на цветните лъчи на светлината", худ. Венелин Пенчев

 

     Според д-р Папюс, "в момента на раждането, всичкото тяло е готово като материя и всичките части на човека могат да функционират, но реално не функционират като съвършено човешко същество". (28:06-28:25) Аз бих допълнила, че от ранна детска възраст до края на юношеството, се формират и започват да работят останалите 6 тела на човека. Според окултизма те са общо седем на брой - физическо, емоционално, ментално, интуитивно, духовно, душевно, божествено. Дали и колко от всичките 7 тела ще заработят, зависи от нивото на духовен напредък на човека. А сега читателят да си представи вселяване на нова духовно-душевна субстанция, която трябва да се обслужва от тези 7 тела, при положение, че те са сформирани да обслужват онези дух и душа, за които са се подготвяли още в ембрионалното развитие или детско-юношеския период на личността. 

     Д-р Жерар Анкос твърди, че ""всичко, което човекът, ембрионът получава, го получава благодарение на плацентата. Целевата връзка с духовния свят на Космоса се осъществява през плацентата. Това е изключително важно нещо, защото бидейки материално тяло, бъдещо съвършено същество, то все пак трябва да е в някакъв контакт с този Космос. И този контакт се осъществява чрез тази плацента, през майката. Тя абсорбира астралната сила от Космоса и тя дава от своя дух, който е в нея". (28:25-29:08) От този цитат можем да заключим, че нуждата от контакт с Космоса, макар и на ембрионално равнище, показва разумност в процеса на формиране ембриона. Следователно от окултна гледна точка, имаме духовно обусловен процес, подчинен на Законите във Вселената. Ролята на майката, която дарява част от своя дух на плода в нея, е да подпомогне ембрионалната връзка с Космоса. Тази роля е още едно доказателство, че процесът на формиране човешкото тяло в корема на майката, наистина е строго индивидуален, щом съдържа частица майчина душевност, която е способна да откликне и удовлетвори личните специфични особености  и индивидуални качества на бъдещото бебе. Тоест в собствения ни дух е закодирана част от духа на родната ни майка, а това вероятно се "отпечатва" посредством допълнителните нишки в структурата на ДНК, за които говорят духовните науки, но още не са открити от официалната светска наука. Мисля, че тази частица от духа на майката е "закодирана" във всички етапи от човешкото съществуване. Затова не разбирам, как духовна субстанция, която носи материал от родната майка, създала тялото, ще напусне това тяло и ще скъса всички връзки с него. Според мен духовната частица от майката би трябвало трайно да се обвързва с духовната същност на бебето и да му принадлежи, докато настъпи смъртта на порасналия от това бебе индивид. 

 

image

Свещеният танц Паневритмия, като висш космически ритъм,

в метод за динамична медитация, даден от Учителя П. Дънов

 

 

image

Свещеният танц Паневритмия, даден от Учителя П. Дънов

 

 

    Д-р Жерар Анкос твърди, че в ембриона, на който му предстои да се ражда, все още не функционират белите дробове, не функционира и астралното тяло. Те са изградени, но не са постаени в употреба. (31:08) Функционира центърът в корема през "тази външна среда, наречена пъпна връв". "А животът, жизнеността, все още не се е появил, а линга шарира, тоест духът съвсем не е дошъл." (32:17-32:45)

   Папюс обяснява, че в момента на раждане, първото нещо, което трябва да се случи - това е детето да погълне въздуха. В "този момент всъщност започва задействането на белите му дробове". Тогава детето се ражда за земния живот и се свързва с астралната сила на Космоса, поемайки въздуха през атмосферата. "Детето умира за живота в утробата, тоест чист материален живот, и се ражда за космическия астрален план." Влиза "жизнената сила" - душата. "Задейства се вече движението на белите дробове и в гърдите се появява душата." (32:45-34:03) 

     Наблюдателният читател се досеща, че няма начин възрастен индивид с вече изградени и функциониращи 7 тела, да се завърне и оживее за материалния живот в утробата, с цел да получи нов дух от Вселената. Този факт се обуславя и от следното обстоятелство, изтъкнато от Жерар Анкос: детето "замества майчината пъпна връв с астрална пъпна връв". Моделът на свързване с ""дихателните канали през белите дробове", прави връзка с голямата майка - Вселената". (34:17-34:45) "В момента, в който се появява душата, е първото дихание."(35:24-35:30) 

     С въплътяването на душата, се заражда "върховният принцип на човешкото същество". Но духът още не е въплътен, защото детето още не е отворило очите си. "Първото отваряне към света чрез очите, всъщност означава, че Духът Божий е в него." (39:30-40:13)

 

image

Паневритмия на зазоряване

(Зората е мистична и невъзможна за изобразяване от художник.

Тя е по-силна и от изгрева, и от залеза.)

 

    Разглеждайки обстойно ембрионалния път на развитие и раждането на човека доказахме, че въплътяването на душата и вселяването на духа в човешкото тяло не е механичен и прост процес, който да може да се осъществи неколкократно в периода на човешкия живот. 

    Приведените от д-р Папюс факти, са потвърждение за сложна система от обстоятелства и ситуации, които действат точно и методично, за да може едно тяло да достигне нужното ниво на оформяне и развитие, с цел да получи в дар от Вселената определените за него духовна и душевна субстанции. Благодарение на тях то оживява. Или за всяко тяло са предназначени конкретни душа и дух. Ето защо, за мен разбиранията на някои хора, че въплътените в дадено тяло душа и дух, могат да се оттеглят и да отстъпят мястото си на по-извисени от тях духовни същности, са схващания на хора, които са недостатъчно информирани, некомпетентни и повърхностно запознати с окултната наука. 

    Самият Папюс се придържа към "световния вселенски принцип", че ""всяко ново минаване на нов етап на еволюция се осъзнава като край на предишния". (30:28-30:36) Но този принцип едва ли означава, че еволюцията води до самопогребване на досегашната духовна същност, за да се зароди нова по-висша. Вече доказахме това чрез процесите, които съпътстват ембрионалното развитие и зараждането на човека. Нека потърсим доказателства за настоящото изследване и в процесите, съпътстващи смъртта и разграждането на тялото. 

    Според д-р Жерар Анкос, при настъпване на смъртта, процесът е обратен - "първи си отива духът и изчезва нагоре, след това си отива душата, а тялото остава на земята, за да се превърне в това, от което е произлязло". (52:33-52:46) В кадър 52:33 от лекцията на М. Арабаджиева (1), е поместена схема, описваща цитирания текст. 

 

image

Гробът на Учителя П. Дънов

 

image

Гробът на Учителя П. Дънов

 

       Д-р Папюс казва, че "когато настъпва феномена на смъртта", протичат следните "фази": "Съзнанието, което е волята, което е интелекта, се маха." "Това е моментът, в който изведнъж усещате, че пред вас вече го няма човека." (55:08-55:32) От това мнение на Жерар Анкос следва да уточним, че смъртта може да настъпи мигновено, изведнъж. Но тя може да настъпва и бавно, полека в продължение на известен период от време. Примерно, подобно явление наблюдаваме при възрастни хора, болни от деменция. Те не са способни на съзнателна комуникация и понякога се залежават на легло до смъртта си. В тяхното физическо тяло все още пребивава душата, но духът се е оттеглил. Затова докторът отбелязва, че "изчезването на каквато и да е комуникация със съзнанието на човека означава, че духът вече го няма. Тоест това е истинската смърт, защото човешкото същество е човек със съзнанието си, с тази същност ""дух". (55:48-56:10)

     Вижданията на Папюс относно смъртта, идеално пасват на догмата как духът си заминава, а човекът остава жив, заради душата пребиваваща в него. Дали не би могло, в този момент, в тялото да се всели нов дух, който да продължи пълноценния човешки живот, в синхрон със старите душа и тяло? Тази концепция следва да бъде окончателно преодоляна, заради още едно обстоятелство, което според лекаря, съпътства обстоятелството "смърт". 

    Жерар Анкос твърди, че когато духът си отиде, "започва постепенно охлаждане на тялото". Това охлаждане е в посока от изстиване на крайниците към изстиване на гърдите. Когато гърдите изстинат, "настъпва смъртта на душата". "Никаква смърт не е настъпила до момента, в който човекът не спира да диша." "Защото с първия дъх, човекът се свързва с космическата астрална сила. Когато спира да диша, той изключва тази пълна астрална връзка." (57:05-58:12) 

 

image

Чешмата в градината на Учителя П. Дънов

 

     Думите на Жерар Анкос показват, че ако духът напусне тялото, то още не е мъртво, но е в необратим процес на умиране. Изстине ли тялото, душата го напуска окончателно. Настъпва смъртта. 

    Тази теза може да се обясни с частните случаи при хора в клинична смърт, които се излъчват от телата си и се наблюдават от горе. При тях част от духовната субстанция се оттегля, но друга част от нея остава в тялото, за да поддържа топлината и живота в него. По принцип, оттегли ли се духът окончателно, той активира процеса на оттегляне на душата.  

    В тази връзка д-р Папюс обяснява, че душата е "междинен принцип" между духа и тялото. След като напусне физическото тяло, тя "временно не се оттегля" и "остава извън човека известно време". (59:21-59:35)

   Защо на практика се случва това? Според д-р Жерар Анкос, душата "се раздвоява в този момент". "Долната ѝ част - низшата, заедно с тялото на човека, тръгва надолу. Докато висшата ѝ част е увлечена с духа нагоре. Настъпва странно нещо за душата - тя е раздвоена." (1:00:05-1:00:24)

    Благодарение на последния цитат, става ясно, че когато духът напусне тялото, той увлича със себе си и висшата душевна същност. В тялото остава само примитивната част от душата. Затова ако на мястото на стария дух се всели нов, той ще завари непълната душа, част от която си е отишла, необратимо привлечена от старата духовна субстанция. Ето как смъртта на човешкото тяло, като процес на протичане, също е доказателство, че индивидът не може да си смени духовната същност просто така. Духът и душата са в дълбока симбиоза със своето тяло. Затова духът, душата и тялото на една личност, не могат да бъдат разделени и разединени. Те са цялост, която формира човека.

    Определено някои читатели биха ме критикували, че сравнявам божествената същност на Учителя Дънов с периодите на развитие при телата на обикновените хора. Да, Учителя наистина е божество, тоест същност, завърнала се в своята божественост. Но все пак Той слезе на Земята в човешки облик, макар клетките на тялото му да са били изградени изцяло от светлина. И първо е бил роден от човешката си майка, а след вселяването на божествената същност в Него, се е родил за втори път от Бога. Затова моето изследване не противоречи на идеята, че Беинса Дуно се е родил от Бога. Обаче няма как да твърдим, че понеже Учителя е божествен, Той не е съществувал сред човечеството с плътско тяло. Всички са го виждали да консумира храна и течности. С духовното си тяло ли е вършил това?

    От трактатите на д-р Жерар Анкос Папюс следва, че раждането и смъртта са основни процеси в човешкия организъм и имат ролята на вход и изход спрямо жизнените процеси. Тези процеси изразяват срастването и съвместимостта едно в друго на основните градивни елементи дух, душа, тяло. Понеже душата е "междинна връзка" за духа и тялото в човека, то духът не може без душата, а душата не може без тялото. Затова в смъртта душата се "раздвоява" и проявява своята двойнствена природа. Причината е, че от окултна гледна точка, духът е мъжкото начало в човека и се бележи с 1, понеже е божествен, а Бог е "Първият". Духът винаги е цялостен и обединяващ съставните части на човека. Душата е женското човешко начало. Тя се маркира с 2, защото е подвластна на "раздвояване". Но тя също е връзката на духа с тялото - на Божественото с тленното, на духовното с материалното. Физическото тяло - 3, е материален продукт, който се ражда при съчетание на мъжкия и женския принцип, тоест на духа с душата 1+2, както в божествен план чрез духовните субстанции на родителите, така и в материята чрез тяхната плът. Оказва се, че материалното тяло е рожба на духа и душата на човека. Стигаме до извод, че в ембрионалния период, тялото се създава такова, че да може да послужи на духа и душата. Затова те са водещите градивни елементи в човека, на които седемте човешки тела са подчинени, а не обратното - духът и душата да са подчинени на тялото.

 

image

Рила

 

     Ето защо във връзката дух, душа, тяло има триединство, понеже те са непрекъснато обединени и взаимодействащи, като изграждат цялостния човек. Следователно те са подчинени на Закона за Тернера. Законът се онагледява с примера Дух (баща) - 1, Душа (майка) - 2 и Тяло (дете) - 3. Именно Законът за Тернера, заложен в триединството на духа, душата и тялото, показва че не може да се прекъсне строго индивидуалната уникална връзка между тях, по каквито и да било причини. Като че ли ни се струва, че тялото ражда духовно-душевната субстанция. Така е само на пръв поглед, но е обратното; според гореспоменатия закон, духът и душата раждат тялото, затова на физическо равнище в гъстата материя, ембрионът задълбочено се подготвя за тяхното вселяване. Това е още една причина, поради която не е възможно физическо тяло, създадено за конкретни дух и душа, да се ползва от други духовни същности. Отново може да се обосновем с примера за баща, майка и дете: ако даден баща и дадена майка родят свое дете, в нито един момент, то не може да смени родителите си. Дори да го отгледат други хора, макар те да са много грижовни, няма как да му станат биологични родители. 

    В крайна сметка, стигаме до окончателния въпрос "Как обикновеният човек Петър Дънов е постигнал ранг на висш посветен адепт от ниво "старец" и е станал Мировия Учител Беинса Дуно?" Понеже подобен процес е алхимичен, а алхимията като наука изучава превъплъщенията от едни същности в други, задавам въпроса и от алхимична гледна точка: "Как се е осъществила трансмутацията на обикновеното съзнание на човека Петър Дънов в божество със силно развито свръхсъзнание, наречен Беинса Дуно?

     Ако Учителя беше жив, лесно щяхме да получим отговор директно от него, като пряк източник на тази информация. За съжаление днес няма как да го попитаме какво мисли Той по този въпрос. Но за наша радост, като божество с най-висок ранг, Той поставя на Земята свои наместници, чрез които косвено продължава да развива дейността си за човечеството, макар че вече пребивава в Отвъдното. Днешният наместник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) е Елеазар Хараш (Петьо Йорданов). (2) Мисля, че той е най-подходящият посветен, който може да даде доказателство, защо Петър Дънов и Беинса Дуно са един и същи човек, понеже самият Елеазар Хараш е получил духовното си име от Учителя Дънов. (2)

 

image

Елеазар Хараш

 

    В интервю за предаването "Портал 12", журналистът Борислав Борисов, задава въпрос на Елеазар Хараш: "В тридесет и втората година на Христос, се случва въплъщаването на Духа. По този начин ли се случва и въплъщаването при Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)? Принципът същият ли е? (3, 16:00-16:17)

   Хараш отговаря утвърдително, че "принципът е един и същ", като пояснява, че в думата "принцип", като понятие, няма никакви изключения. (3, 16:17-16:31) След това наместникът на Учителя обяснява самия процес на вселяване на Духа, който се е осъществил при Учителя, но е общовалиден за всички адепти от Неговия ранг: "Думата "принцип" означава сама по себе си велико вселяване. В момента на вселяването, Бог дарява Духа си и усилва твоя дух с изначалната си сила. Значи, ти имаш дух и сила, но Той го усилва. Това е принципът Вселяване." (16:40-16:55)

    Обяснението на Хараш е опростено, лесно възприемливо и красноречиво. Неговите думи потвърждават нашата теза, че духът и душата не могат да напуснат и са строго принадлежащи на своето физическо тяло, както и на останалите тела, градящи пълния човешки организъм. Духовното извисяване на човека може да се постигне, когато той е готов в еволюционното си развитие. Тогава собственият дух се усилва от Духа на Бога. На практика Духът на Бога допълва с качества и свръхспособности човешкия дух и по този начин засилва неговата мощ. Като последица се усилва божествеността на собствения дух и човек става божество. Затова можем да кажем за адепта, че той е успял да се завърне в своята божественост. Предполагам, че в усиления човешки дух, Божествената искра работи и твори по-интензивно. Затова този човек вече не е от обикновеното простосмъртно човечество, най-малко заради разширението на неговото свръхсъзнание. 

    Поради тази особеност считам, че наименованието "Миров Учител", което получава Дънов, е напълно подходящо и достойно за неговата извисеност и за достигнатия му ранг. Мисля, че моите съждения горе са обективно доказателство как обикновеният смъртен Петър Дънов, се е превърнал във възкръснал от тленното адепт и Миров Учител, запазвайки пълната си самоличност. Спокойно може да отстояваме, че Петър Дънов и Беинса Дуно са една личност, една и съща дълбоко одухотворена същност. Единствената разлика е следната: Петър Дънов е светското рождено име на Учителя, а Беинса Дуно е неговата духовна титла, с получаването на която се е родил от Бога и заживял в едно с Божия Дух. С титлата  Си, Той е познат сред своите последователи и просветлени, а със светското Му име го познава обикновеното човечество.

    В същото интервю, Б. Борисов задава още един въпрос (който е интересен за темата на нашето есе) към своя посветен събеседник: След вселяването на Духа в Учителя, Той пише послание към своя народ. Това послание завършва с думите: "Аз съм Елохим Господен." "Какво означава това?" (17:25-17:46) Според Елеазар Хараш, думите "Аз съм Елохим Господен.", носят смисъл на "Аз и Отец Ми - Едно сме", "Аз съм от Древното Единство"... (17:46-17:50) Хараш обяснява, че с тези Свои думи Беинса Дуно е имал предвид, че в Небесната йерархия, Той е на най-висшето ниво "Старец". Старците, изхождайки от "древното единство", "могат да кажат нещо съществено", без да изнасят "проповеди", защото "Истината не е проповед". (18:05-18:15)

    Към края на настоящото есе, да поразсъждаваме самостоятелно, без да намесваме ничие друго мнение или авторитетно становище. От гледна точка на обикновените хора, може да установим защо Учителя с име Петър Дънов, в даден момент от живота си добива второ име - Беинса Дуно. Достатъчно е да обърнем поглед назад към миналото, за да видим аналогични ситуации от древността, които са се случвали и на другите Учители на човечеството: Сидхарта Гаутама е получил духовната си титла "Буда" след посвещение. Вероятно значението на титлата "буда" има връзка с корена на българската дума "будя", "буден", понеже (както наскоро новаторите в историческата наука установиха) българският език е от древните езици, един от най-старите езици в света и най-старият на Балканите и Европа. 

   Друг пример е Божественият Иисус Христос. Човекът със светско име Иисус е получил духовната си титла Христос, пак след посвещение и тя означава "кръст", "помазан", ""помазаник". 

   Конкретен пример съществува в настоящето, днес, защото Петьо Йорданов - просветленият и посветен съвременен наместник на Беинса Дуно тук на Земята, точно от Учителя е получил своята духовна титла Елеазар Хараш. 

  Тогава защо Мировият Учител Беинса Дуно да е изключение? Очевидно е, че Петър Дънов е получил духовната титла Беинса Дуно след посвещение чрез Божиите слова: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене?" На тях Учителя отговаря: "Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля както на Небето, така и на Земята!"  "Тогава Христовият Дух се вселява в Него." (4) 

   Титлата "Беинса Дуно" е носител на следните значения в духовен мащаб: "Учителя на Любовта", "Миров Учител" (от санскрит), "Този, който носи Истината с Любов", "Този, който носи доброто чрез словото" (5)

   Дори е направен опит за кодиране на тази духовна титла чрез значението на лексиката в българския език: Бе-ин-са Ду-но: ДУми НОви, а началната сричка БЕ се интерпретира като "белият" или "бел". (5)

   Освен с прозвището Беинса Дуно, Учителят е бил наричан и с по-дългата форма "Пиер Беинса Дуно". Според мен думата "пиер" съответства на думата "камък" - "pierre" във френския език. Знаем, че малкото име на Учителя - Петър, също означава "камък" на гръцки и това значение може да се интерпретира в смисъл на "крайъгълен камък", "основа". 

 

image

Учителя П. Дънов пред входа на Агарта в Рила

 

image

Географска карта на държавата Агарта, със столица Шамбала в кухината на Земното кълбо.

(Земното ядро е централното вътрешно Слънце на планетата.

В Агарта живее духовно напреднала човешка цивилизация.)

    

     Трябва да поясня, че всяка човешка душа, преродена на Земята, без никакви изключения, притежава общо 3 наименувания. 

     Още при раждането си човек добива рождено светско име, което по принцип се дава от родната му майка. С това светско име се маркира периода на настоящата инкарнация на човека на Земята. 

    Спрямо отвъдният свят обаче, всички души носят духовни титли. Тези титли се определят според ранга на духовното им предназначение и развитие. За пример, духовната титла "Аугуст Дилейн" ("August Delain") може да се преведе чрез лексиката на западните езици от латинската езикова група, конкретно френски. На всички западни езици думата "august" означава "велик". А частта от титлата "Delain", съдържа доста варианти за превод, понеже има сложен произход от английския глагол "delay", чийто корен е в средновековния английски и идва от старофренския глагол "delayer". Затова "Delain" би могло да се преведе като "закъснял", "отложен", "забавен", "задържан". Казано накратко "Аугуст Дилейн" означава "Великия Закъснял".  Понеже не става дума за лично име, а за титла, бележеща степен в духовната йерархия, логично е много хора с различни светски имена да притежават една и съща титла - примерно Аугуст Дилейн. 

    Освен светско име и духовна титла, всяка човешка душа, носи лично индивидуално име. То съществува независимо от времето и пространството, но валидно за безпределността и вечността. Това е изначалното име, което предполагам всяка душа получава от Създателя, в момента на нейното създаване и излъчване от Бога. Това име е константа, която само малцина дълбоко посветени успяват да научат или да си спомнят, като вид откровение, докато са въплътени на планетата в изпълнение на духовната си мисия. Един от тях е Учителя Петър Дънов. Носят се слухове, че малцина посветени знаят неговото трето тайно име. 

    Като цяло, да познаваме личното име на нашата душа е опасно за нас, ако не сме стигнали нужното ниво на духовна еволюция. Според мен, личното име на душата притежава специфични звуков образ и съчетание от звукове. Затова те излъчват  мощни вибрации. Ето защо, ако някой знае вечното име на нечия душа, той може преднамерено или непреднамерено да ѝ навреди. Дори е опасно за самия човек да знае третото си тайно име, тъй като може сам да си навреди без да иска и да се препъне в развитието си. 

   Обикновено хората, които се стремят към духовен живот и са верни на Бога, чрез откровение свише, узнават второто си име, тоест титлата на духа им. Тази титла им предоставя насочваща информация за тях самите, както и ориентир в какво да наблегнат, за да се развиват правилно в духовността. 

   Също съм на мнение, че светското име за конкретната инкарнация на дадена душа не бива да се омаловажава и пренебрегва. Според мен то носи ценни данни за това какво в конкретното прераждане успяват да постигнат духът и душата на този човек и доколко то е значимо за вечността. Всяка инкарнация е училище и допринася полза за резултатите в него. Дадено превъплъщение е частица от дългия процес на множество прераждания, през които минаваме всички, за да се повдигнем духовно и да се завърнем в Духа на Бога.

   Ако омаловажаваме светските имена, които носим в настоящето днес, това означава, че подценяваме проблемите, които сме преодолели, житейските задачи, които сме решили, пътя на развитие който сме изминали, докато сме живели в това физическо тяло, с настоящото рождено име. Нашето тяло е дом и убежище за духовната ни същност, докато тя пребивава в най-гъстата материя. Затова трябва да го ценим, като голям скъпо струващ капитал, предоставен ни от Създателя.

    Именно в Неговата съвременна инкарнация, Духът с титла Беинса Дуно, донесе на човечеството обновеното Христово Учение и даде нови насоки за правилно развитие на хората от Новата епоха. Всичко това бе постигнато от Духа с титла Беинса Дуно, докато Той беше в скорошната си инкарнация на Земята и носеше уникалното за това прераждане име Петър Дънов. Нито Той отново ще изживее същото земно съществуване, нито отново ще се прероди с това рождено име някога. Обаче точно името Петър Дънов, го отличава не само от другите хора, които имат собствени имена, но го отличава и от Неговите предходни инкарнации, в които е носил други светски имена, имал е различни мисии от днешната и е постигал други резултати. 

   Затова светското име на човека е уникално за настоящото земно съществуване и служи за отбелязване, надписване на конкретна инкарнация в общия цикъл превъплъщения, през които минава душата. 

   Към края на това есе, за да обоснова последните ми разсъждения и изводи, още за да завърша настоящия труд, отново използвам мисъл на Елеазар Хараш. Мисълта има отношение към третото, най-дълбоко и индивидуално име на всяка душа в нейната непреходност: 

 

   "Изначалният Старец е бил Безименен. Сега този Първи Старец има имената Учителя Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно. Но Дълбинното Му Име си остава много скрито в Безименното, в Безначалното. 

    "Само докоснатият се завръща в Дълбините си."

Първия Старец

     



Използвани източници:


1. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 3 - 18.02.2018, You Tube:

https://www.youtube.com/watch?v=Ead22TqPxLo&t=1560s

 

2. Хараш, Ел., Личности, Портал 12, сайт:

https://portal12.bg/lichnosti/eleazar-harash

 

3. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Христос живее в единство с Божията сила (22.12.2017), интервю с Елеазар Хараш, Портал 12, You Tube: 

https://www.youtube.com/watch?v=mXA4zJvvtbI&t=2089s

 

4. beinsaduno.bg 

1912_08_15_2 Учителя дава "Завета на цветните лъчи", на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

 

5. www.beinsadouno.com, Произход на духовното име на Учителя, Порталът към съзнателен живот, Форуми

 

6. Елеазар Хараш - Чистото Слово, страница, Facebook:

https://www.facebook.com/EleazarHarashSilaSlovo/photos/a.2036584906616589.1073741829.2036205673321179/2052071518401261/?type=3&theater

   
Категория: Изкуство
Прочетен: 825 Коментари: 1 Гласове: 1
 "Никога умът не среща толкова проблеми, 

колкото в дълбочината на човешкото сърце; 

никъде не му се налага да се натъква на по-сложни,

 тайнствени, неразрешими и страшни задачи... 

Да, има нещо по-високо от небето - 

това е човешката душа."


Виктор Юго



     Често си задавах въпроса защо символът, с който бележим формата на сърцето, (фиг.1) не е съвсем точно копие на формата на сърдечния орган, а само наподобява неговия общ изглед. (фиг.2) Докато пишех настоящото есе открих, че тази символична форма отразява повече устройството, функциите и енергията на сърцето и разбрах, че в това има дълбок смисъл.

 

image

фигура 1

Символ на сърце

 

image

фигура 2

Изображение на човешко сърце

 

    На пръв поглед в сърдечния орган (фиг.2) виждаме единно в своята цялост образувание. Неговото символно изображение обаче пресъздава 2 симетрични и еднакви по големина половини. (фиг.3)

 

image

фигура 3

Симетрични съставни части

на символно изображение на сърце

 

1. Устройство и функции на сърцето.

     Понеже не установих двуичност в общия изглед на сърдечния орган, започнах да търся идеята за двуичността в неговите устройство и функции. (фиг.4)

 

image

фигура 4

Устройство на сърце

 

     В традиционната медицина сърцето се маркира с лява червена част и дясна синя част. Тази особеност лесно можем да отнесем към широко известен пример от бита, когато малките момиченца се обличат в червено, а малките момченца - в синьо. Явно по този начин се отразява, че лявата червена част на сърдечния орган е свързана с женското начало и женската енергия, а дясната синя част - с мъжкото начало и съответстващата му енергия.

    Тази особеност кореспондира и на идеите в окултната медицина. Според Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), лявата част на тялото е женска, а дясната - мъжка, понеже във всеки самостоятелно обособен организъм са заложени и мъжкия, и женския принцип. 

    Създателят на антропософията и последовател на Учителя П. Дънов - Рудолф Щайнер, също отчита тази специфика на организма и изграждащите го органи. Според антропософската медицина, "еволюцията в своето начало е единно цяло, неразчленима духовна цялост, която дава началото на двуичността, която пък се явява отделяне от цялото - един вид жертва на духовната цялост, в името на постепенното раждане на физически-сетивното." (1, виж най-долу в използвани източници)

    Цитираният горе текст се отнася за устройството и функциите на сърцето като "вътрешно слънце" и "център на нашата вътрешна пулсираща система от взаимодействия и процеси". (1) 

    Ще стане ясно по-нататък в настоящото изследване, че сърцето е раздвоено в своето устройство и функции. Може би затова и душата, като съответствие на него в астралния свят, често се раздвоява между полюсите на доброто и злото. Но именно тази двойнственост на органа съгражда неговото единство при взаимодействие и взаимовръзка на двете му половини и съответните за тях функции. Или за да се постигне обединение, единение и цялостност, първоначално са нужни раздвоение, разделение и разединение. По същия начин на астрално ниво, душата се раздвоява и разединява между добро и зло, докато намери верния път, по който да се едини цялостна в Истината. 

    Споменахме, че идеята за двете начала на Учителя, се възприема и изразява от последователя му Щайнер. Според него "самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни сетива, е в основата си двойнствена. А този, който се стреми да проникне в дълбините на човешката природа, е абсолютно необходимо да осъзнае, че дори външно, със своята форма и образ, (тя) представлява в основата си нещо двойнствено". (1)

   Затова според мен, не е чудно, че двойнствеността, заложена и външно, и вътрешно в организма се предава на неговия най-важен, централен орган - сърцето. Точно от него тя влиза в душевността на индивида. 

   За да изясним задълбочено как протича дуалността в сърдечния орган, нека подробно разгледаме неговите устройство и функции от медицинска гледна точка.

   За устройството на сърцето (фиг.4) вече казахме, че се състои от мъжка и женска половина, свързани със съответните за тях принципи не само в човешкия организъм, а навсякъде в природата, дори в целия Космос.

   На изображението виждаме още, че сърцето има лява и дясна камера, ляво и дясно предсърдие, леви и десни белодробни вени. Единственото различие между двете половини е, че отляво се намира аортата, каквато липсва отдясно. Но пък в дясната част има горна куха вена, каквато вляво няма. (фиг.4)

   Предстои да разгледаме двуичността във функциите на сърдечния орган, чрез който циркулира всичката кръв в организма. Тя е разделена и именувана от медиците като синя и червена кръв. (фиг.5)

 

image

фигура 5

Функции на сърцето

 

      Относно двойнствеността във функциите на сърдечния орган, изцяло се уповавам на цитати от антропософската медицина (понеже не притежавам професионална медицинска квалификация). 

     Тялото ни е снабдено с "кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние, а именно под формата на т. нар. синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв, се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм". (1), (фиг.5)

     Относно горния цитат е в сила сравнението на синята (мъжка) и "неоползотворима" кръв като неплодородна, невъзможна да поддържа жизнените функции, поради това, че вече е употребена и има нужда от обновяване. А червената (женска) кръв е обновена и "оплодена" от кислорода, затова зарежда кръвообръщението с нови сили. За нея можем да кажем още, че е плодородна, внасяща нов живот в организма. 

     "Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления...външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй както променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма... Докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи." Става въпрос за далак, черен дроб и жлъчка. (1), (фиг.5)

     Последният цитат изяснява как външното влияние променя кръвта, а вътрешното я обновява. Можем да асоциираме, че външното влияние е свързано с макрокосмоса, а вътрешното - с микрокосмоса. Свързвам тази асоциация с антропософската мисъл, че вътрешните органи са "сбит макрокосмос, който отпечатва себе си върху кръвта". (1) Тази мисъл ни подсказва, че човекът с органите си е микрокосмос, запечатал в собствената кръв макрокосмоса, център на който е Слънцето. Съответно сърцето е център, тоест Слънце в микрокосмоса на човешкото тяло. Затова неговата функция е незаменима, невъзможна за компенсиране от никакъв друг орган в тялото. Сърцето има животоспасяваща функция за организма, той живее само при наличие на пулс. 

     "Виждаме как човекът е цялостен в своите душевни способности - мисленето, чувстването и човешката активност живеят вътре в човешкото същество чрез живия кръвен поток, който циркулирайки в цялото ни тяло носи не само чисто материално полезното, но носи и образи, приети чрез сетивната система от външния свят и от макрокосмоса. Тези образи стават чрез кръвта част от цялото ни същество чак до клетъчно ниво. Също така от човешките органни дълбини, за които ние сме несъзнателни, отново тези макрокосмични образи навлизат в кръвния поток. Защото органите са също един микрокосмос побрал в себе си макрокосмоса. Кръвта ни се захранва "двустранно" с образи. (1) 

    Последната антропософска мисъл показва, че процесите в нашия организъм не са само инстинктивно механични. Те функционират, за да спомагат асимилиране и осъзнаване на получаваната от макрокосмоса информация до клетъчното ниво на собствения ни микрокосмос. И отново стигаме до препратка към идеята, че това което се случва в сърцето е отражение на случващото се в душата. Причината е, че духовното ни тяло е част от реалността, докато материята е само отражение на истината в най-гъстото физическо ниво. Затова можем да потвърдим, че сърцето и останалите органи функционират не само в името на човешкото съществуване и примитивния физически живот, свързан с нужди като храна и сън. Целта е много по-мащабна. Чрез образите, с които кръвта ни се захранва "двустранно", като копира и пресъздава макрокосмоса в собствения ни микрокосмос, тази червена течност осигурява жизненост, с която подпомага личностното развитие на индивида и прогреса му на духовно равнище в цялото Битие. Битието разбира се включва целия Космос като макрокосмос и целия човешки организъм като микрокосмос. Отпечатвайки познание от макрокосмоса върху микрокосмоса, ние стигаме до определени преживявания и опитности. Тези преживени от нас случки и натрупаният ни опит се запаметяват в микрокосмоса и на свой ред се отразяват в макрокосмоса. В центъра на функциите, изпълняващи обмена е сърцето от нашия микрокосмос. То се проектира в Слънцето, което пък е център за функциите на макрокосмоса. Пълноценното взаимодействие между Слънцето на нашата Вселена и сърцето на собствения ни организъм носят Дара на Живота, тъй като Битието се гради върху този енергиен обмен на информация между макрокосмос и микрокосмос. Когато енергийният обмен и баланс между макро- и микрокосмоса, се слеят в едно, те се свързват в безкрая като премахват всички ограничения - и пространствени, и времеви. По този начин се осигуряват оптимални условия за духовно развитие на прогресиращите души, въплътени в материята с физическите си тела. Основни двигатели и енергийни източници в човешките тела са сърцето - на микрокосмическо равнище и Слънцето - на ниво макрокосмос.

2. Сърцето, душата, женското начало.

     Вероятно читателят се пита защо акцентирам върху двойнствеността, когато описвам устройството и функциите на сърцето. Защото както вече уточнихме, принципът за дуалност важи и за символа, с който изобразяваме този централен орган на нашето тяло. (фиг.3)

     Въпреки че сърцето е подвластно наполовина на женското начало и наполовина на мъжкото, трябва да вземем под внимание, че местоположението на този орган е изцяло в лявата част на организма. Тази особеност му придава специална стойност, чрез която то формира и развива качествата на женския принцип в индивида. Поради това свързваме сърцето с чувствата и характерните за него милосърдие, състрадание, нежност, жертвоготовност, обич... Умението да чувства и обича се приписва на женския пол. Според окултизма духът се свързва с разума и мъжеството, а душата е във връзка със сърцето и женствеността. Мекотата на женските качества, които се развиват в душата, определят благостта и добротата при жените. Затова словосъчетанието "добро сърце" най-често се употребява като главно качество за нрава на жената. Добротата и добротворството са благородни прояви на женската енергия. 

   Според най-новите научни открития, д-р Румен Борилов, като кардиолог и езотерик, изтъква че сърдечният орган може да мисли, тоест "сърцето е мозък", защото "половината клетки на сърцето са със структурата на невроните на мозъчните клетки". (4, 4:40) (4:40 е времетраенето в клипа, за което може да чуете този цитат.) Съобразно тази информация, можем да погледнем  на интуицията не като чувство или предчувствие, а като мисъл, промисъл, прозорливост.

3. Формата на сърцето като кардиоид.

     Веднъж случайно пред очите ми попадна спиралата на Златното сечение, която се изчислява по числото на Фибоначи, (фиг.6) за да се спази идеалната пропорция в природата(фиг.7) 

 

image

фигура 6

Спирала и формула на Златното сечение

 

image

фигура 7

Схема на идеалната пропорция

     Тогава ми хрумна, че ако наложа  една до друга еднакви по големина, симетрични и огледални две спирали на Златното сечение, се получава кардиоид. (фиг.8,9,10)

 

image

фигура 8

Симетрични и огледални спирали

на Златното сечение

 

image

фигура 9

Кардиоид - симетрична двойна спирала на Златното сечение

 

image

фигура 10

Кардиоид (с обемна форма)

 

     У наблюдателния читател възниква въпрос защо двойната спирала в долната част на кардиоида е идеално кръгла, (фиг.9,10) а не ъгловата и заострена като при символното изображение на сърце. (фиг.1) Има няколко варианта за отговор и всички те са приемливи. Затова е добре да ги възприемем всичките като съставни части на един мащабен и нееднозначен отговор за съответствието между формата на сърцето и неговото символно изображение. 

3.1. Първият отговор отново търсим в антропософската медицина. Според нея във формата на човешките органи срещаме "три основни елемента - кръг, полуотворен кръг и напълно отворен кръг", като "закръглеността и сводестата форма" се срещат във "вътрешните органи". (1)

       Необходима е "област, която е междинна между кръга и правата линия - и това е полукръгът - него виждаме вписан в човешкия гръден кош". (1) Затова изображенията на фиг. 8,9,10 могат да се възприемат като обединен образ на симетрични и симетрично функциониращи бели дробове, симетрично устроено и симетрично функциониращо сърце, (фиг.5) "прегърнати" в "полукръга" на гръдния кош. (фиг.11)

 

image

фигура 11

Схема на кардиоид,

който изобразява "полукръга" на гръдния кош (в оранжево)

и защитните му функции спрямо сърцето и белите дробове

 

 

     Този кардиоид, като симетрична двойна спирала на Фибоначи, представлява "ритмичната система" - сърце и бели дробове, при която сърдечният ритъм и ритъмът на дишането са в съотношение "4 към 1". Този ритъм е защитен от полукръга на гръдния кош, за да "поддържа и хармонизира живота ни". В тази "ритмическа система" сърцето е "централен орган". (1) (фиг.11) 

3.2. По-горе уточнихме, че сърцето се намира в лявата част на човешкото тяло. То е свързано с женския принцип и женската енергия, с душевността.

      Според окултизма и Учителя Беинса Дуно, за женското начало са характерни меки, овални, кръгли, плавни линии, които съответстват на мекия, нежен женски нрав и закръгленото женско телосложение. Затова в симетричната двойна спирала на Златното сечение, която представлява кардиоид, линиите на Фибоначи са изцяло закръглени и овални. (фиг.12)

 

image

фигура 12

Кардиоид, симетрична двойна спирала на Златното сечение

 

    Но в символното изображение на човешкото сърце, на мястото на полукръга в долната част имаме ъгъл, сключен от прави линии. (фиг.1) Всъщност се изобразява ъгъл най-долу в символа на сърцето и тази заострената форма, наистина съществува в долната част на сърдечния орган. (фиг.13)

 

image

фигура 13

Превръщане на овала в права линия

в долната част на кардиоид

 

   Ако разглеждаме сърцето изцяло като женствен орган и физическо въплъщение на душата, може да свържем значението на ъгъла и правите линии в долната част със знака за маркиране на женското начало - равностранен триъгълник с върха надолу. (фиг.15)

 

image

фигура 14

Горната половина от изображение на сърце

 

image

фигура 15

Символ на женското начало

 

     В такъв случай, символното изображение на сърцето, (фиг.1) в своята горна част създава асоциация за женски бюст и майчина гръд, (фиг.14) а в долната си част представлява женски гениталии. (фиг.15) Очевидно част от символичния смисъл на сърцето представлява умален образ на женствеността. 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

фигура 16

Изображение на сърце по закона на Златното сечение

 

 

3.3. Съблюдавайки, че в сърцето пребивават и мъжки, и женски енергии, имаме несъответствие между тях и формата на симетричната двойна спирала при кардиоида. (фиг. 9) Тази спирала изцяло е съставена от меки, плавни, заоблени, кръгли линии. В нея липсват линии от мъжката енергетика. А според окултизма и Учителя, мъжкото начало е свързано с прави линии и ъгли, защото съответства на праволинейната мъжка природа и правите линии в мъжкото телосложение. Заради тази особеност и за да бъде символичната форма на сърцето актуална спрямо двойнствената енергия, протичаща в сърдечния орган, линиите на мъжкото начало са взаимствани от реалната заостреност на сърцето в човешкия организъм и допълнително "вмъкнати" в символното му изображение. Това се получава като полукръгът в долната част на кардиоида, се трансформира в ъгъл чрез изправяне на овала от двете му страни. (фиг.17)

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

фигура 17

Трансформация от кардиоид в сърце

 

     От казаното до тук, можем да обобщим, че символът, с който изобразяваме сърце, притежава свещена форма, защото е изграден на базата на кардиоид, а кардиоидът от своя страна изцяло е построен въз основа на Златното сечение. Също така целият човешки организъм е изчислен по Фибоначи, затова всичките му пропорции са подчинени на Златното сечение. Следователно сърцето и ритмичната система "4 към 1", (в която участват пулса на сърцето и дишането на белите дробове) също са свещени, защото и за тях важат числото на Фибоначи и Златното сечение. Комбинацията от едно дихание на дробовете за четири удара на сърцето е част от микрокосмичската музика на нашия организъм. Тя отразява музиката в макрокосмоса, която възниква от движението на планетите и звездите. Или, както казват великите музикални композитори, в природата съществува космически висш ритъм. Той е заложен в композирането на великите музикални произведения. Оказва се, че този ритъм присъства и в тялото на всеки от нас, на базата че всеки наш орган е свързан с определена планета и вибрира на нейната честота. За пример - ритъмът на Слънцето, като център на Вселената се проектира в пулса на сърцето, като център на нашия организъм. 

3.4. Разгледахме как кардиоидът онагледява символното изображение на сърдечния мускул. Но кардиоидът има отношение не само към формата на  физическия орган сърце, а и към формата, която в духовния свят се създава от потока енергии на електромагнитното поле, излъчващо се от и вливащо се в този орган. (фиг.18)

 

image

фигура 18

Торус

http://www.horntorus.com/illustration/standard_dynamic_horn-torus.gif

 

      Кардиологът езотерик д-р Р. Стоилов казва, че сърцето "може би е по-важно от мозъка, като интегриращ орган и е по-мощно енергийно, електромагнетично, а и информационно..." (4, 3:41-3:54) (В интервала от кадър 3:41 до 3:54 в клипа, може да чуете този цитат.)

     Д-р Стоилов продължава своята мисъл с думите: "Мощно слънце на Любовта и на Божията частица е сърцето. Сърцето е 100 пъти по-мощно като поле от мозъка. Мозъкът излъчва на около метър, а електромагнитното поле, което създава сърцето, (наричат го торус)... - до 10 м и е 60 пъти по-мощно като енергетика." (4, 19:30-20:00)

      След като наблюдавах торуса и посоката на въртене на електромагнитното му поле открих, че кардиоидната форма на енергийно ниво е заложена и в него. (фиг.19,20)

 

image

 

image

 

 

image

 

image

 

image

фиг.19

Изображение на торус, торсионно поле чрез кардиоиди

 

image

image

фиг.20

Торус (торсионно поле) на сърцето

 

 

 

    При налагането на кардиоиди един върху друг се получава торус като електромагнитно поле при сърцето. (фиг.19,20) В средата на образуващата се форма, ясно се забелязва (в защрихования елемент на фиг.19) най-малкият фрагмент от цветето на живота. (фиг.21) 

 

image

фигура 21

Цветето на Живота

 

    Определено най-малкият фрагмент от Цветето на Живота (фиг.21) не е случайно образувание и според мен има пряка връзка с основната жизнена функция, захранваща се от сърцето. (Повече за фрагмента и Цветето на Живота, виж в този блог в есето "Възраждащият се женски принцип в новата епоха на Водолея".) 

     Мисля, че с изображенията, които използвам до момента успявам да изобразя главната и централна роля на сърдечния орган в човешкия организъм. Именно ценността на тази основна кардиологична функция във физическите ни тела, ни подтиква да пренасяма нейното значение на душевно ниво. На това ниво, при емоционалния и чувствен живот на душата, ние непрекъснато изразяваме преживяванията си и широко използваме символното изображение на сърцето. (фиг.1)

4. Отношение между кардиоида, сърцето и Вселената. Значение на числата при кардиоида.

     Припомням на читателя, че в окултната наука с 1 се отбелязват Бог и мъжкото начало. С 2 се бележи женското начало, като получаваме двойката чрез разделяне единицата на две равни части (половини). Този закон на свещената алгебра може да се отнесе към законите в свещената геометрия, в частност към фигурата на кардиоид, защото дуалността, породена от двете симетрични спирали на Златното сечение, е основа за формата, устройството и функциите на цялото сърце в неговото единство и взаимодействие с останалите органи и системи на човешкото тяло. Казано най-простичко - едно сърце има две еднакви половини. (Този принцип е заложен и във формата на цигулката. Виж есето "Тайното знание във формата на класическата цигулка" в този блог.) 

     Всички сме чували народната мъдрост, че големината на сърцето съвпада с големината на юмрука при човека. Също според окултистите, дланта с нейните пръсти е умален образ на човешкото тяло. Когато стиснем юмрук, при неговото сгъване се получава спиралата на Златното сечение. (фиг.22) И когато свием цялото си тяло по дължина, отново се получава същата спирала. (фиг.23)

 

image

фигура 22

Спиралата на Златното сечение в стиснат юмрук

 

image

фигура 23

Спиралата на Златното сечение в свито тяло

 

    Още ръката като умален образ на човешката фигура, със своята длан и петте си пръста кореспондира на петте лъча в пентаграма. (фиг.24) 

    Интересно изображение е хартграма (от англ. heartgram), създаден като лого на рок група "Him". Той представлява сърце, вписано в пентаграм. Оставям на въображението на читателя, сам да помисли за значението на този символ. (фиг.25)

image

фигура 24

Пентаграм с вписано човешко тяло

 

image

фигура 25

Хартграм (Heartgram)

 

       В свое изследване върху Паневритмията, дадена от Учителя Беинса Дуно, Саша Тодорова е направила откритие, което се основава на упражнението "Пентаграм". 

     Тодорова е използвала информацията, че докато се играе Паневритмия, "по време на изписването на пентаграма", участниците "правят поредица от движения, с които очертават кръг. В него те, сменяйки местата си, през едно, маркират новото положение на пентаграма. Като се движат надясно, те променят 5 пъти позициите си така, като че ли човешката фигура се завърта в кръг, докато накрая пак застава с главата напред." (2) Съобразно цитираната информация, С. Тодорова означава с графика движението в упражнението "Пентаграм". Тази графика "описва само началното и крайното място на играещите". (2) (фиг.26) По този начин провеждащата изследването получава кардиоид с вписано в него сърце като "графичен израз на математическата функция на движението". (фиг.27)

 

image

фигура 26

Упражнение "Пентаграм"

с посочено начално и крайно местоположение на играещите

 

 

image

фигура 27

Кардиоид с вписано сърце

    Знанието за кардиоида, предадено в обобщен вид от Тодорова гласи: "Кардиоидът е най-мощната вселенска матрица." (фиг.9,10) Такава фигура се образува върху нашата планета чрез системата пирамиди и други сакрални точки. Свързани с 13-те зодиакални съзвездия, те образуват своеобразна планетарна ДНК, която управлява еволюцията в съзнанието на човечеството и на всички живи същества на Земята. Тя е ориентирана по оста на Вселената и минава през полярната звезда. Планетарната ДНК, във вид на гигантски кардиоид, (фиг.28) ни свързва с другите измерения на Вселената.

 

 

image

фигура 28

Планетарната ДНК на Земята във формата на кардиоид

 

Човешкото сърце има същата форма. Това ни позволява да взаимодействаме и да общуваме с всичко живо на Земята чрез сърцето (Анахата чакра)". (2)

    Във връзка с гореспоменатото напомням, че кардиоидът и символичната форма на сърцето, са заложени не само в микрокосмоса на всяка клетка от нашите физически тела, но и в целия макрокосмос като събирателно понятие за всички планети, слънца, вселени. 

   Съобразно настоящото изследване до момента, определихме че кардиоидът е свещен символ със сакрална форма, вписана на множество специални места в цялата природа и свещената архитектура. Освен това кардиоидът е древен и автентичен, каквито са сърдечният орган и всички сърцевидни образувания във Всемира. (фиг.10)

5. Сакрално значение и автентичност на сърцето и неговото символно изображение.

     Днес изображението на сърцето, (фиг.1) се употребява извънредно много. (фиг.29)

 

image

фигура 29

Приложение на сърцето

 

Но основното послание, което изразява е свързано с простичкото признание "Обичам те!" Затова в наше време, този символ е предимно източник на обич, любов, привързаност. Истината е, че някъде през хилядолетията сме загубили част от реалната стойност на неговото значение. Ето защо останах изненадана, когато в лекция за пещерата Магура, в кадър 40:23, видях изобразено сърце. (3)

    Последните изследвания на пещера Магура, направени от младия учен Кирил Кирилов потвърждават, че рисунките по стените на пещерата не са примитивни изображения на първобитни хора, а символни изображения на високо развит ум, целящ чрез рисунково писмо да предаде в най-синтезиран вид голямо количество съществена информация и задълбочено познание, които касят човечеството във всички времена и епохи. 

    Затова в настоящата разработка, ще си послужа с автентичните послания за символа на сърцето, като телесен орган и като свещена форма, дадени в лекцията за Магура. 

     Според К. Кирилов "самият образ на символа за сърце" произлиза от "форма на съзнанието", при която някой "иска да взима, да получава". За пример ""като кажа: ""Обичам торта.", това значи: "Искам торта." "Едно време се е считало, че всички мисли, надежди, страхове - всичко е в сърцето." От там идва фразата "тая в сърцето си". Според "Египетската митология", когато почине човек, "неговата душа тръгва из отвъдното". Тогава "Бог на везна мери сърцето на човека и едно перо. Ако сърцето на човека е пълно с разни неща, то тежи, натиска надолу и човекът бива пратен в ада. Ако сърцето е изчистено, празно, то тежи колкото едно перо и човекът отива в Рая, тоест той е чист." Затова имаме фразата "с натежало сърце". В българския език, "в самата фразеология се съдържат стари мисли за това, какво представлява сърцето. Стара българска дума за "сърце" е "сърдце". От там имаме"сърдечен", "сърдя се". А кой се сърди? - Който не получава това, което иска." Затова формата, с която изобразяваме сърце означава "искам", "дай". "В алхимията този символ значи сярна киселина и жлъч..." Като резултат на своята еволюция, човек достига идеята не само да иска, но и да дава. Тогава той започва да "дарява". (3, 40:27-42:07)

     На внимателния читател не би убягнало, че в човешката еволюция смисълът от "искам"" и ""дай"" към ""дам"" и ""дарявам"" е пряко свързан със Закона за даването в окултната наука. Относно този закон, Учителя Петър Дънов дава популярния пример с пълна бутилка със застояла вода. Учителя казва, че за да напълним бутилката с прясна вода, първо трябва да излеем застоялата. Законът за даването и примерът, с който е онагледен, имат отношение към душевния живот или живота на сърцето. Понеже даването е процес на обновление и непрекъснат обмен, тогава за да получаваме материални и духовни блага, първо трябва да се научим да ги даряваме и споделяме с другите хора. Даването е възможност за обединение на човечеството чрез силата и функциите на сърдечната (Анахата) чакра.

     Да не забравяме, че сърдечна чакра притежава и планетата ни. Тя е наш дом, благодарение на който познаваме Дара на Живота. Затова каквото е отношението на човечеството към Земята, такова е отношението на Земята към него.

 

image

 


"OM MANI PADME HUM."

(Индийска формула)

""ПОЧИТАМ БИСЕРА, 

КОЙТО Е В ЛОТОСА, 

КОЙТО Е В СРЕДАТА НА ТВОЕТО СЪРЦЕ."

Използвани източници:


1. Василева, Д., Тричленността и четиричленността в човешкото същество. Акценти от втора лекция от "Окултна физиология" на Р. Щайнер /първа част, 3.03.2018 г./, АНТРОПОСОФСКА МЕДИЦИНА. Знание за човека и Космоса, med.anthrobg.net, сайт:

http://med.anthrobg.net/bg/node/294 

 

2. Тодорова, С., Сакрална геометрия, ЦЕНТЪР ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ (Вселена на познанието), сайт:

http://indigota.com/index.php?topic=725.0

 

3. Кирилов, К., Магура - тайните послания от древността, лекция, Портал 12, You Tube, сайт:

https://www.youtube.com/watch?v=1QIYMD5HGnM&feature=share

 

4. Котларска, Хр., Петте мозъка в човека, интервю с д-р Румен Стоилов - кардиолог и езотерик, "Без формат", тв предаване, Etv Haskovo Novini:

https://www.youtube.com/watch?v=SMmtTZHbRls&t=1184s

 

 

 

 

Използваните изображения са от източници 1. и 2., от Интернет и лични. 

Категория: Изкуство
Прочетен: 187 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.04 17:11
 Не беше съвсем заради проклятието на Тутанкамон
или смъртната целувка на Юда в нощта,
а се усети толкова надалеч отвъд синия хоризонт,
изкушавайки ме с насладата която пренесе.
И тогава дяволът взе ръката ми и каза:
„Ела с мен!”

Там аз сънувах, докато съм буден,
достигайки нещо в небето,
но не можех да контролирам това трепетно чувство.
Всичко, което искам е да можех да сгреша неволно.
И тогава дяволът взе ръката ми и каза:
„Нещо би могъл да видиш.”

Никога не узнах какво се случи с моя кошмар.
Всичко потъмня в онзи августовски ден.
И затъмнението беше някъде от другата страна,
но аз бях от страната на страха.
И тогава един ангел пое ръката ми и рече:
„Ела с мен!”

Името на албума означава безкраен, безграничен, Космос, безкрайност.
Но специфичното изписване, което е зададено - inFinite, би могло да се тълкува като in Finite, в смисъл на края.

_________________________________________________

It wasn"t quite the curse of Tutankhamen
Or the kiss of death from Judas in the night
And it felt so far beyond the blue horizon
Tempting me with transports of delight.
And then the devil took my hand and said:
"Come along with me!"

There I was, wide awake and dreaming
Reaching out for something in the sky
But I could not control that trembling feeling.
Everything I want is slipping by.
And then the devil took my hand and said:
"Something you should see."

I never knew what happened to my nightmare.
Everything went dark that August day
And the eclipse was on the other side of somewhere
But I was on the upside of afraid.
And then an angel took my hand and said:
"Come along with me!"



Категория: Музика
Прочетен: 165 Коментари: 1 Гласове: 1
 Лусил, върни се обратно, където ти е мястото.
О, Лусил, върни се обратно, където ти е мястото.
Аз не означавам нищо за теб,
докато ти пея толкова красива песен!

Събудих се тази сутрин и не зърнах Лусил.
Попитах приятелите ѝ за нея,
но всички те стиснаха устни в мълчание.
Лусил, върни се обратно, където принадлежиш.
Аз не означавам нищо за теб,
докато ти пея толкова красива песен!

__________________________________

Lucille, come back where you belong.
Oh, Lucille, come back where you belong.
I ain"t nothing to ya, sing you such a beautiful song!

I woke up this morning, Lucille was not in sight.
I asked her friends about her but all their lips were tight.
Lucille, come back where you
Belong.
I ain"t nothing to ya, sing you such a beautiful song!
Категория: Музика
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 0
Мило дете, след време,
ти ще видиш линията...
Линията, която е начертана
между доброто и злото.
Ще видиш слепеца,
Той стреля по света...
Летящите куршуми,
О, те вземат жертви...
Ако си бил лош,
О, Боже,
обзалагам се, че си бил,
а не си бил улучен,
не си бил улучен от летящо олово...
По-добре затвори очи,
По-добре наведи глава,
очаквай рикошета!
Плача за теб денем и нощем.
О, искам да те чуя как пееш.

Говор: Добре.

Мило дете, след време,
ти ще видиш линията...
Линията, която е начертана
между доброто в нас и злото в нас.
Ще видиш слепеца,
стрелящ по света...
Летящите куршуми,
О, те ще убият всеки един от тях.
Ако си бил лош,
Боже,
обзалагам се, че си бил,
а не си бил улучен,
не си бил улучен от летящо олово...
По-добре затвори очи,
наведи глава,
очаквай рикошета!
Искам да съм в теб.
Плача.

Говор: Елате! Елате сега насам!
О, Иисусе!
Ако сте високи само около 3 фута, да не ви пука, милички!
Винаги има някой под вас
Може никога да не се окажете на дъното.
Знаете какво имам предвид.
Не се чувствайте толкова зле,
заради това, че сте различни по призвание.
Би трябвали да знаете това
(ако) се мислите за най-значимият човек в света, ъ-ъ
Винаги има някой над вас.
Слушайте! Просто бъдете щастливи
Съсредоточени около центъра нанякъде си
Знаете какво имам предвид.


Чувствам го.
Имам оръжие в този ад.
Излезте от него, милички!
Аз нося най-доброто от себе си.
Аз съм в битката във всички времена.
Аз съм друсан.
Но наркоманите отиват в ада.
Дрън, дрън, дрън…

_______________________________

Препоръчвам ви и да изслушате тази концертна версия на песента, която съм посочила с линк. Тя е с продължителност почти 17 мин. Ще чуете незабравими виртуозни сола и импровизации. Това е пълната версия на "Дете на времето", изпълнена на концерта "Мейд ин Джапен". Този концерт и до днес се помни като най-добър за групата. Отчасти успехът му се дължи на варианта, в който е "Дете на времето".

В коментар прочетох, че малкият Ларс Улрих (Металика) и баща му са били в публиката на концерта.

Разсъждавах защо концертът е озаглавен "Made in Japan" ("Произведено в Япония"). Вероятно, защото Япония е страната на изгряващото слънце и това кореспондира с идеята за настъпваща нова епоха на духовно просветление и просвещение. Сигурно има връзка и със съпричастност от Дийп Пърпъл към пострадалите и последиците при избухването на атомната бомба в Хирошима.

Sweet child in time
You`ll see the line
Line that`s drawn between
The good and the bad
See the blind man
He shooting at the world
The bullets flying
Oh, they`re taking toll
If you`ve been bad
Oh, Lord
I bet you have
And you`ve not been hit
You`ve not been hit by flying lead
You`d better close your eyes
You`d bette bow your head
Wait for the ricochet
I`m crying for you day and night
Oh, I wanna hear you sing

Speech: All right!

Sweet child in time
You`ll see the line
The line that’s drawn between
The good of us and the bad of us
See the blind man
Shooting at the world
The bullets flying
Oh, they`ll kill`em everyone
If you`ve been bad
Lord
I bet you have
And you`ve not been hit
You`ve not been hit by flying lead
You`d better close your eyes
Bow your head
Wait for the ricochet
I wanna be inside you
I`m crying

Speech: Come on! Come inside now!
Oh, Jesus!
If you’re only about 3 foot tall, it don’t matter baby
There’s always somebody underneath you
You can never be at the bottom
You know what I mean.
Don’t feel so bad
And the same applies
You should know that -
(If) You think you’re the biggest man in the world, nuh-uh.
There’s always somebody up above you!
Listen! Just be happy
Stick around in the middle somewhere
You know what I mean.


I`m feelin` it.
I`ve got a gun in this hell
Come out, baby!
I wear the best myself
I`m in the battle of every time
I`m a floker.
But the floked`s gonna be in hell.
Blah, blah, blah…

Специална благодарност към AURA, която съдейства за точността на превода!


Категория: Музика
Прочетен: 258 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 29.03 23:08
„Мили, Божичко” – каза малката Мис Моли,
танцувайки в къщата от синя светлина.
Тути фрути ѝ бяха толкова апетитни,
докато танцуваше на изток и на запад.
Лусил беше, о, толкова истинска,
понеже не изпълни волята на баща си.
Хайде, скъпа, побъркай ме!
Направи го, направи го!

Аз съм кралят на скоростите –
трябва да ме чуеш как пея!
Аз съм кралят на скоростите –
виж ме как летя!

Събота вечер е и току-що получих заплата.
Ще съм глупак, ако не я прахосам.
Някои хора ще скачат, други ще се въртят.
Ще направя парти, за да спася душата си.
Користна жена и добродушен мъж –
Те ще създадат неприятности,
преди да е започнало всичко.
Хапнете малко ориз и боб.
Ще танцуваме рок-енд-рол надолу към Ню Орлиънс.

Аз съм кралят на скоростите –
трябва да ме чуеш как пея!
Аз съм кралят на скоростите –
виж ме как летя!

________________________

Good Golly, said little Miss Molly
When she was rockin" in the house of blue light
Tutti Frutti was oh so rooty
When she was rockin" to the east and west
Lucille was oh so real
When she didn"t do her daddies will
Come on baby, drive me crazy, do it, do it


I"m a speed king, you got to hear me sing
I"m a speed king, see me fly


Saturday night and I just got paid
Gonna fool about, ain"t gonna save
Some people gonna rock, some people gonna roll
Gonna have a party to save my soul
Hard headed woman and a soft hearted man
They been causing trouble since it all began
Take a little rice, take a little beans
Gonna rock and roll down to New Orleans

I"m a speed king, you got to hear me sing
I"m a speed king, see me fly

Категория: Музика
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.03 22:52
 3. Третият план на дълбочина в картината е най-широкообхватен, защото съдържа в себе си предходните два. Според него шедьовъра на Леонардо да Винчи изобразява Светата Троица, но не по начина, наложен от църковната догма - Отец, Син и Свети Дух, а по начина, представен от езотеричните течения и окултните школи - Отец, Майка и Син. 

Или това е идеята за триадата, триединството, наречени още Закон на Тернера. В християнството, църковната институция е утвърдила това триединство като взаимодействие между Отец и Син, а връзката помежду им, се реализира от Светия Дух. (сх.13)

image

схема 13

Триединството според канона на Християнската църква

 

      Естествено, за всеки православен християнин е ясно кои са Бог Отец и Бог Син. Но за "миряните" Светия дух е нещо неопределено, което в черквите се изобразява с бял гълъб и служи за спояваща връзка между Бога Отец и Бога Син. Като последица възникват въпроси: "Ако Отецът е Бог и синът също е бог, не стават ли боговете двама?", "На кой от тях двамата да се молим, в това "монотеистично" християнство, което ни убеждава, че Бог е само Един?"

     Причината в триадата на църковната догма да се подвизава някакъв неопределен Свят Дух, е последствие от "изтръгването" на женския принцип от канона на ранното християнство. За да се запази триадата, свещенослужителите заменят женското начало със Свети Дух. А белият гълъб, с който го изобразяват има връзка с Магдалена, защото както вече споменахме по-рано, "Магдала, или Мигдалил, ще рече "селото на гълъбите" и има доказателства, че там наистина са били отглеждани гълъби за жертвоприношения.". (6, гл. "Жената на Исус")

    Ето защо триадата, по начина по който е представена в официалното християнство, е разбита на "пух и прах" от Закона за Тернера в окултизма. 

    Според окултната наука, на физическо ниво триадата се изразява съвсем простичко, защото смисълът на Отец, Майка и Син се изразява в баща, майка и дете като еталон за устройство на светото семейство, но и на всяко обикновено семейство. Детето може да бъде и син, и дъщеря, понеже (за разлика от официалното християнство) в езотеричното и ранното християнство, жените не са били дискриминирани заради разделение между половете. Физическата триада баща, майка, дете съответства на дух, душа, тяло в духовно отношение . (сх.14)

 

image

схема 14

Триадата дух, душа, тяло

в окултния Закона за Тернера

 

      Отецът (бащата) е Духът, Богинята Майка (майката) е Душата, Детето (син или дъщеря) е Тялото. Но тук не можем да спорим, че имаме баща Бог и майка Богиня, тоест двама богове, защото и трите явления са съставна част на единицата Бог. Тоест сами поотделно, нито Отецът, нито Богинята майка са самостойни, те добиват сила и влияние, само когато са част от триадата. Читателят се запитва "Защо тогава казваме Богинята Майка?" Защото думата "богиня" е метафорично употребена със значение "градивна част от божествената триада" и носи значение на обожествена, божествена. Също понеже от трите съставки на триединството - Богинята Майка е водеща. Тя е основен източник на Плодородие. Без плодородие светът и неговата природа умират. 

    В триадата също е заложен принципа за полярност (като част от Херметизма), според който има два полюса - мъж и жена. От една старана, те присъстват вътре в отделния човек - мъжка и женска половина на тялото, дух - проява на мъжкия принцип, душа - проява на женския принцип. От друга старана, триадата присъства и извън човека. Заедно с човека и неговия партньор от противоположен пол, тя създава връзка както между мъжа и жената, така и между мъжкия и женския принцип в тях двамата. Можем да обобщим, че според триадата, разглеждана от Закона за Тернера имаме дух, душа, тяло, изграждащи организма на отделния човек; но също така имаме баща, майка, син (дъщеря) като градивни елементи на семейството като обществена единица. Имаме и космичен човек (Вселена) - макрокосмос, който се отразява в микрокосмоса - всяко човешко същество на планетата. Макрокосмосът има устройството на микрокосмоса - дух, душа и тяло. Затова казваме, че Вселената е жив организъм, тя наистина е.

     Според идеята за дуалност, в света присъстват дух и материално тяло. Те се противопоставят един на друг. Обаче, когато тази дуалност стане част от идеята за троичността на света, тогава душата, като оживяващ принцип, свързва духа с тялото. По този начин идеите от духовния свят се реализират в материята на физическо ниво. Или душата е връзката между духа и тялото, за да може във физическия свят да се създават завършени цялости или материални продукти, които въплъщават идеи от духовната реалност. Като имаме предвид горната информация, вече можем да си обясним и ролята на Светия Дух като свързваща, оживяваща връзка между Отеца и Сина в канона на християнската църковна догма. За да подкрепя моята теза, си служа с изказванията на двама окултисти - Зор Алев и Мария Арабаджиева.

     Във връзка с триадата като символ на светото семейство, Зор Алев разграничава дух, душа и тяло по следния начин: "Духът обитава душата, създава душата. Той не е просто един жител. Той е този, който е сътворил тази душа, който чрез нея се проявява. Можем да го погледнем и по друг начин: духът сключва брак с душата, за да бъде родено тялото. Това са баща, майка и дете. " (7, 5:30-5:59) Казаното от Алев може да се онагледи от следните примери: Йосиф, Мария, Исус (и неговите братя) или Исус Христос, Дева Мария-Магдалена, тяхното потомство в династията Меровинги и т. н. 

    Издателят и преводач на древни книги Мария Арабаджиева, разглежда Закона за Тернера, като обяснява триадата в по-голяма дълбочина. Арабаджиева засяга триединството дух, душа, тяло на най-ниско и най-високо ниво. Разглежа ги във всички аспекти: като съставни елементи на семейната единица, като градивни елементи на човека - микрокосмоса, като градивни елементи на нашата Вселена - макрокосмоса.

    М. Арабаджиева включва идеята за дуалност като съставна част на идеята за тройнствен свят. Ето защо използвах думата "широкообхватен" по отношение Закона за Тернера. Нека се позовем конкретно на цитати от разсъжденията на посветената Арабаджиева, за да си изясним подробно принципа на действие и проявление на този окултен закон. Според нея "противоположно на материализма, който допуска едно-единствено начало - материята, от която е създадено всичко... и който отрича Божественият принцип, лежащ в основата на всичките древни учения на древните цивилизации, окултизмът признава три основи, три начала; присъединявайки към първите две свързващото звено - духовното начало и оживяващия принцип. Тоест, за разлика от материализма, който казва "материя", окултизмът казва, че (Това е Законът за Тернера.) целият свят е троинствен: имате материя, имате дух и едно свързващо звено, което в случая е душата." Тя съчетава двата принципа дух и материя и ги "вкарва в действие". Идеята е, че "животът е движение". (8, 1:52-2:53)

     Според Арабаджиева "разделението на триади" е "основен закон на окултизма", който се нарича "Учение за триединството". Този закон се прилага при изучаването на Бога и човека, тоест при овладяване на Вселената като макрокосмос и човека като микрокосмос, където микрокосмоса е умален образ на макрокосмоса. Божественият свят на Вселената е "подобен" на света на идеите - "интелектуалният свят на човека". А астралният свят, който е "междинен" и "свързващ" за другите два свята, служи "като ръка на скулптор", който придава форма на материята във физическия свят. По този начин "духовното действащо начало" на Вселената се проектира и добива форма в "човешкото познание". То е ""твърде вкарано в материята", понеже ние се намираме в "най-долния слой на физическия свят". (8, 2:54-4:15) 

     Относно дуалността като съставна част на триединството, М. Арабаджиева е на мнение, че "двете противоположни едно на друго начала, които са смъртно тяло (физическо, материално ) и безсмъртен дух (духовност, върховна субстанция), са съединени с нещо, което окултизмът нарича жизнено начало, оживяващо начало. Това е душата - астралното тяло, свързващо двете, абсолютно на двата полюса на съществуване неща, за да може в триединния човек да се получи движението." (8, 5:05-5:44)

   Бих пояснила, че макрокосмосът - Вселената, притежава материално тяло от планети и звезди, оживяваща я душа и Божи Дух - създател на тази душа. Тоест душата на вселената е оживяващата връзка между Божия дух и вселенското материално тяло. По този начин се осъществява вечното движение на Вселената, която наблюдаваме в нейното миниатюрно копие - човека. Отново става ясно, че Вселената се движи, защото е жива и има душа, а не защото в нея действат външни закони на механиката, които изкуствено я задвижват по инерция. 

    Можем да обобщим, че от цялата информация, представена и цитирана до момента, триединството се подчинява на взаимосвързаност и непрекъснат обмен между собствените си съставни части. То извършва това благодарение на свързващата роля на своята душа. Тази безкрайна и непрекъсната връзка е онагледена от символа на триединството. (сх.15)

image

схема 15

Символ на Триединството

   Когато символът на триединството е изобразен чрез вписана в него окръжност, (сх.16) според мен, той се свързва с вечността, вечния живот, вечното движение на триединните микро- и макрокосмос, където дух, душа и тяло непрестанно взаимодействат, с цел да движат, подновяват живота завинаги. 

image

схема 16

Символ на вечното триединство

 

       С помощта на душата, духът се проявява в телесната обвивка, чрез която твори завършени цялости. За пример, в един художник душата се вдъхновява, защото улавя идея от астралния свят и по този начин проявява своята живост. Тази жива искра подтиква духа на художника да започне да твори (да придава форма) - да рисува с ръцете си, които са материалното му тяло. Подтикът и връзката между духа и тялото се правят от душата.  Духът изразява идеята на душата чрез и в материята, защото чрез ръцете се получава ценна творба от наглед евтини материали - платно и бои. Те също са част от материалното тяло, чрез тях се осъществява крайния продукт. Този продукт е материализирана духовна идея, изразена и проявена във физическия свят. Но нейната духовна стойност е по-висока от материалната ѝ финансова цена.

     Символът на триединството и в двата си варианта (сх.15,16) е свещен, защото е подчинен на закона за Златното сечение. (сх.17,18)

image

схема 17

Златното сечение в символа на Триединството

 

image

схема 18

Спиралата на Златното сечение

 

    След всички обяснения на Закона за Тернера до момента, нека отново се върнем на забележителната творба "Салвадор Мунди", за да припознаем каква е връзката на тази Леонардова картина със Закона за Тернера.

    Спасителя "Салвадор Мунди" представлява андрогин. Като такъв той е образ на цялостния завършен човек, у когото мъжкия и женския принцип са проявени в баланс. В човешката същност на андрогина протичат процесите на неговия Божествен Дух и материалното му тяло. Описахме ги при Закона за Тернера. Аналогично тези процеси се привеждат в движение и продуктивност от душата като "свързващо звено". В това отношение, въпреки че Салвадор Мунди е изобразен в човешка форма, той е извисен достатъчно, за да може триединството в него да се реализира хармонично на най-високо сакрално ниво. Затова казваме, че андрогинът е дотолкова еволюирал да се е завърне в своята божественост. Със сигурност той е адепт, мъдрец или светец, за което ни напомня и благославящия жест на ръката му. Като светец, Мунди е идеалният микрокосмос, перфектно отражение на макрокосмоса - целокупната Вселената. Сякаш той и Космосът дишат в един ритъм и двамата едновременно са дъх на Бога. Затова смятам, че картината на Да Винчи има пряко отношение към устройството и фукциите на целия Космос, и на нашата Вселена в частност, защото бидейки умален образ на Вселената, андрогинът от платното представя начина, по който вселенските дух, душа и тяло функционират непрекъснато и безкрайно в целия Космос. С няколко думи триадата, закона и учението за нея са част от целия Космос, понеже те са  функции на Вселената, а тя е съставка на Космоса и Абсолюта.

     В изображението на Леонардовата картината обаче, триединството в ролята на свето семейство не е отразено, понеже на платното присъства само един човек. Но пък илюстрирайки връзката "макрокосмос - микрокосмос", гениалният Леонардо сигурно е целял да ни покаже, как благодарение на хармоничното взаимодействие между дух, душа и тяло в самите нас, като отделни индивиди, можем да спасим самите себе си от грях и падение, а също и да задвижим или ускорим собственото ни духовно развитие, както и да живеем според Божията воля, реализирайки не нашия егоистичен, а върховния Божествен план. Питам се, не е ли това начин за трансмутация от обикновен човек в божетсвена същност на адепт, мъдрец, духовен посветен? Според мен, спрямо Закона за Тернера, основната мисия на гениалната картина е как земната (материална) субстанция да се претвори в духовна божествена същност, като се прилагат способностите и качествата на душата, а междувременно чрез тях тя да еволюира. 

    Затова идеята за триединството, заложена в платното "Спасителя на света", превръща тази творба на Да Винчи в картина с алхимична стойност. При положение, че за алхимичната наука, законът за трансмутация на човека от обикновен в посветен, е основоположен, не виждам причина картината да не се смята за алхимична и съответно за свещена творба. 

     Убедена съм, че платното е нарисувано съобразно Златното сечение. Но аз не владея този метод за изобразяване, затова не мога да докажа моето убеждение. Обаче поне мога да го спомена, за да предизвикам размисъл... 

      Също мисля, че превъплъщението от обикновен човек в мъдрец е свещен процес. Причината е, че този процес изисква не само предварителна теоретична подготовка по отношение на духовното познание, а и наличие на адекватни ценности, висока нравственост, които не се градят спонтанно, а в продължение на цял живот. Затова гении като Леонардо се срещат много рядко, подобни творби на изкуството като "Салвадор Мунди" са уникална находка, понеже усилията които подобни личности полагат са непрекъснати - всеки ден, всеки час, всяка минута - цял живот непрекъснато. 

   Да се спрем на още една особеност в картината "Спасителя на света", отново свързана с триадата. Споменахме, че според Закона за Тернера, душата играе ролята на връзка между духа и тялото. От окултизма знаем, че душата има връзка с женския принцип на Премъдростта. В такъв случай, като част от женската енергия, душата има пряка връзка и с Любовта, като най-силното женско качество. Енергията на Любовта е най-мощната сила в целия свят. За нея ще се спра на някои популярни сентенции, изказани от Учителя Петър Дънов. Според него човек може да има любов само към Бога, а към хората може да изпитва единствено обич. Тази мисъл на Учителя разграничава по смисъл думите "обич" и "любов". 

    Също така П. Дънов твърди, че Епохата на Водолея принадлежи на матриархата. А едни от най-силните думи в Словото му са тези, че Любовта е в жената и понеже жената сама излъчва любов, затова не е нужно да търси любовта извън себе си. Мисия на жената е да проявява и дарява другите с любовта, която носи, а не да я задържа в себе си. За любовта, която е подарила, жената не трябва да очаква от хората някаква награда или възвръщаемост. 

    Относно това най-възвишено чувство в картината "Салвадор Мунди", забелязвам двоен извор на енергията на Любовта. Понеже образът на портрета е андрогинен, единия път любовта се излъчва от душата (култивирания женския принцип) в младия мъж. Горе вече отбелязахме, че мъжете също имат души, заради което те трябва да развиват в известна степен и женските качества. Втория път, любовта се излъчва с най-голямата си сила и мощ, понеже е основна и водеща съзидателна енергия на женската част в образа на андрогина.

   Към края, отново с подкрепата на цитат, потвърждавам, че душата като връзка, която основно си служи с женската енергия на Любовта, кара мъртвото тяло да оживява, за да може волята на Божия Дух да бъде реализирана от микрокосмоса, наречен човек. Това е безспорно, тъй като "самото тяло изобщо не може да мърда...", "ако в него ги няма другите два принципа - духът и душата". (8, 7:48) 

    И съвсем накрая, с мои думи обобщавам, че животът е движение, породено от силната творческа енергия на Любовта. Затова според мен, популярната библейска фраза "Бог е Любов." е безспорна истина. Всички човешки добрини се реализират чрез подтик. Този подтик  е следствие от реалността, че Бог съдържа Доброто. Подтикът към добро се претворява в активно проявени безкористни човешки постъпки. Този резултат не би могъл да се получи без задвижващата и свързваща роля, която има силата на Любовта, а нейната енергия е градивна част в душата на всеки от нас - независимо дали е жена или мъж. Затова, ако трябва с единствена дума да се отговори на въпроса "С какво "Спасителя" Салвадор Мунди ще опази целия свят и себе си в него?", има само един отговор: "С Любов."

    4. Енергията на Любовта в женския принцип на Премъдростта. Щеше ми се да завърша настоящото изследване, като в тази последна точка за заключение, цитирам и анализирам най-красивите мисли на писателя окултист и последовател на Учителя - посветеният Елеазар Хараш. Но когато започнах да си водя бележки по интервюто "Истинската Любов е дар от Бога", се оказа, че трябва да го цитирам цялото, защото всяка една мисъл в него е посветена на Любовта и звучи "вълшебно". Затова няма да замърсявам словото на Хараш с личните ми съждения, а посочвам адреса на конкретното интервю, за да му се насладите изцяло. Приемете думите на Елеазар Хараш не само като достоен завършек на това есе, а и като допълваща информация, с която да обогатите впечатленията си от темата на настоящия труд.

Елеазар Хараш: "Истинската Любов е дар от Бога", интервю на Борислав Борисов: https://www.youtube.com/watch?v=W-IfVJ_xuzY 
Този видеоклип е вграден след есето.

"Не е достатъчно да обичаш. 

Трябва да станеш Любов."

Учителя Петър Дънов


КРАЙ
 

Използвани източници:

1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s

2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

4. Сабазий, Уикипедия, Google

5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal

7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube

Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.

Категория: Изкуство
Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 15.03 18:55
 2. Вторият план на дълбочина в картината "Спасиеля на света" от великия Леонардо да Винчи, изобразява  Единния Бог. Той не ни се представя като такъв според църковната институция - в самостоятелен мъжки облик. Имаме изображение на мъжкото и женското начало - слети в едно, взаимодействащи в единство и равнопоставеност, така както божествената същност се представя в окултните учения. Докато обяснявах значението на андрогина, вече загатнах за втория план.

   Ако приемем, че Салвадор Мунди ще спаси света в облика на единен Бог, то всеки от нас първоначално се сблъсква с догмата, че един Бог или единен Бог съответства на смисъла за единствена, самостоятелна същност. Тази догма е утвърдена и неоспорима от Църквата, затова официалното християнство ни представя Бога като отделен самостоен мъжки образ, независимо дали това ще бъде "белобрад старец" или "богът Христос". В зависимост от тази догма, смисълът на понятията "единение" и "единен" се бъркат с отделността. Още в Ранното Средновековие, тази специфика неминуемо поражда разделение и вражда между половете. На практика, по този начин църковната институция не се стреми да обединява, а да разединява вярващите като поражда вражди между двата пола. Столетията преди нашето време, показват колко умела и успешна е тази нейна "кауза". В резултат, стотици години са се водили канонични спорове дали жената има душа. Като последствие от тях жената е зачетена за производна на мъжа, създадена от неговото ребро. (2, 56:58-57:26) 

    "Знаете, че до ден днешен жената няма право да влезе в олтара. Даже в женските манастири, трябва да дойде мъж свещеник, който да влезе в олтара, да извърши тайнството и тогава да излезе отвънка. Жените стоят отвън и припяват. В републиката на християнството - Атон, която е под егидата на Света Богородица, жени не се допускат. И не само жени, женски животни няма там, до ден днешен. Хайде, представете си сега, за момент, една жена патриарх, или папа... Няма. И в скоро време няма и да има." (2, 57:26-58:15)

    Горният цитат от професор Попхристов доказва, че женското начало не само е "изтръгнато" от канона на официалното християнство. Дори се стига до парадоксални ситуации, защото в християнската република под егидата на жена светица, се допускат само мъже. 

   Според езотеричните учения става ясно, че в периода на застаряващата Пета раса, светската религиозна власт е заличила единия пол от канона и е дала безмерна власт на другия. Сигурно е постъпила по този начин, тъй като е по-лесно да се управлява единствен доминантен пол, отколкото да се създават затруднения от вероятни стълкновения между два равнопоставени и еднакво стойностни пола. И ако на нас, обикновените "миряни" това ни изглежда само като война между половете, целта на Църквата е много по-жестока: разединение на душите, злоба и омраза между хората, усещане за повишена самостойност в самостоятелността, егоизъм, егоцентризъм. Убеждението, което църковната институция вменява на вярващите е, че единството не се постига по пътя на обединението, а чрез надмощие и доминиране на физически по-силния над по слабия. Затова се смята, че много от "постиженията" си, Църквата внедрява чрез силови методи. Примерно днес в социума срещаме хора, които уж са религиозни, но се стремят към величие, надмощие, сила и непобедимост в своята самостоятелност и голямото си его. Като самостоятелни, те не се уединяват или дистанцират от обществото. Напротив, здраво "зарасват" в него и прецизно си служат с лицемерните му методи на поведение, подходящи за за "социализирани" индивиди. Такива хора нараняват и опустошават всички останали душѝ по пътя си, защото са приучени, че стойностните качества на другите са потенциална заплаха за тях, а не са възможност за обединение, чрез което заедно да станат по-силни, стойностни човеци. Такива ли трябва да са вярващите и набожните днес? 

    Науката окултизъм учи точно обратното, че силата на хората е в единение чрез тяхното обединение. Основният вселенски закон "Един е всички, всички сме Едно." извежда втори такъв, който гласи: "Най-голямото число в света е 1. Всички останалите числа са получени чрез разделяне единицата на части." И последният закон, който цитирам по памет е: В началото преди Словото Бог не е имал "име", а число - "Първият". Трита закона доказват качествената характеристика на най-голямата стойност в света - единицата. Тази качествена характеристика насочва хората към обединение в едно цяло. За съжаление, цитираните по-горе окултни закономерности не се изучават и не са записани в никой учебник, нито в катехизиса на някое вероучение. Изучаването на числата само като множества в учебните програми на стандартната образователна система подпомага целите на Църквата и също допринася за изопачаване човешкото мислене. Като последица хората се научават да хитруват, мислят комбинативно, стремят се към количествен, а не към качествен живот. Затова те трупат излишни предмети, комбинират варианти на вероятностни ситуации в ума си, с цел да излъжат ближния, за да се облагодетелстват единствено за собствена сметка. Жалко, но такива на практика са постиженията на традиционната математика в живота на обикновените хора и в живота на духовенството до момента. 

    Промените в канона на ранното християнство, осъществени от църковната власт, не са постигнати в един миг, изведнъж. "Официалният канон се оформя в течение на доста столетия от така наречените"Вселенски събори" - седем на брой. Това, което се случва на тези събори е, че женският принцип на така наречената Божия премъдрост - Света София, постепенно се изважда, много методично, целенасочено и съзнателно от канона." (2, 53:30-54:01) "Вселенските събори изваждат женския принцип и превръщат днешния християнски канон (независимо дали говорим за Източно Православие, Католицизъм или за всичките деноминации на Протестанството) в един "мъжки клуб". Жената е втора категория. (2, 56:21-56:50) Свещенослужителите, които премахнаха женското начало от канона много добре "знаят, че има един вселенски принцип, наречен Света София. Или София - това е Божията премъдрост. Този женски принцип е равнопоставен на мъжкия и по нищо не му отстъпва. И това е принципът, който след това ще участва във въплъщаването на Словото, тоест Исус Христос." (2, 55:32-55:51) 

    Успяхте ли да свържете последния цитат от Дамян Попхристов с картината "Спасителя на света"? Според мен връзката се изразява в женския принцип на Премъдростта, обединен с мъжкия принцип на Рода, проявен чрез Христос. Двата принципа заедно раждат СловотоСимволи на словото в Леонардовата творба са кристалната топка и благославящата ръка на Спасителя. 

    Нужно е да отбележа, че Света София е само принцип, това не е конкретна светица. "И всички черкви в света, кръстени "Света София", са кръстени на този принцип. Но съгласно официално приетия църковен канон "една черква не може да има за патрон принцип, а трябва да има светец". Затова през VI век Църквата изкуствено създава култа към Света София, Вяра, Надежда и Любов. (2, 1:26:39) Това е пореден пример как догмите водят до фалшиви "факти", които църковната власт сама фабрикува, за да крие лъжите си. 

    Да обърнем поглед към окултната наука, за да установим как тя отразява непреривната връзка на цялост, единност и обединение между мъжката и женската енергия. Понеже сме българи, от езотеричните течения най-близо до нашето съзнание е Богомилското учение. То е създадено от третия най-малък брат на цар Петър. Известен е с прозвището си Боян Мага. За да рамкирам Учението на Богомилите, отново ще се позова на цитат от лекцията на проф. Дамян Попхристов, защото той е най-добрият изследовател, до момента у нас, по отношение на богомилите и техните производни - катари, албигойци, тамплиери и т. н. 

    Според професора, траките като наши предци вярват в женската енергия и в богинята майка. В същото вярват и ранните християни. (2, 39:11) Братът на цар Петър - Боян Мага поставя началото на Богомилското учение. Това учение представлява връщане към изконните корени на апостолското автентично християнство. В учението женската енергия е абсолютно равнопоставена на мъжката, затова жените имат право да достигат до най-висшите духовни степени. "Женската енергия в Богомилското учение е основополагаща." Това е енергията, която създава модела, а мъжката енергия чрез мощ и напористост осъществява този модел. След това отново женската енергия поставя "финалния щрих", за да бъде полученото цяло хармонично и да радва. Затова богомилите казват, че трябва да се радваме и да почитаме женската енергия." (2, 1:22:56)

    Естествено, когато говорим за равнопоставеност между мъжка и женска енергия, това не означава, че мъжете и жените могат да уеднаквят своите функции и роли в обществото. Нито мъжкият принцип може да изпълнява роля, която имат женските качества, нито пък женското начало може да замени роля на мъжкия принцип. 

   Често в патриархалното общество на Петата раса, поради застаряващите му разбирания за живота, на физическо ниво жените непрекъснато се опитват да показват, че са достатъчно силни, и това те вършат, за да не бъдат подценявани от мъжете. Затова срещаме аномалии в ролите, към които се стремят някои жени. Те се държат шумно и вулгарно, практикуват мъжки професии, свързани с развитието на качествата на мъжката природа, стремят се към бляскава кариера и печелене на големи финанси, обличат се в мъжки дрехи, понеже са по-практични, отказват се от създаване на семейство и деца, заради успешна кариера или просто за да не си развалят фигурата. Тези аномалии произтичат от очакването съвременните жени да имат развита логика и да мислят като мъже, да не се "излагат" като показват способността си да изпитват чувства, да не хленчат за "глупости". Ето как в старата Пета раса не само мъжкият принцип и неговите качества, а най-общо казано мъжеството и всички мъже са издигнати в култ като нещо най-значимо и основополагащо при формирането и развитието на човечеството. Същевременно жената, която създава живота и в която е заложено плодородието, се представя като слабо същество. Омаловажава се нейната роля да ражда и да възпитава деца. Качествата на женския принцип - интуиция, сърдечност, милосърдие, доброта, предчувствие биват унижавани и изтъквани като недостатъци на "слабата" женска природа и нейната "безполезна" роля. Тази ситуация в съвременното изопачено общество, извращава поведението на жените и подтиска тяхната женстеност. Но не винаги е било така. 

    В миналото Богомилската общинария е задавала модел как да живее обществото, каква да е неговата практическа насоченост, точно като правилно се разграничават ролите на двата принципа - мъжки и женски. А в различаването качествата на единия принцип от другия, няма дискриминация или подценяване на нечия стойност. Затова всеки човек в общинарията добива реална представа за своята мисия и полезност в социума, като в същото време зачита и уважава задачите на противоположния за него пол. За пример никой мъж не може да зачене и роди дете, както никоя жена не може да прояви физическата сила и мощ, характерни за мъжете. Следователно всеки от богомилите е ценял качествата на другия пол без да ги омаловажава, само защото те не са валидни и постижими за самия него. А днес много мъже считат отглеждането и възпитаването на деца като занимание, лишено от разум и водещо до затъпяване. На практика, те не отчитат в тази изключително женствена дейност ролята на интуитивното познание, любовта и милостта, с които тя се извършва. Понеже при мъжкия принцип подобни качества или липсват, или са слабо развити, то доста мъже ги отхвърлят, подиграват им се, считат функциите на женската природа за несериозни занимания. 

    Но в миналото, в богомилските общинарии, обществото е имало практическа насоченост и образованието е било задължително и за мъжете, и за жените. На базата на своята образованост, жените са имали "основна роля" да наблюдават "развитието на децата" и да развиват детските "индивидуални качества". И тогава това се е правело, "за да бъде спасена България". (2, 1:24:12)

    В своята книга "За Богомилите "от уста на ухо" (5), проф. Дамян Попхристов нагледно чрез схеми доказва защо е необходима равнопоставеността между функциите на мъжкия и женския принцип: "Според богомилите водещата енергия е женската енергия", независимо че "мъжкият принцип на Рода е положителният, а женският е отрицателният". "Творящият полюс е точно отрицателният, защото той е ограничаващият, компромисният, и точно в това си качество той е съзидателният, формиращият, задаващият не само формата, но и посоката." (5, с.26) Следователно "богомилите виждат двете енергии в своята взаимна необходимост, но и в техния съвършен баланс". (с.27) "Мъжката енергия се движи по спирала отдясно наляво, а женската отляво надясно" и независимо коя точно енергия дава първоначалния тласък, тя неминуемо задвижва и другата, така се получават две спирали." (схема1)

 

image

схема 1

Посока на движение на женската (ляво) и мъжката (дясно) енергия

 

image

схема 2

Обединената мъжка и женска енергия

 

   "Тъй като стремежът е винаги към балансиране"..., "като се обединят двете спирали се получава" знак за вечен баланс. (с.27)(сх.2) 

    В случая знакът за безкрайност (сх.2) обозначава обединената мъжка и женска енергия. С няколко думи можем да обобщим, че ""символът на вечното движение или на Вечността"", е резултат от "баланс на двойка сили - мъжката и женската". (с.27) 

    След като изяснихме цялостта като единство между равнопоставени, балансирани, взаимообогатяващи се принципи на полярност - мъжки и женски, нека отново се върнем към шедьовъра "Салвадор Мунди", изобразен от гениалния Леонардо да Винчи. 

    По-рано в есето отбелязахме, че когато се вгледаме в картината, тя ни раздвоява да възприемаме две начала - мъжко и женско. Освен това вече разгледахме мъжкия и женския принцип, съчетани в един индивид. И току-що описахме как се балансира полярността в тези принципи при тяхното взаимно допълване на ниво отделни индивиди - мъж и жена.

   Несъмнено мъжкият принцип на Рода, въплътен в младия мъж на картината, буди у нас асоциация с Исус Христос. А женският принцип на Божията Премъдрост предизвиква в съзнанието на зрителя две асоциации: жената на платното може да е майката - Света Богородица или любимата (съпругата) Мария-Магдалена. При всички положения обаче, това е Дева Мария. Но коя от двете е Девата - майката или любимата, предстои да изясним по-нататък в есето.

   Естествено Църквата е непоклатима в своята догма, че Дева Мария е майката на Христос - Света Богородица. И тук се сблъскваме с противоречието, че думата "дева" не означава само "непорочна". Коренът на "дева" идва от източните езици (индийски) и означава "божество", "бог", "божествен". Тоест титлата Дева Мария е синоним на Богинята Майка.

   Има данни, че и Богородица, и Мария-Магдалена са обявени за светици от църквата. Но степента божественост дали е валидна и за двете? 

   Привърженичка съм на "еретичната" хипотеза, че Дева Мария е Мария-Магдалена. Също асоциацията за женски образ в шедьовъра на Леонардо, клони към представа за млада жена, а не за възрастна, каквато е Исусовата майка. 

   За да докажа, че Света Богородица не е Дева Мария и защо не е, ще ползвам цитати от книгата "Светата кръв и Свещеният Граал", написана от М. Бейджънт, Р. Лий и Х. Линкълн. (6) Според тези трима автори "Изида, разбира се, е богинята майка от древноегипетската митология, пазителка на всички тайни, "Бялата царица" в добрите проявления, "Черната" - в лошите. Мнозина автори, специалисти по митология, антропология, психология и теология, са проследили как езическият култ към богинята майка се е пренесъл и в Християнската епоха. Според тях богинята майка се е съхранила и в християнството като Богородица, "Царица на Небесата", както я нарича Св. Бернар, име, с което в Стария завет е обозначавана богинята майка "Астарта", финикийското съответствие на Изида. Но според текста в "Червената змия" християнската богиня майка явно не е Богородица. Обратното, там очевидно става дума за Мария-Магдалена, на която е посветена черквата "Рен Льошато"..." (в превод "Храмът на кралицата") "Нещо повече, в текста е загатнато, че "Дева Мария" също не е Богородица. По всичко личи, че това име, дадено на всички големи катедрали във Франция, също е свързано с Мария-Магдалена. Но защо тъкмо Мария-Магдалена е почитана като "Нашата повелителка", "(Notre Dame) "нещо повече, като богинята майка? Майчинството е последното нещо, свързано с нея. Според утвърдените християнски представи Магдалена е проститутка, получила опрощение само защото е била покръстена от Исус. Тя присъства най-осезаемо в Евангелие от Йоан, където е първият човек, на когото Исус се явява след възкресението си. По-късно е канонизирана за светица и е почитана най-вече във Франция, където според средновековните предания е донесла Свещения Граал. И наистина "съсъдът, пълен с лековито масло"" може би обозначава Граала. Но да бъде почитана вместо Дева Мария изгежда най-малко еретично." (6, глава "Тайните документи") 

    Като добра "еретичка", аз се "хващам" за това еретично предположение и продължавам да информирам читателя, че "преклонението пред Мария-Магдалена, прераснало в истински култ по време на кръстоносните походи"". (6, гл. ""Изчезналите крале и Граалът") 

    Мисля, че последният цитат е най-убедителен: "Свещеният Граал е най-малкото две неща. От една страна, това са родословието, потомците на Исус, "Sang Raal" или "Real", тоест ""царската кръв""... От друга страна, Свещеният Граал би могъл да бъде тълкуван дословно като съда или чашата, в която е била събрана и съхранявана кръвта на Исус. С други думи, това е утробата на Мария-Магдалена, а оттам и самата Магдалена. Явно оттук води началото си култът към нея, зародил се през Средновековието и бъркан с култа към Богородица. Може да се докаже например, че много от прочутите "Черни Богородици" или "Черни мадони" от ранното християнство са светилища... на Мария-Магдалена, още повече че в тях е изобразена жена с дете. Някои смятат, че и готическите катедрали, тези величествени каменни изображения на утробата, посветени на "Девата", също са,... храмове в прослава на спътницата на Исус, а не на неговата майка. 

    Тоест Свещеният Граал олицетворява и потомството на Исус и Мария-Магдалена, чиято утроба е дала живот на това потомство." (6, гл. "Предвиждания за бъдещето") 

    До тук изяснихме въпроса коя е Дева Мария. Но трябва също да уточним дали в принципа на премъдростта, като послание за женственост, върху платното "Спасителя на света" е представена Дева Мария-Магдалена. 

   Наблюдавайки нежната млада жена върху изображението на Леонардовата картина, няма как да отрека, че това е Магдалена. За да докажем обаче, че изобразеният Салвадор Мунди е олицетворение на абсолютен баланс между мъжкия и женския принцип, първо трябва доказателство, че образът върху шедьовъра на Леонардо е вечният неразривен съюз между божественият Спасител Исус Христос и неговата обожествена любяща съпруга Дева Мария-Магдалена. За тази цел отново ще си послужа с текстове от книгата "Светата кръв и Свещеният Граал": "От жената, която бленувам да освободя, лъха уханието на парфюм, изпълнил Гробницата. Някога са я наричали Изида, закрилница на плодородието, на всичко що ражда. "Който страда и е унизен, да дойде при мене и аз ще го даря с мир." За други пък тя е Магдалена, от прочутия съсъд, пълен с лековито масло. Посветените знаят истинското ѝ име: "Дева Мария". (6, гл. Тайните документи) 

   В глава "Жената на Исус" от същата книга се намират три пасажа, които са ме впечатлили с информация, доказваща интимността, дори брака между Исус и Магдалена. Цитирам тези откъси дословно, без мои бележки по тях, понеже считам, че не се нуждаят от допълнителен анализ и разяснение:

   "Въпреки ширещото се мнение никъде в евангелията не се казва, че Мария-Магдалена е проститутка. Когато името ѝ се споменава за пръв път в евангелие от Лука, тя е описана като жена, ""от която бяха излезли седем бяса"". Общоприето е да се смята, че в този стих е описано как Исус прогонва злите духове и как преди това Мария-Магдалена е била обладана от нечистата сила. Не е изключено обаче да става дума за някакво покръстване, за ритуал на посвещаване. Така например в култа към Ищар, или Астарта, Богинята майка, има седем степени на посвещаване. Може би, преди да се присъедини към Исус, Магдалена е изповядвала този култ. Магдала, или Мигдалил, ще рече "селото на гълъбите" и има доказателства, че там наистина са били отглеждани гълъби за жертвоприношения. А гълъбът е свещеният символ на Астарта." (6, гл. "Жената на Исус") 

    "Във всички евангелия Исус се държи с Мария-Магдалена, както с никой друг, не крие предпочитанията си към нея, което вероятно е породило у другите му ученици известна ревност. Ето защо са очевидни опитите в по-късните предания да се очерни ако не името ѝ, то поне нейното минало. Представянето ѝ като блудница вероятно е нещо като отмъщение към жената по-близка с Исус от всеки друг: все пак човешко е останалите да са ѝ завиждали. Ако другите "християни", живели по времето на Исус или след това, са ревнуваи Мария-Магдалена за необикновените ѝ отношения с техния духовен водач, вероятно е имало опити значението ѝ да бъде принизено. Дори днес я смятаме за грешница, а през Средновековието поправителните домове за разкаяли се проститутки се наричат "магдалини". Ала от евангелията личи, че жената дала името на тези институции, не заслужава да бъде позорена." (6, пак там)

    "Когато в Четвърто евангелие Лазар се разболява, Исус е извън Витания и е отседнал за няколко дни с учениците си край река Йордан. Макар да научава за това, остава там още два дни - доста необичайна реакция, - след което се връща във Витания, където Лазар вече лежи в гроба. Марта се втурва насреща му с виковете: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми." (Йоан 11:21) Твърде странно твърдение: как така, ако Исус е присъствал физически там, мъжът е нямало да умре? Случката обаче е показателна с това, че Марта посреща Исус сама. Би могло да се очаква, че и сестра ѝ ще е с нея. Ала Мария си стои вкъщи и излиза едва след като Исус ѝ нарежда. Епизодът донякъде е изяснен в "тайното" евангелие от Марко, намерено от професор Мортън Смит... В укритите пасажи от Марко, Мария все пак излиза от къщата още Исус преди да ѝ е заповядал, и веднага получава гневните укори на учениците, които Спасителя е принуден да успокои. 

    Има логика в това Мария да си стои вкъщи, когато Исус идва във Витания. Според еврейските обичаи тя е в "шивех" - траур. Но защо не отива заедно с Марта да посрещне Исус? Съществува едно-единствено обяснение: според тогавашните еврейски закони жена в траур няма право да напуска къщата, освен ако не я накара мъжът ѝ. В тази случка поведението на Исус и Мария от Витания се вмества изцяло в еврейските изисквания към съпруга и съпругата от онова време."" (6, пак там) 

    "...между Петър и Мария-Магдалена е имало дълга ожесточена вражда... Ето как се обръща Петър към Мария-Магдалена в евангелие от Мария: "Знаем, сестро, че Спасителя обичаше теб повече от всички други жени. Кажи ни думите на Спасителя, които помниш - които ти знаеш, а ние - не." По нататък Петър казва възмутен на другите ученици: "Нима наистина е говорил насаме с една жена, а нас е пренебрегнал? Нима от нас се очаква да слушаме нея? Нима я е предпочел пред нас?" А един от учениците му отвръща: "Едно е сигурно, Спасителя я е познавал много добре. Затова я е обичал повече от нас." " (6, гл. "Трудовете на гностиците")

    За Исус Мария-Магдалена е била наричана "негова другарка". Според един учен тук "другарка" трябва да бъде тълкувано като "съпруга". (6, пак там)

    "А другарката на Спасителя е Мария-Магдалена. Но Исус я обичаше повече от всичките си ученици и често я целуваше по устата. Другите ученици се чувстваха засегнати и даваха воля на неодобрението си, като му казваха: "Защо я обичаш повече от всички нас?" Тогава Спасителя каза и им отговори: "Защо не обичам вас като нея?" (6, пак там) 

    Като последно доказателство за брачния съюз между Магдалена и Исус, напомням на четящия популярното твърдение, че според еврейските обичаи, по времето когато е живял Исус, почтеният мъж задължително е трябвало да бъде женен. По онова време, ако юдейски мъж остане незадомен, се е считал за неморален.

   И накрая искам да изтъкна, че интимността на Христос с Дева Мария е най-голямото доказателство за хармоничен съюз и пълноценни отношения между мъжкия принцип на Рода и женския принцип на Премъдростта. Двата принципа, обединени във вечно балансирано единство и взаимодействие съхраняват плодородието, поддържат живота и спасяват човечеството като реализират висшата разумност на Вселената. 

   Естествено като се има предвид, че Исус и Магдалена са имали брак, възниква въпросът, те като съпрузи дали са били в сексуални отношения. По принцип, след като са оставили потомство (сродено с френската династия Меровинги) е допустимо да са водили полов живот двамата заедно. Но ако се съобразим с факта, че те са възвишени човеци, висши аристократи, достигнали обожественост на своята духовна същност, можем да предположим, че не са имали полови отношения, а са практикували непорочно зачатие. 

    Въпросът за непорочното зачеване и днес е спорен в езотеричните доктрини, или поне тези от тях, на които съм попадала. В църковния канон непорочното зачатие е утвърдено като непоклатима догма. А някои окултисти казват, че щом Исус е имал братя, значи Света Богородица не е заченала непорочно. Те се придържат и към мнението, че Магдалена също не е заченала непорочно. 

   Но има окултисти, които приемат непорочното зачатие за факт. Като цяло истината по този въпрос знаят малцина дълбоко посветени. Останалите можем само да гадаем. На обикновените хора тази информация все още не се разкрива, явно те още не са готови да чуят истината по въпроса. А медиите създават научно-популярни филми за сексуалните отношения между Исус и Магдалена. 

    Аз лично, съм търсила информация по темата. И единствено в езотеричната книга "Анна, бабата на Исус", успях да намеря само едно изречение. В него се казва, че непорочното зачатие се извършва чрез размяна на флуиди. Разбира се, цитирам по памет и не мога да посоча страница, на която се намира този цитат, защото съм чела книгата много отдавна. 

    Обаче има факти, които подсказват, че непорочното зачатие е приложимо и все още се практикува. И днес във висшата аристокрация браковете се сключват между строго определени от древността родове. Промяната е невъзможна, защото висшите аристократи са пазители на чистата ДНК на своя народ. Също при брачните партньори висши аристократи е задължителна непорочност преди брака и от двете страни - мъжка и женска. А непорочно зачатие може да се осъществи, само ако и двамата партньори са девствени. Освен това съвременният метод за изкуствено осеменяване, наречен "ин витро" е открит сравнително наскоро от учените. Не е ли той начин за непорочно зачатие, създаден по научен път? А щом науката е открила как да се зачене без полов акт, не е ли възможно непорочното зачатие да съществува по естествен начин и в природата? Накрая ако Дева Мария не е дева, защо ще я наричат по този начин?

   Но независимо дали са били сексуални партньори, по-важно е, че Исус Христос и Дева Мария-Магдалена са имали здрав брачен съюз и силна духовна връзка, допълнително укрепени от поколението, което са оставили на Земята. Този съюз се крепи изключително много и на факта, че Магдалена е от най-приближените ученици на Христос, знаела е тайни, недостъпни за другите му ученици (което разбрахме от по-горните цитати). Именно чрез нейната роля в живота на Христос, не само като добра и примерна съпруга, а като един от най-надеждните ученици и част от Христовото учение, дълбоко посветена в Божието Слово, Дева Мария се утвърждава като равнопоставена на своя любим. Тя не е само част от семейството му, а го следва навсякъде и във всичко свързано с основната му дейност да проповядва Божието Слово. Можем ли да намерим друг по-добър пример за безупречен баланс между мъжкия и женския принцип и за вечното обединение на мъжката и женската енергия? (сх.1,2) 

    Затова изтъквам, че образът, който съединява мъжкото и женското начало в платното на Да Винчи, е символ както на вечността, така и на безкрайността. А втората като по-широко понятие надраства вечността и продължава да съществува отвъд нея. Възможно е кълбото в лявата ръка на андрогина Мунди да е намек за неограничеността на безкрая, който продължава отвъд битието. Причината е, че в сферата и окръжността като геометрични фигури е заложена идеята за безкрайност. 

   Безупречният баланс между мъжкия и женския принцип, изразен в платното "Салвадор Мунди", пример за който е духовната връзка между Исус и Магдалена, може да се онагледи с още един символ. (сх.7) Това е символът на Шестата раса от Епохата на Водолея, който  някои хора погрешно наричат "Звездата на Давид". 

 

image

схема 3

Символ на Шестата раса

     Факт е, че този символ с два равностранни триъгълника (сх.4) се намира и върху герба на "Рен Льошато" ("Храмът на кралицата"), който е построен в чест на Магдалена. Това е поредното доказателство, че "кралицата" и Дева Мария-Магдалена са едно и също лице.

image

схема 4

Гербът на Рен Льошато

     Според проф. Д. Попхристов, в езотериката този символ бележи "Божествената реалност". Триъгълникът с върха надолу е съчетан със "земната реалност". А триъгълникът с върха нагоре е съчетан с "божествената реалност". Центърът в средата бележи микрокосмоса (човека). (2, 14:20)

    Тълкувам значението на символа като хармонични отношения между мъжкия и женския принцип, когато в интимността между мъж и жена, те двамата следват Волята Божия, живеят според Божествения план и непрекъснато пребибават в Божествената реалност. 

      Затова според мен всички особености, свързани с хармонията между мъжкия и женския принцип във връзката на Исус и Магдалена, са универсални и общовалидни за обикновените човешки същности, въплътени като мъже и жени на Земята, когато те са способни да изграждат помежду си интимност с духовни измерения. Само чрез безупречен баланс в отношенията между партньори е възможно те дотолкова да се извисят по отношение на духовността, че да се завърнат в своята божественост, да се превърнат от човешки в обожествени същности и да съществуват единствено чрез реалността на Бога. Няма друг начин за спасение на собствената душа, душата на партньора и дори масово за душите в света. Всякакви други варианти на взаимоотношения между мъжкото и женското начало в конкретни мъж и жена, биха ги отдалечили, разединили, вместо да ги съединят в пълнота и цялост, каквито са завършените човеци - образци на микрокосмоса. А идеалният микрокосмос перфектно се вписва в модела на Макрокосмоса - цялото мироздание, защото трепти с неговата честота. В резултат на съвършения баланс и вечното обединение между мъжката и женската енергия, се постига свят, в който всичко в природата и цялото Битие се слива, обединява, вибрира и взаимодейства. Затова всяка от най-миниатюрните частици не само е градивна част на микрокосмоса, а отразява целия макрокосмос в себе си.

    Вероятно някои читатели се питат как е възможно един толкова древен символ (сх.3) и една толкова стара картина от 16 век (сн.1) да имат отношение към далечното бъдеще от Епохата на Водолея и нейната раса, започнала да се появява чак през XXI век? Отговорът се корени в Божествения план, който е абсолютно точен и непроменлив във вечността. Посветените хора от древността и миналото са били информирани за тази предопределеност на света от тайните кръгове или окултните школи, в които са членували. Днешните времена не са изключение от общовалидната закономерност, че човечеството винаги намира начин да се спаси, като обедини усилията си чрез хармонизиране на мъжкия и женския принцип. Всеки път, когато приключва дадена епоха и започва нова, човечеството има нужда от спасяване, понеже изпада в криза на духа. Като последица се случват пертурбации от рода на катаклизми в природата, дефицит и конфликти в отношенията между хората, упадък на обществото и нравствеността. Днес човечеството отново трябва да бъде спасено, защото с приключването на старата Епоха на Риби, приключва раждането на поколения от старата раса, носещи остарели представи за времето, в което живеем. Започването на новата Епоха на Водолея се бележи от раждаемост на нова Шеста раса, чиито представители мислят креативно и милосърдно и носят призванието да осъществят план за планетарна промяна към по-добро. Поради сблъсъци между мненията на двете раси, се появяват неуредици в световен мащаб - икономическа нестабилност, военни конфликти и т. н.  Заради това природата също ни наказва с бедствия и аномалии в климата.

    Ето защо Леонардо да Винчи, като висш посветен, още през 16 век, е предвидил какво ще се случва в наши дни и е изобразил спасението на бъдещото човечество в портрет на "Салвадор Мунди" като "Спасителя на Света". Салвадор Мунди не е конкретна личност. Той е андрогинен образ, въплъщаващ пълноценното взаимодействие на двете основни начала в света - мъжкото и женското. Да задаваме въпроса "Кой е Салвадор Мунди?" е все едно да питаме "Коя е Мона Лиза?" Конкретен отговор няма, а липсата му поражда множество предположения и варианти. В шедьовъра "Спасителя на света", геният на Леонардо е успял с едно изображение да "разкаже" какви обстоятелства по принцип биха могли да спасят света, както и какво конкретно ще спаси човечеството на XXI век. Днес старата цивилизация залязва и се срива до основи, заради пълната духовна деградация, обзела масите; още заради потъването в материята и стремежа за непрекъснати плътски и материални удоволствия. Ала от руините на старото, се заражда нова раса, която ще съгражда следващата цивилизация на духовен възход и разцвет. 

    Редно е да разясня откъде идват наименованията "Епоха на Риби" и "Епоха на Водолея". 

    Всички сме чували за "цветето на живота". В кадър 44:12 от своята лекция, Дамян Попхристов показва едно древно изображение. В основата му се намира Граалът - "изворът на живота". От него никне "Дървото на живота", което се помещава в райската градина. Това символно изображение показва в какво са вярвали ранните християни. (2, 45:05-45:24)

Изображението съдържа фрагменти от две епохи. Епоха на Граала като извор на живота, свързан с Водолея и проявата на женската енергия (Дева Мария-Магдалена) и епоха на Дървото на живота, обвързана с Риби (Исус Христос). В короната на това дърво виждаме поникнала пъпка с небезизвестна за нас форма. (сх.5)

image

схема5

Най-малкият възможен фрагмент

от Цветето на живота

 

    Нека да потърсим произхода на това семпло изображение. Всички сме виждали Цветето на живота (сх.6), в което се вписва Дървото на живота. (сх.7) Възможният най-малък фрагмент от Цветето на живота (сх.5) е този, който е представен и в изображението на пъпка в кадъра от лекцията. (2, 44:12) А начинът по който се получава най-малкият възможен фрагмент от цветето на живота е изобразен от по-големия фрагмент на схема 8.

 

image

схема 6

Цветето на живота

 

image

схема 7

Дървото на живота, вписано в Цветето на живота

 

image

схема 8

Фрагмент от Цветето на живота

     Ако свържем опростеният фрагмент на Цветето на живота от сх. 8, с фрагмента от сх. 9, ще постигнем асоциация за две риби противоположно отстоящи и наложени една върху друга. 

 

image

схема 9

Фрагмент от Цветето на живота

 

image

схема 10

Символ на Епоха на Риби

 

     Също така изображението на този фрагмент изцяло е подчинен на Златното сечение, което се вижда от геометричното оразмеряване на сх. 9. Двете риби, които забелязваме във формата на фрагмента дават името на епохата. 

     А откъде идва името "Епоха на Водолея"?

     Вече видяхме, че на изображението в лекцията на проф. Попхристов (2, 44:12) е показано Дървото на живота, което е поникнало и расте в Граала. Самият Граал е "извор на живота", от който порасва Дървото на живота. 

     Всички духовни Учители на човечеството, включително Учителя Петър Дънов, твърдят, че в новата епоха, ще се проявява женският принцип на Божията премъдрост. А това, което представлява Христос днес за Петата раса, Мария-Магдалена тогава ще представлява за Шестата раса. Дори според традиционните философи, женското начало е променливо, изменчиво, непостоянно, текущо, затова водата е негова стихия. Можем да си представим женския принцип като един водолей, от който непрекъснато се лее и протича живота, за да пребъдва във вечността. 

    Обобщавам, че изображението от лекцията, в което са вярвали първите християни, показва двете епохи - на Риби и на Водолея в съчетание и взаимодействие, като Граал (женски принцип), от който никне и расне Дърво на живота (мъжки принцип). По-горе в цитат отбелязахме, че Граалът е Мария-Магдалена. 

   Много е популярна библейската притча за Христос, който нахранил множество хора с 2 риби и 5 хляба. Според мен в тази притча двете риби са символ на епохата, в която се е проявил Христос, а петте хляба са символ на Словото, което той е дал на Петата раса. За младите хора в момента представлява интерес, как ще се прояви Магдалена в новата Епоха на Водолея и как ще действа тя - дали чрез слово или чрез някакъв друг метод. 

    Стигаме до извод, че в изображението на древните християни, (2, 44:12) Граалът и Дървото на Живота са съчетание на мъжкия принцип, активно проявен в Пета раса с женския принцип, активно проявяващ се в Шеста раса. Но понеже дървото е посадено и расне върху Граала, който е съществувал преди самото дърво, оставам с впечатление, че Петата раса е само подготовка за нещо съществено, което ще се случва като постижение на следващата Шеста раса. Разбира се, това е само предположение. 

    Константа е, че светът ще съществува правилно и целесъобразно, ако хармонично се съчетават познанията на разумната мъжка природа с интуицията на сърдечната женска природа, тоест мъжът да се проявява чрез разсъдъка си, а жената - чрез нейната доброта. Когато всеки изпълнява своята роля, в която е най-силен и ползотворен, конфликтите и споровете са ненужни. Това е съвсем простичък пример, който намира приложение и в нашето обикновено ежедневие. Но ако той се спазва стриктно, може да доведе до големи последици, като спасяване на човечеството например. 

    Затова не възниква ли у вас усещането, че горните разсъждения относно изображението на ранните християни, са валидни и за картината "Салвадор Мунди"? На мнение съм, че и платното на Леонардо, и ранното християнско изображение показват една и съща реалност, представена чрез различни похвати за всяка творба. Защото в изображението на Леонардо са съчетани асоциация за Исус - като мъжки принцип в Патриархата с асоциация за Магдалена - като женски принцип в Матриархата. С риск да се изразя абстрактно, ще отбележа, че в течната среда на "водолея" пребивават "рибите". Тази особеност за обвързаност между двете епохи показва, че светът няма изведнъж да загърби старата епоха и "на чисто" веднага да влезе в новата. По-скоро обогатени с познанието, натрупано в Епохата на Риби, хората ще прекрачват плавно в Епохата на Водолея. Там на практика те ще реализират усвоеното знание чрез силата на своите интуиция и любов. Тези качества са водещи за женствеността, съответно са такива и за матриархалните общества.

     В синхрон с казаното по-горе, можем да отбележим мнението на окултистите, че по време на Петата раса, докато се е развивала мъжката енергия на разума, а като последица са се натрупали много знания и те, заради големия обем не можели да се запомнят, се явила потребност от записване. А писмеността е форма на външна памет. (2, 14:53)

     В Шестата раса обаче, с възраждането на Матриархата, много повече ще се реализира и ще се усеща женската енергия. Тя ще твори чрез силата на Любовта. Но основна цел на матриархата няма да бъде надмощие на жената над мъжа. Чрез активно проявяване на мъжкия и женския принцип в обич и синхрон, ще се появи стремеж към балансирано общество от равнопоставени мъже и жени. Силата на този социум няма да се създава чрез доминацията на единия пол над другия, а чрез съвместна проява на любовта между двата пола и това ще ги обединява. (сн.5)

 

image

снимка 5

Релеф в Древен Египет от времето на Матриархата (детайл)

 

    Наблюдателният зрител с развито въображение ще забележи, че върху релефа в Древен Египет от времето на Матриархата, изображението с преплетени ръце на влюбена двойка, не изразява единствено Любов. То може да се асоциира още с женски гениталии, в които присъства символа на женското начало. (сх.11) А симетрията, с която са изобразени ръцете показва хармония.

image

схема 11

Символ на женското начало

 

image

схема 12

Символ на обединението между мъжкото и женското начало

 

     От този релеф става ясно, че подобна форма на балансирана функция на обединени мъж и жена, не е мираж или наивна мечта, а реално обществено устройство, което е постигано в една от най-развитите цивилизации - египетската.

     Отново се връщаме към родната наука, в която според проф. Попхристов дори съвременните учени вече са проумели, че цялата Вселена като "система, която е колосална, необятна за нашето земно съзнание, не е случайна". В нея действат "прецизни математически закони". "Всичко е толкова спято и хармонично, защото е създадено с Любов", "създадено с женската енергия на Любовта". Тази енергия има "способността и функцията да хармонизира мъжко-женския принцип в хармонично единство", (сх.12) "което е създадено за добро, като хармонично радва". (2, 28:24-29:13)

    Относно баланса между мъжката и женската природа, както в отделния човек, така и в интимната двойка, ще се позова на мнението на духовния учител и целител Зор Алев. Той казва, че както "жената има мъжка природа", така и "мъжът има женска природа". "Отхвърлянето на природата на противоположния пол е грешка." Природата на противоположния пол трябва да се култивира правилно, но не "равнозначно". "При жената на първо място трябва да е женската природа, но ако женската природа е култивирана в известна степен, докато мъжката е изцяло подтисната, хармония пак няма." (7, 2:56-4:17)

   За да подкрепя думите на Алев, ще илюстрирам с пример от бита, че днес все по-често срещаме майки, които предпочитат сами да отглеждат децата си и дори да останат единствен родител за своето дете, въпреки че биологичният баща е жив и здрав. Като се отказват от мъжкия принцип и влиянието му при възпитанието и отглеждането на детето си, те се страхуват да изградят баланс между мъжкия и женския принцип в непълното си "семейство" от страх и съображения, че отношенията със съпруга може да не се хармонизират и да утежнят семейното положение. Като че ли в тези жени женската природа остава малко на заден план. Вместо нея силно се проявяват мъжки качества като свръхрешителност, самоорганизираност, инициативност, ръководство и управление на житейските ситуации, поемане на рискове.

   Също съвременното общество е свидетел как много жени се отказват от създаването на семейство и деца. Вместо това, те се впускат в доходоносен бизнес или преуспяваща кариера. В този пример женствеността е "смачкана" и лишена от всякаква проява под напора на мъжки качества като силна амбиция, развитие на конкурентноспособност на пазара на труда, комбинативно и логично мислене, стремеж за утвърждаване в кариерата и по високите постове на обществената йерархия. 

    Тези примери доказват как понякога мъжеството изцяло е превзело женствеността в жената. Дори съвсем наскоро в Интернет се появи статия за жена, справящата се с всички трудности, без никаква подкрепа. Тази статия носи заглавието "Жените пичове" и постигна огромен рейтинг от женската аудитория. Това показва, че днешните жени, дори ако не предприемат мъжко поведение в личния си живот, те одобряват подобно държане в живота на други жени. За мен това е появил се дефект в начина на мислене и ценностите на тези съвременнички, които напълно са загърбили усещането какво е да си "дама".

   Според Зор Алев култивирането на мъжкото начало в женския индивид, в рамките на нормалното, трябва да се състои в "решимост" като "способност да отстоява идеалите си", "способност да завършваш започнатото, да отстояваш намеренията си". (7, 2:56) Тоест жената наистина има нужда да култивира като мъжко качество своята "реализационна власт", но когато това качество прекрачи нормите, се стига до примерите, които посочих горе. Към тях ще добавя още един противоположен пример: когато женският принцип в жената домакиня е прекалено подтиснат, но не от вродения у нея мъжки принцип, а от мъжката енергия на партньора, тогава тя не може да излезе от кръга на домашните си и семейни задължения. Тя остава без възможност за евентуална реализация и проява на своите дарби и таланти. Не ѝ остава време да им се посвещава, защото властното "чудовищно" мъжко начало на нейния съпруг я ограничава. 

   Аналогичен е примерът с мъж, който няма право на мнение не заради подтиснат мъжки принцип в самия него, а от властната мъжка природа у неговата жена. Такъв мъж не може да изказва мнения, нито да взема решения. Мисли и решава задължително партньорката, която има афинитет да командва като подтиска мъжеството на своя партньор. А ако той не се подчинява безропотно на всичките ѝ желания и капризи, бива заплашван и тормозен от нея. 

    Защо обръщам толкова голямо внимание на взаимоотношенията в интимността между мъжа и жената, съответно в съчетанието между мъжкия и женския принцип? Защото всички примери, които посочих като отклонения от нормата, освен че подкрепят изказването на Зор Алев, реално са породени от недостатъците в доскорошното силно патриархално общество. В него мъжкото и женското начало не могат да взаимодействат в симбиоза и разбирателство, а се извращават във война между половете. В тази война, мъжът се държи "като на война" - стреми се да доминира, подтиска, да се разпорежда с личността на жената до него. В същото време подтиснатата жена се усеща непълноценна, затова тя непрекъснато се амбицира да доказва пред партньора, че не е с по-низша същност от него. Освен това в дадените от мен примери се долавя особен дефицит по отношение на проявяваната женственост, защото жените като че ли се опитват да доказват, че са повече "мъже" от мъжете, само и само да почувстват и получат някакво признание и зачитане. Причината не е само в подтискането на женския принцип, дял има също променящата се енергия и новите условия, породени от навлизането в новата епоха. В създаващите се в момента житейски ситуации на възраждащо се матриархално общество, съвременните жени изпитват силна потребност да "наваксат" всичко загубено и пропуснато през времето, когато само мъжете са били зачитани от патриархалните условия на живот. Ето защо днес всички жени са по-активни, образовани, начетени, по-преуспяващи от обичайното. 

    В същото време мъжката аудитория, е прекомерно изтощена от дългия период на патриархално "владичество", често увенчавано от кръвопроливни войни и тестостеронни битки. Затова на нас жените ни се струва, че днешните мъже са лениви, непредприемчиви, дори апатични по отношение на случващото се, както в обществото, така и в личния им живот. Някои съвременни мъже съвсем открито показват, че обичта към любима жена не ги вълнува и за тях от значение са само половите отношения.

    Мъжкият принцип днес се нуждае от етап на отмора. Затова е налице привидният ефект, че повечето съвременни мъже са мързеливи, нерешителни, неамбициозни, уморени от живота, незаинтересувани по отношение на жените. Когато обаче мъжкият принцип си почине и презареди, а през това време женският навакса "липсите" и прояви красотата на женствеността си, тогава енергиите на двата принципа ще се балансират, мъжът и жената ще заживеят в хармония. Всеки пол ще бъде равнопоставен на другия. Когато той изпълнява функциите си, същевременно ще се обогатява от функционалността на партньора и ще го култивира чрез собствените функции. 

    Следователно става въпрос за един непреривен, непрекъснат обмен на енергия между мъжкия и женския принцип. Те, обединени в своята равнопоставеност, но разграничени в своето различие, ще спрат да търсят равноправие, защото ще осъзнаят, че са твърде различни, за да бъдат равни. Тогава всеки от тях ще се устреми към самоутвърждаване единствено чрез функциите на собствената природа, защото ще осъзнае, че функциите на другия пол са изпълними само за неговата природа и неизпълними за всеки от противоположния пол. Когато хората започнат да правят това, за което природата ги е предопределила, а не това, което обществото им налага, тогава отново ще настъпи Ренесанс за изкуството, науката, духовността, и след 1 000 години (както твърди Учителя П. Дънов) матриархалното общество ще осъществи своя пълен разцвет. За пореден път ще се поднови вечната връзка на единение и цялост между мъжкото и женското начало, слети в едно. Благодарение на силата на тяхната споделена Любов, те заедно ще пребъдват във вечността.

КРАЙ НА ЧАСТ 2
 

Използвани източници:

1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s

2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

4. Сабазий, Уикипедия, Google

5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal

7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube

Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.

Категория: Изкуство
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.03 18:43
С обич посвещавам на две ценни за мен жени, носещи името Мария - 

моята начална учителка и лекуващата ми лекарка. 

Едната ме научи да живея пълноценно. 

Другата излекува болката в живота ми. 

Благодарна съм и на двете. 

 

image

снимка 1

Салвадор Мунди - Спасителят на света

худ. Леонардо да Винчи

 

    Днес най-голямото откритие на XXI век е картината "Салвадор Мунди", в превод "Спасителя на света"нарисувана от Леонардо да Винчи  през 1506 година. (снимка1) Своята доскорошна непопулярност, тази картина дължи на факта, че не е била припознавана като Леонардова творба. (източник1, виж "Използвани източници" най-долу) 

   Когато за пръв път погледнах картината, едновременно се удивих и шокирах. Мисля, че всеки, който я види, в началото ще реагира като мен. Подкрепям идеята, че "Салвадор Мунди" показва как "Бог не е това, за което ни го представят" всички свещенослужители и властимащите. (изт.1) Заради тази картина, много хора биха нарекли Да Винчи "еретик", но аз бих определила тях като "фанатизирани догматици". 

    Понеже от пръв поглед става ясно, че шедьовърът "Салвадор Мунди" има за цел изображението на Божествената същност, то у мен възниква въпросът: "Кое в наши дни е по-близо до Бога - ересите или религията?" И ако Вярата се опитва да оцелее някъде между тези две понятия, то считам, че официално признатата догма ни затваря очите за истината, за разлика от ереста, която бива хулена, точно защото упорито търси начини да се добере до тази истина и открито да я заяви пред всички. 

    В настоящото есе, споделям моята концепция за посланията на Леонардо в неговата изключителна творба. Също уточнявам, защо в тази картина и мъжката, и женската енергия присъстват заедно в единство и взаимодействие. 

   На пръв поглед изображението на картината прилича на Исус Христос. Обаче колкото повече се вглеждаме в образа, толкова повече той заприличва и на жена. Изучавайки този образ в детайли, го оприличаваме на андрогин с мъжки и женски вторични полови белези. Той прилича на мъж по окосмената брада, но издава женственост по нежното деколте и деликатно загатнатия бюст. 

   Вече определихме по-горе, че в синтез, това изображение на Спасителя на света, отразява Божествената същност. Следователно картината ни показва кой е Бог или кои са боговете, а може би най-точно казано - кои са обожествените същности, формиращи обединения образ на единния Бог. 

   В опита си да детайлизирам обобщеното изображение "Салвадор Мунди", достигам до 3 плана на дълбочина, които това платно въплъщава. Всеки от тях представям и разглеждам изчерпателно.

   1. Първият план се състои в цялостен завършен човек, но не като представител само на единия от половете - мъжки, както е според Църквата, а като хармонично единство от мъжки и женски качества, съчетани в един индивид (андрогин), както го разглежда окултната наука.

    Представата за двуполовия човек, при който двата пола в единение изграждат цялостна личност, съответства на принципа за полярността в Херметизма. Като един от основните принципи на окултизма, той изяснява, че всичко в света е дуално (двойнствено). А полюсите мъж - жена в отделния човек са само привидни, ала необходими, за да може той да прояви дарбите си и да се реализира с цялата си пълнота. Според окултистите, двата пола са въплътени в човека и на физическо, и на духовно равнище. Във физиката на всеки човек, от всеки пол, лявата част на тялото и лицето е женска, а дясната - мъжка. За това говори и Учителя Петър Дънов. Ето защо отляво в организма се намират фините женски черти на лицето и сърцето, съответстващо на душата. Тя е свързана с интуицията, милосърдието, състраданието като качества на женската енергия. Дясната част на физическото тяло е мъжка и по-едра от лявата, също както мъжете са по-едри от жените. В дясната част лицето е по-грубо изразено и има по-едри черти. Отдясно в организма са управляващата ръка и водещият крак, понеже ръководството, логиката, инициативността при вземане на решения, подлагането на рискове, са свързани с мъжката енергия на разума.  Нежността вляво и наедряващата грубост вдясно върху лицето на портрета "Салвадор Мунди" са лесно различими с просто око. Но въпреки тези различия в неговата лява и дясна половина на лицето, виждаме хармоничен образ на красив андрогин с ясно изразени правилни черти. В цялата андрогинна същност женската интуиция и мъжката разумност са в абсолютен баланс. Той се поддържа от кръстосването на мозъчните полукълба със съответните телесни части, които управляват: лявото полукълбо направлява дясната страна на тялото и обратно - дясното полукълбо ръководи лявата. Ето как, според окултизма, двата полюса на мъжки и женски принципи присъстват едновременно в организма и го изграждат, съхранявайки своето равновесие. Отделният човек е цялостен, единен, а съответните му прояви - усъвършенстващи се по пътя на духовната еволюция. (Имам предвид най-общи линии, защото има хора, които вървят в пътя на деградацията или са в застой. Но ние разглеждаме човека теоретично, с максимално възможния потенциал за неговата най-съвършена форма.) Защо проявите на моралния човек са самоусъсвършенстващи се? Защото в духовен план, разумът се свързва и хармонизира с интуицията, в резулт на което се получава мъдър индивид. Според мъдростта си, той може еднакво умело и едновременно да мисли като мъж и да чувства като жена, или едното от двете, в зависимост от конкретната житейска ситуация, в която се намира за даден момент. 

   Мога да обобщя, че изображението на "Салвадор Мунди", от една страна разкрива единението вътре в самия човек - като самодостатъчност, ненуждаеща се от "притурката" на друг индивид от противоположния пол, за да го допълва и обогатява. От друга страна, тази окултна теза за двуполовост на индивида учи, че трябва да приемаме, ценим и двата пола, проявени, както вътре в самите нас, така и извън - в другите хора от заобикалящия свят. Защото, ако подценяваме, отхвърляме противоположния за нас пол, това означава да подценяваме и отхвърляме не само другите индивиди от този пол, но и противоположната по пол половина от собственото ни тяло - и физическо, и духовно. По този начин е възможно да възпираме развитието на качествата за този пол у нас. Ето как езотеричните течения учат, че човек първо трябва да се обърне към себе си, да се вгледа навътре в своята природа, да опознае личното си "аз", да се обвърже със собствената дуална същност. Първо, по този начин той трябва да се почувства достатъчен за самия него в неговата самостоятелност. И чак когато постигне това умение за вътрешен мир и хармония, тогава да се стреми да осъществява външна хармония и мир с друг човек от противоположния пол. Само така двама души могат взаимно да се допълват чрез богатите си души, а не един-друг да се опитват взаимно да запълват празнини в своите бедни кухи души, с което да се измъчват и залъгват. Първо трябва да се постигне самоусещане за хармония, спокойствие, приятност в компанията на собственото присъствие, освобождаване от егото, а като последствие да се успява в стремежа към единение, обмен, взаимно допълване между душите на двама различни партньори. 

    Мъжката и женската половина в тялото на андрогина Салвадор Мунди са умело обозначени и от предметите, които той държи в ръцете си. В лявата ръка, съответна на женския принцип, той държи кълбо. Кълбото като най-съвършена геометрична фигура, изразява качеството мекота, свързано с женската енергия. Вижда се, че всички жени са със заоблено телосложние. Затова овалът на кълбото кореспондира на женския принцип и неговата енергетика. Като проява на женския принцип, в архитектурата на миналото са се строили ранно християнски църкви с овална форма и кръгли арки. Пример е кръглата черква в Преслав. (сн.2,3)

 

image

снимка 2

Кръглата черква в Преслав

 

 

image

снимка 3

Кръглата черква в Преслав - възстановка

   Кълбото в ръката на Спасителя от картината (сн.1) също може да бъде възприето като инструмент за гадаене, с какъвто си служат оракулите. Тази асоциация се свързва с интуицията и предчувствието като качества на женската природа. 

   Дясната ръка отговаря на мъжкия принцип в човека. С нея Салвадор Мунди благославя. Този жест на благослов е типично поведение за всички свещенослужители и светци мъже на съвременните икони и в християнските храмове. Но тук отново има "еретично" послание. То е в начина, по който се изпълнява жеста. В кадър 47:00 от лекция на професор Дамян Попхристов, (изт.2) в изображение е показан утвърденият от православния канон начин за благославяне. При него показалецът и средният пръст са изправени, а безименият и кутрето - свити, като палецът опира върху тях. 

    Но жестът за благославяне, в картината на Да Винчи, се отличава по изправения палец, който не се опира на безимения пръст и кутрето. (сн.1) В кадър от лекцията, (изт.2, 47:09) самият проф. Попхристов изпълнява жеста, който наблюдаваме и на Леонардовата картина: изправени нагоре палец, показалец и среден пръст, които не се допират помежду си; свити надолу безимен пръст и кутре. 

   Оказва се, че това благославяне съответства на древен тракийски символ. (2, 46:27-46:47) Предполагам, че е същият символ, който по-късно рода Дуло ползва за свой знак. (сн.4) Символът се нарича "Ръката на Сабазий". (сн.5)

image

снимка 4

знак на рода Дуло

 

image

снимка 5

ръката на Сабазий

 

    Относно конкретното смислово значение, автентично послание и въздействие на този символ, открих, че "вдигнатите три пръста" са на конник и са "знак на признаване на Светата троица", в която доминираща е "богинята майка (земята) в духовния тракийски свят". (3,с.6) Името "Сабазий" означава "спасител". Това е "фригийско-тракийско божество на растителността, земеделието и лечението, древно божество на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие". Когато култът към Сабазий е преминал в гръцката култура, той се е опорочил и загубил първоначалния си смисъл, който е имал при траките в изповядваната от тях ритуална религия към слънцето. (4)

    Допускам, че ръката в шедьовъра "Салвадор Мунди" благославя женската енергия на богинята майка. Целта е да опази Земята и развива живота, дарявайки благославяните от него хора, животни, неща със здраве, дълголетие, плодородие. Преводът на думата "сабазий" като "спасител", напълно съответства на името на картината - "Спасителя на света". Възможно е, вдигнатите нагоре 3 пръста да се свързват с определени космически енергии, които се предават от благославящ на благославяни. Затова може да погледнем на творбата "Салвадор Мунди", като средство за протичащ енергиен поток от Слънцето към Земята в името на всеобщо съхранение. А дали от изобразения жест към зрителите не струи особена женска енергия на богинята майка, докато те гледат и се наслаждават на безупречния шедьовър? Разбира се последното предположение е в рамките на шегата. 

КРАЙ НА ЧАСТ 1
 

Използвани източници:


1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s


2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

 

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

 

4. Сабазий, Уикипедия, Google


5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

 

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal


7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

 

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

 

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube


Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.

   
Категория: Изкуство
Прочетен: 138 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.03 18:30
 Скритото познание и значението на символите в песента "The Surprising" ("Неочакваното") от албума "inFinite", 2017 на рок група Дийп Пърпъл

image

 снимка 1

рок група Дийп Пърпъл

 

      Преди да прочетете настоящото изследване, е желателно да чуете песента и да прочетете превода на нейния текст. Това може да направите на адреси:

 

https://otkrovenia.com/bg/prevodi/deep-purple-the-surprising-infinite-2017

 

https://www.youtube.com/watch?v=rx4XEso9Um0

 

    На 17.11.2017г. рок група Дийп Пърпъл осъществи Златно издание на своя нов албум "inFinite" ("инФънит"). 

    Относно този албум, вниманието ми бе привлечено от песента "The Surprising" ("Неочакваното"). Причината е специфичното послание, което открих в основния символ, използван в тази песен. Символът илюстрира логото на групата - "dp" и е изобразен върху обложката на албума: 

 

image

снимка 2

обложка на албума "инФънит"

 

     Символът е използван още в клипа на песента "Неочакваното", за да обозначи биографията на групата, която е представена като сложна за разгадаване траектория. В настоящия видеоклип, тази траектория е измината от един кораб, на който пътуват и свирят музикантите от Дийп Пърпъл, за да изминат биографията на своята рок кариера.

     1. Значение на символите в песента.

     Понеже символът върху обложката на албума е водещ за песента "Неочакваното", ще започна тълкуването на скрития смисъл в творбата от този символ. 

 

image

фигура 1

 

     За всички почитатели на Дийп Пърпъл е ясно, че от фонетична гледна точка, сложната крива линия на фиг.1 съдържа в себе си латинските букви "d" и "p", които заедно записват логото на бандата. 

      Също така, вече казахме, че от геометрична гледна точка, тази крива с начало и край, които се губят в хоризонта, обозначава пътя изминат от плаващия кораб с музикантите. Кривата представлява биографичната история на легендарните Дийп Пърпъл от началото на създаването ѝ до момента, до който тя ще продължи да съществува. Затова върху кораба на групата е записано 1968 - 19?!

      Сложната крива е съставена от 3 елемента:

 
  • начало - права линия;
  • среда - сложна крива (фиг.2);

 

image

фигура 2

 
  • край - права линия, повтаряща началото като траектория.

     Ако се вгледаме по-внимателно в тази сложно съставена крива, ще забележим, че нейните начало и край са само условни; началото започва от безначалието, а краят продължава в безкрая. (фиг. 1) Като използваме въображението си, можем да видим кривата като двупосочен лъч със сложно симетрично криво образувание в средата. Като всеки лъч, и този е безграничен в посоките, в които се проектира. (фиг.3) 

 

image

фигура 3

 

      Да подложим на обстоен анализ средната част със сложна крива. (фиг.2)  Тя наподобява хоризонтална осмица, която е еквивалентна на знака за безкрайност. По траекториите на цифрата на числото 8 и знака, с който бележим безкрайността, можем да се движим като "в омагьосан кръг", без да ги напускаме. (фиг.4)

 

image

фигура 4

 

Сложно съставената крива, обаче не е затворена в себе си, както  са осмицата и знака безкрайност. (фиг.1) В тази крива забелязваме двупосочно отворена траектория. След като я изминем, можем да продължим както към условния край, така и към условното начало. Същевременно, можем да се върнем назад и отново да влезем и се движим в пътя на сложната симетрична крива. Тези действия по траекторията на кривата, можем да вършим безброй пъти относно астрономическото време, тоест без ограничение във времето. Не сме ограничени и в дължината на индивидуалния път. Може да обикаляме толкова дълго, колкото поискаме. Тази дължина може да бъде от всякаква мярка, защото началото и края на кривата са условни и безгранични. Затова ние задължително, рано или късно, стигаме до изход от сложно съставената крива - независимо по посока на нейния край или по посока на нейното начало.

    Кривата линия, бележеща логото "dp", още ни предпазва от опасност като влезем в траекторията й, тази траектория да се окаже безизходна и да ни подложи на безкрайни въртеливи движения, неограничени във времето. Тоест тук ефектът "порочен кръг" е преодолян. 

     Ако изхождаме от описаните вече свойства на сложно съставената крива, можем да обобщим, че тя притежава и свойство цикличност, което е характерно за образувания със спираловидна форма. (фиг.5)

 

image

фигура 5

     Цикличността като свойство допринася за развитие на необходимите качества, които да доведат до духовен прогрес на индивида, тоест да го направят по-добър човек. Така е, понеже когато се възползваме от свойството цикличност, преминаваме през различни етапи, от които винаги намираме изход. Но въпреки това, можем да се завърнем към дадена точка в изминатия път, когато пожелаем във времето. Разбира се, тази трактовка е доста теоретична и понякога може да претърпи промени, ако има допълнителни обстоятелства, усложняващи ситуацията. 

      И все пак, когато отново преминаваме през вече позната и преодолявана от нас траектория, имаме по-богат опит, по-зрели сме, владеем повече знания. 

    Тази особеност за спираловидно натрупване на знания, допринася за извършване на множество повторения на цикъла, като всяко следващо повторение, е с по-обогатен опит от предходното. Ето защо всяко повтаряне, макар да се извършва на една и съща позната част от пътя, е различно от другите и уникално за себе си, понеже всеки път се основава на качествено различна степен на житейски опит. През целия ни живот, опитът от него се променя с всяка измината минута, от момента на раждане до последната секунда живот. 

    Предполагам, че обясненията по-горе са достатъчно изчерпателни, за да може читателят да долови свойствата на спиралата и спираловидното въртене. (фиг.5)

      В разглеждания от нас символ върху обложката на албума "инФънит" (снимка 2, фиг.1), цикличното свойство на спиралата (фиг.5), е умело съчетано със свойството безкрайност в траекторията на осмицата и знака безкрайност. (фиг.4) Чрез съчетанието на тези 2 свойства, става успешно преодоляването на вечното въртене в траекторията на един и същ затворен символ, без възможност за изход. Освен цифрата на осмицата и знака безкрайност, пример за това е окръжността, кръгът. От тук идва метафората "омагьосан кръг", защото непрестанно се обикаля и няма изход.

     За символа от обложката, с който се изобразява логото "dp", можем да кажем, че притежава обединени в едно и  взаимодействащи си цикличност и безкрайност.  Поради това смея да твърдя, че при този символ (фиг.1), наблюдаваме постъпателно и възходящо кондензиране на теоретично познание и практически опит по пътя на живота. Според мен този метод е аналогичен на метода за спираловидно натрупване на познания, който активно се ползва  в сферата на обучението в традиционната образователна система. 

     Предлагам, за повече яснота, макар и с мои думи, да опиша структурата на този метод: 

  • овладяване на знание 1;
  • повторение и затвърдяване на знание 1;
  • овладяване на знание 2, което допълва знание 1;
  • повторение и затвърдяване на знания 1 и 2 в единство и взаимодействие;
  • овладяване на знание 3, което допълва знание 2;
  • повторение и затвърдяване на знания 1, 2 и 3 в единство и взаимодействие и т. н. 

    Тази структура е безкрайна като проекция във времето и пространството, също както формата на спиралата, чиито свойства носи.  Този спираловиден метод на обучение, доказва максимата, че "повторението е майка на знанието". При метода се постига възходяща градация, чрез която се осъществява самото натрупване на знания и опит. 

     Някои читатели, могат да ме обвинят, че много се отклоних от темата за основния символ, с който бележим логото "dp". Но аз си позволих всички тези пояснения за спираловидния метод, с цел да докажа, че когато обединим свойството спираловидност със свойството безкрайност (и двете се съдържат в основния символ (сн.2, фиг.1)), получаваме следната нагледна фигура: 

 

image

фигура 6

Златното сечение

     В златното сечение (като основа на спираловидната форма в природата) забелязваме непрекъснато поетапно въртеливо движение, като всеки нов етап е запазил и носи информацията на предния, съчетана с нова такава. 

    Ето защо, според мен, символът върху обложката на "инФънит" (фиг.1) е не само симетричен. Неговата сложна крива е изобразена съобразно златното сечение и няма как да не е изчислена по Фибоначи. Тъй като за създаването на символа на логото "dp" на група Дийп Пърпъл са използвани познания от свещените алгебра и геометрия, каквито са златното сечение и съответната за него сметка чрез числото на Фибоначи, то няма как да отхвърлим твърдението, че символът от обложката на албума е свещен. (сн.2, фиг.1) И тук е мястото да поясня, за тези, които обвиняват Пърпъл в плагиатство, понеже взели символа от идеята в друг албум на друга група. Това е древен символ, който е измислен много отдавна. Дийп Пърпъл и всеки друг, който би го ползвал, просто го "преписват" от някакъв древен източник.

     Нататък в настоящото изследване, ще се позова на някои съждения на писатели езотерици. Техните знания имат отношение по-скоро към хоризонталната осмица и знака за безкрайност, които се бележат с един и същ символ. (фиг.4) Но въпреки това, техните мисли обогатяват разсъжденията и обобщенията, които направихме до момента в това есе.

     В интервю, езотеричната писателка и гадателка Мариана Везнева показва интересен символ от житните кръгове. (С 36:48-37:18 бележим времевия интервал, в който можем да чуем и видим  съответната информация в интервюто.) Това са изображения в полята, за които всички сме чували, че са направени от извънземен разум. Вижте образа на символа, който гадателката показва. Този образ едновременно наподобява осмица, спирала и вплетени една в друга окръжности. Според Везнева, символът на осмица в светло и тъмно, ни показва "вечния кръговрат". (Виж източник 1 най-долу, 36:48-37:18) 

     На друго място в същото интервю, писателката обяснява: "Вечният кръговрат, който представлява една осмица - една част във физическия свят, след това смърт, и в духовния свят - втората част..." (22:28-22:39) Ако онагледим това разяснение, получаваме съответна схема. (фиг.7)

 

image

фигура 7

Ако отнесем тази схема към към символа на логото "dp", виждаме, че точката на смъртта е преобразувана от 2 точки, свързани помежду си с малка права отсечка. (фиг.8)

 

image

фигура 8

Вероятно тук смъртта е представена като възможност за развитие - отсечката, между 2 състояния - точките. Освен това в свещения символ от албума, двата кръга, изобразяващи физическия и духовния свят, не са един над друг (фиг.7), а балансирани на една височина и хоризонтално симетрични един спрямо друг. (фиг.8) Сигурно става въпрос за уравновесяване между това, което е долу и онова, което е горе, тоест съблюдава се закона "каквото горе, това и долу". 

     А ето какво казва за осмицата писателят езотерик Елеазар Хараш в интервю на тема "Тайната на числата": (източник 2)

Хараш: "Светът, в който живеем, това е числото (Казва Учителя) точно 26. Това е нашият свят. Това е 2+6=8. Числото 17, (което Питагор не го харесвал, защото не го е разбрал. Защото на нищо не се дели...) То е неделимо, казва Учителя, (Има се предвид Учителя Петър Дънов) защото е дълбоко независимо и божествено. Разбираш ли къде тълкува Учителя? Числото 17 е божествен принцип. 

Журналист: И двете числа 26 и 17 - сборът им е 8.

Хараш: Точно, да.

Журналист: Като погледнем, хоризонтално осмицата символизира безкрая. Означава ли, че Земята е от една страна безкрайното училище. 

Хараш: Осмицата, това е двоен кръг, разделен кръг. Кръгът е на две. Неединната нула. И освен това, това е число на двойната дисциплина. Числото 8 е много строго число, много силно, на дисциплина, ако искаш да излезеш от двойния кръг. 

Журналист: А можем ли да продължим, че осмицата символизира, двата кръга символизират два свята - единият долу, другият горе. 

Хараш: Да, това което е горе, става това, което е долу. Ако човек живее божествено, долният кръг ще се осмисли, ще се съединят тези кръгове и ще станат 0. (изт.2) (20:05-29:43)

    Относно интервюто с писателя Елеазар Хараш, искам да допълня, че нулата, която се образува при съединяване на двата кръга е валидна и постижима също за сложно съставената крива на символа, бележещ траекторията на пътуващия кораб с музикантите от Дийп Пърпъл. 

   Също съм на мнение, че житейски, в съвсем личен план, членовете на групата са хора със съхранени и култивирани ценности. Затова, тук на Земята, във физическия свят, музикантите са създали уникално и стойностно изкуство. То е част от културата на духа и осмисля не само общата им съдба в рок групата, а също индивидуалния живот на всеки от тях по отделно. Според мен, чрез високото качество на своето изкуство Дийп Пърпъл са успели да съединят двете нули на своята осмица  в единна нула и максимално са се доближили до божествения начин на живот. (Повече информация за нулата не като число, а като мистерия, може да прочетете в Точка 6 на това есе.) 

2. Послания в текста на песента.

    Нека първо обърнем внимание как е построен текста на песента "Неочакваното" и каква особеност има в неговата структура. Текстът се състои от 3 основни части, отделени една от друга в куплети. Всяка част носи определена информация, независима в своя смисъл (тоест тя не се нуждае от пояснение на своето съдържание в текста на другите части), но същевременно смисъла ѝ има отношение към смисловото съдържание в другите куплети, понеже и трите части на песента са посветени на една тема. Обаче всяка част разглежда различен аспект на темата. 

    Може да се каже, че визуално строежът на всеки от куплетите съответства на конкретна част от траекторията на пътуващия кораб във видеото на песента. 

    Първият куплет (виж текста на песента) представлява началото на пътя на кораба, обозначен с права линия. Вторият куплет съответства на свещения символ, съставен от сложна крива в средата на траекторията. И третият куплет има връзка с края, който също е права линия. 

       Относно духовното познание, траекторията на свещения символ на логото "dp" кореспондира на частите на песента. Причината е, че сюжетът на творбата има отношение не само към съдбата на група Дийп Пърпъл, а към стечението на живота на всеки отделен човек изобщо. Всички пълноценни хора, които са успели да формират адекватна ценностна система и правилен мироглед, действително минават през 3 основни етапа на съществуване. 

     В първия етап, като младеж, човек често се изкушава от страсти и грешки на младостта, заради недостиг на житейски опит. В песента това обстоятелство е отразено чрез думите: "...изкушавайки ме с насладата, която пренесе." Затова не е трудно неопитен младеж да бъде притеглен от злото: "И тогава дяволът взе ръката ми и каза: Ела с мен!" На тази първа част от човешкото житие, казахме, че съответства права траектория. Тогава животът е по-праволинеен, младият човек е склонен по-инертно да следва случващото се, без да се противопоставя особено. 

     Интересен като траектория и житейско послание е свещеният символ (фиг.2), който отбелязахме, че съвпада със средната част на текста. Символът олицетворява изпитание свише, което рано или късно получават всички хора, стремящи се към добродетелност. Именно изпитанията в живота са най-подходящите условия за пробуждане на човешкото съзнание или за повишаване нивото на свръхосъзнатост при вече пробудените души. Условията на трудности и страдания са благоприятни, защото те най-силно подтикват хората да се ориентират към духовен и високо морален живот. 

     В текста на "Неочакваното", моментът непосредствено преди духовно пробуждане е илюстриран чрез строфите: 

"Там аз сънувах, докато съм буден,

достигайки нещо в небето,

но неспособен да контролирам това трепетно чувство."

     След като човек вече се е пробудил за стойността на духовната реалност, той се стреми към безгрешност, а ако въпреки волята си допусне грешка - съжалява, щом я осъзнае. Ето защо в песента умело е подбрана строфата: "Всичко, което искам е да можех да сгреша неволно." Цитираната строфа намеква, че само будният дух се стреми към съвършенство. 

    Озадачаващо в средната част на текста е следното обстоятелство: защо отново дявол се свързва с човешката съдба, когато бдителността на човека  трябва да се изостри, понеже "нещо би могъл" да види. 

    Аз си обяснявам тази специфика в идеята на сюжета, с факта, че човек става по-добър и повече се пробужда, когато е подложен на изпитания. Щастливите хора обикновено се радват на своето щастие, дори приспиват бдителността си, понеже живеят леко и без сътресения. 

    Човешките добродетели се изпитват и каляват посредством болка и тъга, затова злите сили са тези, които задействат душата да се пробуди. Ето защо дяволът има привилегията да повдигне тъмната завеса на духовна слепота с недомлъвките: "Нещо би могъл да видиш."

    Вече стана ясно, че умение да виждат със силата на своето съзнание, притежават пробудените в духовен аспект хора. 

     Също уточнихме, че на втория куплет от песента съответства символът на логото "dp", изобразен като сложна траектория на кораба с музикантите от Дийп Пърпъл.    Действително животът на всеки простосмъртен се усложнява, ако е съпътстван от трудности и страдания. За да се оцелее, трябва да се търсят начини за преодоляване на проблемите. Ако човек търси изход, като следва волята Божия и нравствените принципи (и не поставя като приоритет лични прищевки), той преодолява моралната деградация и постига в собственото си битие максимата "каквото долу, това и горе". Причината е, че сам със своето благородно поведение, той си създава допълнителни добри условия, които му се дават свише като житейски ситуации и го подпомагат да води божествен живот тук в земните условия. Тогава двата кръга в изображението на свещения символ (фиг.1) се уравновесяват, понеже земния живот на мъдрия човек се отъждествява с духовния живот в Рая. На Земята този човек постига Небесния Рай. 

    Пак отбелязвам, че в сложно съставената крива на логото "dp", освен два балансирани кръга - на земния и на небесния живот, имаме критична отсечка между две точки. (фиг.8) Тази отсечка схващам като необходимо изпитание, което Бог праща на хората. Нейните две точки са състояния на радост и тъга. Чрез  критичната отсечка се проверява дали добрата част от човечеството може да преодолее изпитанието и да превърне земния си живот в божестен. Тези, които постигнат божествения живот, наново се раждат в духа, а останалите продължават да живеят живота в плътта. При живеещите по Бога, двата кръга - на земен и божествен живот не само постигат баланс, а дори се сливат един в друг. Получава се, така нареченият в езотеричното познание, единен кръг на единната нула. Земни човеци, постигнали божествен живот в единния кръг на единната нула са посветените, адептите, мировите учители на човечеството, светците и всички мъдри и истинни хора, служещи на светлината. Обикновено те носят силен импулс да допринасят за благото на цялото човечество. Всички останали са обикновени простосмъртни, които живеят, за да допринасят за личното си благополучие и удоволствие предимно в материята, защото я схващат като цялото битие. Те често деградират в илюзорно съществуване, защото на практика Айнщайн доказа, че материя няма, а има различна степен на кондензирана енергия в природата, която нашите груби физически сетива възприемат като твърдина. За да може читателят да си изясни по-подробно отношението на нулата (като мистерия) спрямо човешкия живот, нека да прочете Точка 6 от настоящото изследване. 

     Стигаме до последната трета част от текста на "Неочакваното". Казахме, че на третия куплет отново съответства правата траектория в пътя на кораба и в свещения символ на логото. В третата част от песента лирическият герой е вече пробуден и осъзнат. Но той все още има колебания в себе си по кой път да поеме - на доброто ли, защото е правилния или на злото, защото е лесния. За героя, този момент е съпроводен от страх, поради извършени в миналото и вероятни за бъдещето прегрешения. Затова, смея да твърдя, че любовта към Бога, се предхожда от страха към Бога. Човек дори вече да е устремен към светлината, все още изпитва страх от Божия гняв, защото тепърва в своите благородни намерения и прояви, ще долавя и осмисля милостта и благодатта Божии. Ето защо, намирам за уместни строфите: "И затъмнението беше някъде от другата страна, но аз бях от страната на страха." Героят е преодолял тъмнината и злото, но все още му предстои да се избави от собствения си страх. 

     След това, милостта свише се проявява, като изпраща на героя от песента светъл ангел. Той отнема страха и насочва човека в правилна посока. "И тогава един ангел пое ръката ми и рече: "Ела с Мен!"

      Наистина, когато човек е в сложна житейска ситуация и проблемът в собствената съдба е "невъзможен за разплитане", за миг от Бога идва помощно решение и като че ли тази беда сама се разрешава. 

      Третата част от песента е отново права линия, защото  в нея се разказва как на помощ идва мъдро същество от Небесата, което в миг решава житейската задача. Ангелът с лекота пренася страдащия върху плещите си през съдбоносните изпитания. Вероятно след случилото се приключение, лирическият герой отново е готов да продължи спокойно живота си.

    След като разгледахме цялостно текста на песента "Неочакваното", мисля да обърна по-специално внимание на някои строфи в него. Те са особени с това, че съдържат силен намек за нещо, без да дават точна информаци.

      В първия куплет текстът започва със строфите: 

"Не беше съвсем заради проклятието на Тутанкамон

или смъртната целувка на Юда в нощта,..."

     Нека първо да изясним какво представлява "проклятието на Тутанкамон". Историята за това проклятие започва след 1922 г., когато е отворен храмът на Тутанкамон. Твърди се, че причина за проклятието е информация, записана в стенописите на храма. След отварянето му, започва скоропостижна масова смърт за учени и работници, които са се занимавали с този обект. (изт.3)

     За целувката, с която Юда предава Христос, сме чували всички. Затова не е нужно разяснение. 

       Относно въпроса: "Защо песента започва с тези строфи?", можем да отговорим, че разковничето се намира във фразата: "не беше съвсем заради". Тези думи, макар да не звучат особено конкретно, имат ярък подтекст. Според мен те целят да кажат, че всичко, което се случва в живота на хората не е заради по-раншни случки, събития, обстоятелства, хора от миналото на света и не е заради това, че всички те са подействали решаващо за настоящите събития в днешно време. А съществува един промисъл свише, който направлява съдбите на всички нас, направлява и събитията в световен мащаб. Окултистите го наричат Божествен план. Този план на Бога е изначален, непроменлив. Независимо от желанията и намеренията  на хората, този план диктува условията и обстоятелствата на световната сцена. Той винаги се осъществява, защото е пряко въплъщение на волята Божия. А тя е неотменна и неизменна. 

    С тази информация, намекната в първите строфи на песента, текстописецът иска да ни каже, че за всеки, Бог е определил точен план, конкретен жизнен път, който трябва да бъде извървян. Иначе човек се спъва в развитието си. Той може прераждания наред да се лута по собствени пътечки, да мисли, че живота му се определя от куп случайни и хаотични обстоятелства или че зависи изцяло от него как ще си устрои съдбата, да отрича съществуването на висша сила в света. Но рано или късно, в някое поредно прераждане, всеки започва да схваща, че животът не е зависим от произволни събития и постъпки на други хора, живели преди него. Тогава човек спира да се противопоставя на силата на провидението и на волята свише, придобива търпение и смирение пред волята на Бога, развива добродетелите си и започва да служи на светлината и истината в света по начина, по който Бог е определил индивидуално за него. 

      Друга строфа в текста на "Неочакваното", която ми направи особено впечатление е: "Никога не узнах какво се случи с моя кошмар." Наистина, когато съзнанието на човек още не е пробудено, той има усещането, че живее като в сън. И особено, ако животът му се струва тежък (понеже непробудените хора са по-лениви), на него този сън наяве, може да му заприлича на кошмар. 

      Озадачава ме мисълта защо лирическият герой "никога" не узнава какво се е случило с кошмара. Може би, когато човек се обърне към доброто, той не само се отказва от злото, той забравя всяко зло. Затова строфата "Никога не узнах какво се случи с моя кошмар.", аз тълкувам, освен като сън наяве, и като мисълта: "Завинаги забравих злото." 

     А следващата строфа: "Всичко потъмня в онзи...ден.", вероятно е моментът на най-гъст мрак, миг преди да се зазори. 

3. Послания във видеоклипа на песента.


image

снимка 3

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"

 

 

     В началото на клипа кораб, на който свири бандата Дийп Пърпъл пътешества в океана на полюса. Този кораб се направлява от фронтмена Иън Гилън. Той винаги е бил водещо представително лице на групата.

 

image

снимка 4

Иън Гилън


     Сезонът е зимен, а и на полюсите не би могъл да бъде друг. Зимата не е само символ на умиращата природа. Този сезон се свързва още с чистота, заради белотата си; с импулс за ново начало; за съживяване на природата и предстоящо плодородие. Естествено зимните условия, в които се намира корабът, са трудни за придвижване - той плава в леда. Но членовете на рок групата са упорити и готови да изминат предстоящата дестинация, независимо от студа и поледицата. Бавно, но сигурно корабът се движи по своя път. Роджър Глоувър е на борда и следи пътя с далекоглед. Зад гърба му вляво се намира Книгата на Талиесин. Зрителят на клипа се пита: "Каква е тази книга?" Това е свещен средновековен ръкописен текст, който съдържа поезия. Най-ранните стихове са от X век. А Талиесин е името на поета. (изт.4)

     Кадърът с Талиесин във видеото подсказва, че групата се вдъхновява и създава творчеството си, като черпи идеи от древни източници на познанието. 

    После пред далекогледа на Глоувър се появява огромен айсберг, върху който е изсечен барелеф с образите на музикантите в групата. 

 

image

снимка 5

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"

 

Това е препратка към албума "Ин Рок" на Дийп Пърпъл, чиято обложка е с подобен барелеф. Но за мен има и друго, по-дълбоко значение, че когато човек добие широка популярност, той трябва да внимава да не се превърне в идол за масите в стремежа да запази славата. Тогава той е склонен да пренебрегва или да поставя на втори план качественото изкуство, което създава. В подобна ситуация талантът може да се окаже клопка, в която човек страда от свръх его и мания за величие, "тъпче" на едно място и не може да се развива като творец. Славата е капан на суетността, която като айсберг може да помете кораба извън неговата благоприятна съдба.

    След това в небето се появява огнено кълбо като комета. Тя запалва огън върху леда. Според мен тази визуална метафора има отношение към два от големите хитове на групата - "Fireball", който се превежда като "Огнено кълбо" и "Smoke on the Water" с превод "Дим над водата". Същевременно в текста на песента се изпълнява средния куплет, според който: 

"Там аз сънувах, докато съм буден,

достигайки нещо в небето."

     При наличие вече на известно кариерно развитие, група Дийп Пърпъл започва да се обнадеждава. В клипа ледът под кораба се пропуква и започва плаване по вода, което много улеснява придвижването. Изпод пропукания лед излитат розови балончета. Сигурно всичи в групата са добили увереност и са сложили "розовите очила" по отношение на предстоящото бъдеще. 

     Изведнъж хоризонтът притъмнява, появяват се гръм и мълнии. Музиката на песента илюстрира случващото се като става по-експресивна, с по-силно хард рок звучене, макар че запазва своята мелодичност. В небето настъпва буря. Бушуват гръмотевици. Зрителят обаче вижда, че нищо от ужасяващия пейзаж не е в състояние да навреди на спокойно плаващия кораб. Сякаш необикновена сила бди над него. Вероятно това е визуалното представяне на кошмара, за който в текста на песента се казва: 

"Никога не узнах какво се случи с моя кошмар. 

Всичко потъмня в онзи августовски ден."

   Странно е също, че в текста става въпрос за август месец през лятото, а клипът ни показва зимен пейзаж на полюса. Може би това е част от манпулациите на подсъзнателно ниво, които ще срещнем и по-нататък в клипа. Фактически, на Северния полюс и през август обстановката е студ, сняг и поледица. 

    Въпреки разразилата се буря, музикантите на кораба са мобилизирани и несмутими. Те проявяват твърдост и остават силно концентрирани в изпълнението на своята музика, а корабът продължава да пътува. 

    От бурята светлината от свещи в каютата изгасва. В същия момент, на небето се появява пегас, обвит в торнадо. (сн.6)

 

image

снимка 6

кадър от видеоклипа на песента "Неочакваното"


      За уточнение - "пегас" е "митичен крилат кон", който доставя гръм и мълнии за Зевс. Самата дума "пегас" означава "извор". Крилатият кон се свързва още "с култа и планината на музите, затова след древността става символ на поетическо вдъхновение". (изт.5)

     Появата на пегас с торнадо в клипа и информацията, която пояснява неговото значение, ме навеждат на мисълта, че група Дийп Пърпъл, черпи своето вдъхновение, най-вече от бурите и сблъсъците в живота; трудностите са най-голямата муза в живота на тази рок банда. Тя твори с размах, но не заради безоблачното си съществуване. Светлината и озарението в идеите идват от преживени неуредици и сътресения, с които музикантите са принудени да си опонират в тяхната съдба. 

    Тази особеност в биографията на Дийп Пърпъл, не е изключение, валидно само за тази група. Всички творци, създаващи изкуство, което скандализира времето, в което живеем, имат сходна съдба. Но просветленото съзнание не може да се затъмни от злото. Такова съзнание черпи сили и се вдъхновява от успешно преодолените препятствия по пътя. То не роптае, а приема трудните моменти, защото те са дар, благодарение на който душата се калява в издръжливост и добротворство. Посветените таланти са светлина сами за себе си. Затова в най-трудните моменти, те създават най-хубавите песни. Ролята на пегас в торнадо е роля на висш вдъхновител за Дийп Пърпъл. 

      Докато торнадото вилнее над кораба, но не може да го порази, нито да спре свиренето на музикантите, прозорецът в каютата на Гилън светва. Той е успял пак да запали свещите. 

     За кратко в кадър се появява чаша, върху която има отпечатък от червило. Силната буря събаря чашата, но не се дава кадър, в който тя да се чупи. Озадачена съм за смисъла на кадъра с чашата. Не мисля, че идеята е свързана с конкретна жена. Според мен тази чаша символизира граал. Но не граалът в най-общ смисъл, а онази част от неговото значение, която е свързана с женската енергия. Можем да разсъждаваме и по-практично: граалът като символ на женствеността и муза за част от песните на групата. Никой от група Дийп Пърпъл не е бил погубен от женската енергия, а само вдъхновяван от нея, затова чашата пада, но не виждаме тя да се чупи. 

     В езотеричен смисъл, тази падаща чаша, може да се свърже с падението на жената в райската градина, принизената женска енергия, унизената и омаловажена женственост при налагането на патриархата, подценяването ролята на жената и експлоатирането ѝ в съвременното общество. Всичко това рефлектира като деградиращо и изопачено отношение спряко любовта. Като качество на женската енергия, любовта често ни се представя като наивно, безполезно чувство в душата, което само разстройва "желязната" логика на здравия разум (понеже умът е привилегия на мъжкото начало).

     В края на динамичния музикален мотив с хард звучене, на фона на притъмнялото небе, се появява вариант на логото на Дийп Пърпъл - с дракони. (сн.7) Върху него също може да се разсъждава обстойно, но аз само ще маркирам основни неща, за да не се отдалечавам прекалено от темата на настоящото есе. 

 

image

снимка 7

вариант на логото на група "Дийп Пърпъл" с дракони


    В този вариант, логото "dp" е съчетано с два спираловидно завити един в друг дракони. Драконите въплъщават аристократичните династии по света. Аристокрацията съдържа чистото ДНК на народите, защото има чист рептилски (змийски) ген, без маймунски гени с каквито е обременено обикновеното население. Заради змийския си ген, кръвта на аристокрацията е богата на цинк и той създава синьо-лилав оттенък - "синя" кръв. Чистото ДНК на всеки народ се пази и предава от висшата аристокрация. Но каква е причината Дийп Пърпъл да се обвързват толкова с аристократизма, за мен остава загадка. Вероятно има връзка с възвишените идеи в тайното знание, които групата ползва в творчеството си. А главен пазител на тези идеи са просветените и посветени висши аристократи. Възможно е между членовете на групата да има такива с аристократично потекло, но за мен това е малко вероятно. 

    Защо ли драконите в логото са два? Според окултната наука, с числото 2 се бележи женското начало. Две също е число на дуалността и дуалистичните духовни учения, които разглеждат света в неговите противоположности: добро - зло, светлина - тъмнина... Дълбоко виолетов е цветът на водата в най-дълбоките места на океана. И това може да е метафора на задълбоченото познание и символизма в творчеството на бандата. А нейното име в превод означава "Дълбоко виолетово". 

      След като логото на групата с драконите се появява, тези дракони със своята огнена паст прогонват злата буря. Само в един миг тя изчезва и се появява северното сияние, характерно за полюсите на Земята. Динамичният хард рок мотив, подкрепен с вируозното соло на китариста Стив Морс, се сменя с много нежен, успокояващ музикален фрагмент с космическо звучене. Постига се красив ефект от съчетанието между тази космическа музика и багрите на северното сияние. Този красив и романтичен момент в песента има за цел да ни подскаже, че след всяка победа над злото, има момент на особено усещане за удовлетвореност и блага радост. Може би подобни обстоятелства не само в живота на артистите, но и в живота на обикновения народ, осмислят съществуването, карат хората да се чувстват пълноценни и им даряват щастие. 

     По време на звучащата нежна мелодия се пее "Ела с мен!". 

     Изведнъж, като чрез магия, корабът бива заменен с кучешки впряг. Този впряг се направлява от ангел в женски пол. Като по чудо кучешкият впряг, превозващ музикантите от безначалното начало се оказва в безкрайния край и траекторията от сложно съставена крива е преодоляна, без да е нужно да бъде измината. Това се случва във времетраенето 4:16-4:18 от видеоклипа на песента "Неочакваното". 

     Какво е посланието, което искат да ни внушат чрез тази "магия"? Трудностите, които всички преживяваме са имагинерни величини. Те са плод на нашето субективно мислене и не бива да ни отклоняват от пътя на духовното ни развитие. Свише на нас ни се дават нужните условия, които да събудят у нас порив да правим добро и да развием нашите добродетели. Поради ограничеността на човешкото мислене, ние приемаме тези благодатни условия, създадени в полза на духовната ни еволюция като мъчнотии, страдания, проблеми, сложни ситуации, лоши врагове. Всички тези негативни неща са илюзия на нашето въображение, зад която стои волята на Бог; Той ни подтиква да бъдем дейни в полза на истината и да станем по-добри хора. Бог винаги намира начин да ни провокира да вървим напред в правилната за нас житейска посока. Границата между добро и зло съществува само в нашето съзнание, защото тези две сили се ползват от единен Бог. Когато Той не може да ни накара да се развиваме в добри условия, прибягва до неблагоприятни и трудни ситуации, защото само те могат да ни смирят, за да изпълняваме волята Му.

     Интересен е въпросът, защо ангелът, който направлява кучешкия впряг за превозването на музикантите, е жена. Мисля, че тази особеност е свързана със съзидателната сила на възраждащата се женска енергия в зазоряването на новата епоха на светлина и просвета. Мировите Учители на планетата казват за тази епоха, че в нея ще се установи матриархат, но не като надмощие на жената над мъжа, а като баланс в енергиите между мъжкото и женското начало; ще бъдат компенсирани всички липси, породени от прекаляването с патриархалните ценности и принизяването ролята на жената в обществото на старата епоха. 

     Но да се върнем към песента. Продължава космическото звучене на нежния музикален фрагмент. То внася у слушателя усещане за вечност и безпределност. В същия момент ангелът жена отвежда група Дийп Пърпъл пред ледена планина. 

 

image

снимка 8

музикантите от Дийп Пърпъл пред ледената планина

 

        В тази планина се появява врата. Над вратата има семпла арка като символ на чистото непорочно женско начало. Двама от членовете на групата влизат през вратата. Пред тях се появява пророк, който си служи със стъклено кълбо. Мисля, че тези двама са Дон Еъри (пианист) и Роджър Глоувър (бас китара), но не съм убедена. А дали ангелът в женски образ и магът със стъклената топка не са различни превъплъщения на едно и също лице?

       Моето мнение относно тези кадри е следното: всички музиканти в групата са посветени. Но двама от тях са с висше посвещение от най-висока степен, наречена висш маг. Сигурно става въпрос за членове от тайния Орден на Сион, който е водещото тайно общество в света днес. Предполагам, че тези посветени са илюминати. Илюминатството в наши дни е надстройка на масонството. А кадрите във видеото подсказват, че двамата посветени са част от тайните кръгове, а едновременно с това са и част от Дийп Пърпъл. Тоест двете дейности при тях двамата са взаимодопълващи се. Мисля, че с дейността си в ордена на тайното знание, те двамата изключително много допринасят за прозорливостта в идеите и цялото творчество на бандата. 

       След тези кадри, видеото продължава със спокойно плаване на кораба и неговите "пътници" в желаната дестинация. Двамата посветени са на палубата и наблюдават пътя през далекогледите си. Възможно е наблюдението с далекоглед в случая, да символизира идеята, че ние не сме свикнали да възприемаме света през собствените си очи, а сме приучени винаги да ползваме като протези - далекогледи, медии, стереотипи в обществото и т. н. Допълвам също, че този символ - гледане света през далекоглед, е запазена марка на илюминати. 

     В следващ кадър посветеният Роджър Глоувър вижда през далекогледа си плувец по бански, който се гмурва в ледените води, като скача от ръба на айсберг. Тази информация е възприемчива за зрението и подсъзнанието, защото имаме плувец, място от което да скочи и дълбока вода. Но съзнанието ни реагира отрицателно на тази информация, защото започва да мисли и си спомня допълнително, заучено преди знание, което се противопоставя на видяното. Климатът на полюса е убийствено студен и плувецът няма как да оживее по бански, особено ако се гмурне в Ледовития океан. 

    Според мен тази част от клипа е "закачка" от страна на групата. Целта е на емпирично равнище да ни покажат, че голяма част от нашето мислене и съзнателност са формирани не от самите нас, а от външни източници като образователна система, медии, литература, религия... Всички тези източници работят в полза на обществената система, но тя не е създадена за полза на човека, а за да го зароби. Затова тези източници предимно ни насаждат и манипулират какво и как да мислим. Те не изграждат у нас умения за разсъждаване и правилен изказ, а чрез пропаганда ни налагат готови разсъждения и шаблонни изрази от речта. 

     Следва "закачка" от групата в лицето на другия посветен - Дон Еъри. През своя далекоглед, той наблюдава прилично облечен джентълмен, който стои на брега и се оглежда във водите на океана. Интересното в този кадър е, че реалният човек е деформиран - вълнообразен, а неговото отражение във водата има правилна форма и не е изкривено от вълнообразната повърхност. Тази "закачка" ни показва, че хората във физическия свят са склонни да схващат материалното като реално, а духовното - като илюзорно отражение на материалната реалност. Истината обаче е съвсем противоположна, понеже съществува духовна реалност и материалният свят е нейно илюзорно отражение, което ние трябва да виждаме с грубите си физически сетива, за да добием представа за истинските неща в духовния свят. В кадъра на видеото, изкривеният образ символизира изопаченото до примитивизъм човешко съзнание на хората с материални интереси, за които нравствеността не е ценност, а фантазия за наивници. Подобни хора изопачават законите, които действат във Вселената, защото грубо ги нарушават, понеже не само че не ги познават, а дори отричат съществуването им.

       Пътуващият кораб на рок група Дийп Пърпъл е устремен към хоризонта. На кораба е изписана годината на създаване на групата 1968. Краят на бандата не е известен, затова е означен с 19?! В поредния кадър звездите на небето изписват "?!", защото краят на всеки и всичко се предопределя от звездите и техните съзвездия. Никой не знае, кога ще настъпи неговия край, само провидението добре помни това.

       В края на видеоклипа група Дийп Пърпъл продължава своя път към хоризонта на изгряващ нов ден. 

       В коментар под видеоклипа на песента "Неочакваното" открих публикация, която показва всеки кадър от видеото на кой албум от творческия път на група Дийп Пърпъл отговаря. Мисля, че тази информация е интригуваща. Затова я цитирам:

"Albums references:

 

- 0:42 Mandrake Root/Shades of Deep Purple - 0:46 The Book Of Taliesyn - 1:13 In Rock - 1:24 Fireball (It also makes reference as it"s Gillan who"s looking at it because he stated that it"s his favorite album) - 1:37 Smoke On The Water/Machine Head - 1:48 Who Do We Think We Are - 2:07 Burn - 2:52 Stormbringer (I got goosebumps here lol) - 3:25 Come Taste The Band - 3:36 Perfect Strangers/The Battle Rages On - 3:59 I don"t have a clue of who"s this girl. (EDIT: She"s Anya, the Spirit of Freedom. Clearly a reference about Blackmore"s departure) - 4:31 The House Of Blue Light - 4:37 Slaves & Masters - 4:58 Purpendicular - 5:01 Abandon - 5:07 Bananas - 5:09 Rapture of the Deep - 5:19 Now What?! - 5:50 inFinite"

 

4. Послания в музиката на песента. 

       В експозицията на музикалната композиция на песента "Неочакваното" се прокрадват тонове на загадъчност, трагичност и мистериозност в синхрон. Въвежда се соло китарата. Нейното звучене е подкрепено от умерената ритмичност на ударни инструменти. С навлизането на ударните, започва изпяването на първия куплет от текста. Китаристът Стив Морс е заел водеща позиция, високо до мачтата на кораба и от там изпълнява своето соло. (сн.9)

 

image

снимка 9

Стив Морс в изпълнение на соло китара

     Всъщност не само в музиката на тази песен, а в цялото творчество на група "Дийп Пърпъл", солата на китаристите винаги са били водещи, дори емблематични за идейността на композициите. 

      След изпяването на втория куплет, музикалният ритъм се учестява и става експресивен. Започва динамичен хард рок фрагмент с много интензивни ударни. Навлиза вариативна динамична втвърдена музикална част, която е мелодично аранжирана. Тази красива мелодия изцяло е заслуга на Стив Морс. 

    След по-хард мотива, вече казахме по-горе, настъпва "отрезвяващ" момент с много нежна, дори романтична музика. Аз я определям като космическа, защото като я слушам, добивам представа за нещо възвишено, благодатно, прекрасно, хармонично. Това звучене ме зарежда с ведрост, радост, бодрост. То силно контрастира на предходния хард рок фрагмент, колкото и мелодичен да е той.

      Започва лирично изпълнение на пиано, а на фона му, много мелодично, с по-голяма трайност на такта се разпява фразата "Ела с мен!" В същия момент, във видеото, ангелът махва с ръка, за да направлява кучешкия впряг с музикантите. Нежната романтична част от музиката попада непосредствено преди изпяването на третия куплет от текста. Точно тогава се осъществява духовната трансформация, при която обикновения човек окончателно се обръща към доброто, напълно е пробудил съзнанието си и добива силен импулс да следва светлината. Непосредствено с изпълнението на този куплет, започва повторение на музиката, която звучи в началото на песента. Когато обаче мелодията и аранжиментът стигнат до втвърдения хард рок фрагмент, прозвучават само интензивните ударни инструменти и песента свършва. 

      Според мен еднаквото звучене на началото и края на музиката в "Неочакваното", отговаря на еднаквите прави линии в началото и края на пътя на кораба. А средният музикален мотив е доста вариативен, с импровизации, които съответстват на сложната крива на логото "dp". (фиг.1)

5. Послания в името на песента и името на албума.

      Тази песен на рок група Дийп Пърпъл е озаглавена "The Surprising" ("Неочакваното"). Думата "surprising" е производна на друга англоезична дума - "surprise" ("изненада"). Затова "The Surprising" може да се превежда като "неочакваното", "изненадващото". Според мен също изборът на това заглавие е намек, че в началото на кариерата си, групата не е очаквала да постигне толкова голям и мащабен успех в световен план. 

     Но името "Неочакваното" е свързано и със съдбата на обикновените хора. Причината е, че всеки човешки живот протича индивидуално и уникално, понеже е изпълнен с множество неочаквани събития. 

      Албумът, от който е песента "Неочакваното", се казва "inFinite" ("инФънит"). Интерес представлява начинът на записване на думата - заглавната буква е малка, а третата по ред буква е главна. По принцип "infinite" означава "безкраен", "безграничен", "безкрайност", "Космос". Но аз съм на мнение, че главната буква "F" по средата на думата, има роля да раздели думата на две образуващи я по-малки думи. Получава се "in finite" или преведено на наш език "на края", "в края". Появява се възможност за противоречива и парадоксална интерпретация на смисъла: "На края на безкрайността." И действително в свещения символ на логото "dp", безкрайната траектория (фиг.4) е заменена от свещен символ (фиг.1), който включва и цикличност. Затова началото и края на този символ са условни и безгранични. 

6. Нулата като мистерия. Някои тайни за числата.

      Тази точка от есето почти изцяло съдържа цитирани чужди мисли. Но реших да я включа като заключителна по отношение на разглежданата тема, защото допълва и пояснява информацията и моите разсъждения в предходните точки в изследването на песента "Неочакваното". Всички цитирани пасажи от тази точка са взети от интервюто "Тайната на числата" с Елеазар Хараш. (изт.2)


"Числата са преди буквите. Някога Бог е нямал име, а число - Първият." (3:06-3:12)


"Нулата превъзхожда числата.Това е Абсолютът - нечислото. Той не може да се побере никъде. Ограничава се, става единица - Абсолютът става Бог. Нулата превъзхожда числата, Единицата ги ръководи..., двойката ги обучава." (3:17-3:38)

     Относно този цитат, да си припомним цифрата на осмицата и знака за безкрайност. Казахме, че това са 2 окръжности - едната представлява физическия свят, а другата - духовния. Когато тези 2 окръжности се балансират, те се сливат в една и неединната нула се превръща в единна нула - 1 окръжност. При тази единствена окръжност, постигаща единната нула, земният живот се е трансформирал в божествен живот. Постигаме живота на Абсолюта или абсолютната пълнота. Затова хората, които следват божествения живот, усещат едно разширение, заради неограничеността на Абсолюта. Те са в единната нула и се чувстват напълно цялостни и удовлетворени.


"Който е в единицата, има безсмъртни чувства. (Казахме, че това е любовта.) Нулата превъзхожда безсмъртието, превъзхожда тайната на живота, превъзхожда единството, превъзхожда даже Истината. Нулата е нещо много. Тя осмисля всичко, но е извън." (3:58-4:14)

     Вероятно затова хората, които живеят божествено и са максимално приближени до Абсолюта, продължават да осмислят живота си като остават всред светските хора и не се изолират от случващото се в света. Но животът на тези посветени не е светски, а божествен и те не са от света, а извън него - от духовността са. 


Журналист: "Аз много пъти съм се възхищавал на това как съвременните учени се смущават от нулата, защото на практика нулата съдържа всички числа в себе си."

Хараш: "Обаче тя осмисля. Като застане зад единицата става 10 - пълнота. Тя дава смисъл. Превъзхожда началото, защото тя е безначална. Нулата превъзхожда всичко. Тя е над живота. И Учителя (Има предвид Петър Дънов.) казва: "Бог е началото, но преди Него е нулата - безначалието." Ние не познаваме Безпределния, даже и Той не ни познава, Той е толкова вглъбен в Себе си... Работа на Бога е да ни познава, негова част." И Учителя казва: "Нулата е нищото, неопределената реалност, а единицата е слизане, ограничение, проявяване и определя някаква реалност, която пак е несътворена." Бог е несътворен, а нулата е неведома. Това е разликата. Не се води с никого, надраства всичко, там е върховното съвършенство. Бог е единен, Бог е любов, а там говорим за съвършенство." (4:15-5:25) 

     С оглед на този цитат, добавям моите разсъждения: Нулата е пасив от безпределна енергия, която при ограничаването си (примерно в числото 1), се активира и проявява. Колкото по високо като числово множество е ограничението, толкова по-мащабно проявление наблюдаваме.  Ако я ограничим само до 1 - имаме точка. Но от тази точка можем да създадем всякаква фигура. Ако ограничим нулата до 4 - имаме точки, които образуват квадрат. Но от този квадрат не можем да построим всякаква фигура, а куб и производни на куба, защото имаме по-голямо ограничение. 


"Само Бог познава нулата и само Той може да влиза в тази мистерия. Христос и Сатана не могат да влизат в Абсолюта. Те могат да влизат в Бога и чрез Бога... "Безсмъртието произлиза от единицата", казва Учителя. Тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Всички разумни същества се движат по права линия, съединяват се и образуват единицата - единството. Правата линия е Истината. Има и крива линия, която води в Истината, но само мъдрец може да върви по крива линия. Мъдрецът знае, той се движи с тайни намерения по друг път, той умее. Той знае законите, по които може да оправи кривата линия, да се освободи от слабостите. Мъдрецът може да излекува кривата линия." (5:40-6:34)

      Ако приемем ангелът (във видеоклипа на песента "Неочакваното") за мъдрец, то кадрите с времетраене (4:00-4:20), са подходящ пример, прекрасно онагледяващ този цитат.


"Числото е чудо. То смята, то движи, то планира, обяснява, направлява. Това е така, защото същества са станали числа." (6:44-6:52)


"Древността е родила числото 1 и с това е задвижила живота. Докато самата 0, самата древност - тя си остава отвъд живота. Тя не се ограничава, защото животът е ограничение. Нулата е велика нероденост. Тя е преди всичко, тя е преди алфа и омега. Там няма начало. Но ако реши, тя може да постави начало, но тя пак остава извън началото. Нулата не е число. Тя е състояние на нищото. И тук няма никакво зло, никакво добро. Тук не може да правиш добро. Тук е безпределност и истина." (7:17-7:50) 

     

"Ако ти си изгубил единицата, ти си изгубил истинското знание и това вече си е гибел." (8:32-8:36)

    Ако Бог е Едно, човек загубил единицата, е загубил Бога. Да загубиш единицата, също тълкувам да загубиш умението си да бъдеш единен както вътре в себе си, така и единен с другите хора при реализиране на някаква идея, тоест да не умееш да си продуктивен като част от цялото, сформирано от всички хора.


"Всички числа са произлезли от нечислото - нулата. Нулата е мистерия, никога не е число. Единицата е първото движение на нулата. Тя е слязла в древния хаос, да му предаде порядък, да го направи Космос и Вселена. Тук не участва нулата - тя е безпределност върховна. Нулата е скрита в единицата - част от нея и затова няма друг Бог освен Абсолюта." (10:24-10:49)

   Има се предвид, че Абсолютът (нулата) като се движи, се ограничава във времето и пространството и става Бог (единица). Бог е създал ред от хаоса. Макар че самият Той е несътворен, Той може да твори и е създал живите организми, Вселената и всичко в нея. Абсолютът присъства в Бога, скрит е в Него. Бог е част от Абсолюта.


"Учителя казва: "Числото 1 може да променя всички други числа, тоест всички други същества, ако се слее и влезе в тях." (13:34-13:42)

  Аз тълкувам, че Бог като Първият (като единица), може да променя всички свои творения, влизайки в тях и сливайки се с тях.


"Единицата или Първото число - Бог, е също нещо грандиозно, но тук тръгва вече произходът. Тук е началото на съществата, от тук е слязъл и потопът - могъщият поток на силата Божия. Тук е скрит интензивният огън на вулканите. Тук е скрита стихията на любовта, защото Бог е стихия в любовта. От тук, на пречистените е дадено да осъзнаят скритата сила на словото. Тук в Единицата е гласът, който управлява всички стихии. Те са произлезли от Него, те са ограничения. Тук е словото, което свети в себе си...докато в нулата сияе безмълвието. Всяко число е отделено от единицата, за  да може да се развива самостоятелно и да стане своето узряване, своята божественост. Единицата е връх. Това е постижение на чистото съзнание. Това е неизменният свят на човека, подвига на човека...андрогина. Тук е цялостта. Когато нулата е слязла в единицата, случило се е великото движение. Неподвижността - тя е върховен покой и тя е скрита динамика. Изглежда на неподвижност, но това е толкова голяма динамика! Както човекът на покоя - ти можеш да мислиш, че той е в дълбок покой, а той има покой, защото има тайна динамика, с която може да се справи с всичко. Той е стихия. Затова е в покой, защото това е нещо овладяно. Такова нещо е неподвижността...Когато единицата се завръща в нулата, в мистерията си, тук тя вече е съсвършеното число, което е без движение - великата неподвижност. Нулата става неподвижна. (17:57-19:55)

      И този цитат можем да онагледим с пример от видеото на песента "Неочакваното". Нека зрителят си спомни всички кадри с разразилата се буря. В този момент всички музиканти на кораба са дълбоко вглъбени в изпълнението на своята музика. Те свирят съвсем спокойни и не обръщат никакво внимание на гръмотевиците и мълниите. Не са ли постигнали пълно овладяване на собствената си съдба, останали единни в своята цялост, недосегаеми за всички трудности и изпитания. А не е ли рок група Дийп Пърпъл стихия, способна да устои пред всички предизвикателства на своето време?


Използвани източници:

1. Везнева, М. Потопът е нужен преход от 5-а към 6-а раса, интервю на "Портал 12"

https://www.youtube.com/watch?v=RbGDFoO4xsk&t=1578s

2. Хараш, Ел. Тайната на числата, интервю на "Портал 12"

https://www.youtube.com/watch?v=AGDWMEpjuUw&t=1206s

3. Проклятието на Тутанкамон, Съновник.бг, сайт

4. Книга Талиесина, Википедия (рус.)

5. Пегас, Уикипедия

Всички снимки и фиг. 6 са от Инернет.

Фигури 1-5, 7, 8 са лични. 

 

Категория: Музика
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.02 15:22
02.02 16:18 - Баба Марта
 image

Румена жена

с устнички засмени

бърза през селца

и през градове големи.


Всякъде където мине

със вълшебни нежни пръсти

всичко тягостно и мрачно

в цветно благо тя превръща:


чѝсти с бялото кокиче,

стопля с багрите на минзухара,

всичките градинки разцъфтява –

в свежест целите позеленява.


С топъл вятърко заръки праща –

пак да се завърнат птиците,

в родните простори да политнат

с песни да наливат утрото.


А гнездата, построени лани

с трепет чакат лястовици, щъркели -

весел дом да сторят нов,

с радост челяд да отгледат.


Шета неуморно Баба Марта,

гръб превива под торбица пъстра,

пълна с мартеници плетени,

в бяло и червено везани.


Трябва всичките дечица

да дари с конче вълшебно -

да са здрави в ранна пролет

и през цялата година.


Категория: Поезия
Прочетен: 264 Коментари: 1 Гласове: 1
апликация, авторска техника
изцяло ръчна изработка


image
Категория: Изкуство
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Изкуство
Прочетен: 31961
Постинги: 144
Коментари: 30
Гласове: 136
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31